Имаме ли свободна воля или това е илюзия на обществото?

Дали свободната воля е фантом на мозъчната химия или наистина контролираме живота си? Въпрос, обсъждан от велики умове от хилядолетия

Днес свободната воля е горещо обсъждан философски и научен въпрос, тъй като не разполагаме с точни инструменти или научни методи, за да я докажем или опровергаем.

В продължение на векове философите и теолозите почти единодушно твърдят, че цивилизацията, каквато я познаваме, зависи от широко разпространената вяра в свободната воля – и че загубата на тази вяра може да бъде пагубна за човека.

Нашите етични кодекси предполагат, че можем свободно да избираме между правилно и грешно. В християнската традиция това е известно като „морална свобода“ – способност да разпознаваме и преследваме доброто, вместо просто да бъдем контролирани от своите апетити и желания. Великият философ Емануел Кант е привърженик на тази теза. Според него волята да действаме автономно означава да го правим в съответствие с моралните закони. Така Кант прочуто отбелязва: „свободната воля и волята според моралните закони са едно и също нещо.“

Съвременният мислител, невролог и философ Сам Харис има друга гледна точка. Според него свободната воля е лъжа, която си казваме като общество и може да доведе до опасни последици като прекомерна вина върху индивида за действията му, които могат да се обяснят с натиска на обществото.

Междувременно философът, писател и когнитивен учен Даниел Денет предполага, че свободната воля съществува дори в рамките на детерминирана реалност и зависи в различна степен от ситуацията.

Може би не е полезно да се изпада в крайности по въпроса за свободната воля. Твърдението, че свободната воля не съществува, защото свободата не е пълна, е все едно да кажем, че истината не съществува, защото пълната, съвършена истина е недостижима. Свободата съществува, дори ако пълната свобода не е възможна.

Илюзия ли е свободната воля?

Понятието „свободна воля“ е трудно за дефиниране, но е от решаващо значение както за индивидуалния, така и за социалния живот. Векове наред хората са се чудили как е възможна свободата в свят, управляван от физически детерминизъм. Разсъжденията за свободната воля са били ограничени до философията до преди половин век, когато темата е засегната и от невронауката.

Дефиниция: Детерминизмът е философската теория, че всяко събитие, включително човешкото съзнание и действия, е причинно предопределено от непрекъсната поредица от по-ранни събития. Основно последствие от детерминистичната философия е, че свободната воля е илюзия. 

Първата релевантна и вече добре позната насока на изследване на мозъчните корелати на свободната воля е тази, осъществена от Бенджамин Либет, американски невролог, пионер в областта на човешкото съзнание. През 2003 г. той е първият носител на Виртуалната Нобелова награда по психология от Университета в Клагенфурт, за своите пионерски постижения в експерименталното изследване на съзнанието и свободната воля. Либет се фокусира в изследването на предполагаемите несъзнателни намерения, които се случват при вземане на решения, считани за свободни и доброволни.

Проучванията на Либет на така наречения „потенциал на готовност“ потвърждават, че мозъкът показва признаци на решение, преди човек да действа, но и че, мозъкът се задейства преди човек съзнателно да реши да направи нещо. Изведнъж изборът на хората дори за елементарното почукване с пръст по повърхност изглежда се определя от нещо извън тяхното собствено намерение.

Резултатите от експеримента на Либет показват, че „потенциалът на готовност“ започва да нараства в мозъка около 500 милисекунди преди участниците да извършат действие, а самите те съобщават за решението си да предприемат действие около 150 милисекунди преди това. „Мозъкът очевидно „решава“ да инициира акта, преди човек дори да осъзнае, че решението е взето, става ясно от заключението на Либет.

Как взимаме решения?

През 2010 година Арън Шургер, изследовател в Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания в Париж, изучава колебанието в невронната активност, бръмченето в мозъка, което се появява от спонтанното трептене на стотици хиляди взаимосвързани неврони. 

Прилагайки резултатите от изследването на Либет за „потенциала на готовност“ той стига до извода, че за да могат хората да вземат каквото и да е решение, нашите неврони трябва да събират доказателства за всяка опция. Решение се достига, когато една група неврони натрупа достатъчно доказателства. Те се събират от сензорна информация от външния свят. Например, ако наблюдаваме как вали сняг, мозъкът ни ще претегли броя на падащите снежинки спрямо няколкото, уловени от вятъра, и бързо ще се установи, че снегът се движи надолу.

Шургер публикува резултатите от изследването си през 2012 година, но не всички невролози се съгласяват с „откритията“ му.  Според някои изследователи Шугер обезсмисля до някъде модела на Либет за „потенциала на готовност“, но откритието за логичния характер на моделирането на мозъка оставя вратичка за различно обяснение за това как взимаме решения в бъдеще. И за съжаление революционната работа на Шургер не решава досадния въпрос за свободната воля, както и тази на Либет, но ако не друго, той задълбочава въпроса още повече. 

Ще оставим философите и учените да продължат да търсят отговори в доказването и дефинирането на свободната воля. А ние ще завършим с един цитат на Барон д’Холбах, френски философ, който обяснява, какво според него е тя: 

„Действията на човека никога не са свободни. Те винаги са необходимата последица от неговия темперамент, от приетите идеи и от представите му, верни или фалшиви, които той си е формирал, когато е щастлив. Неговите мнения са оформени от образованието и ежедневния му опит.”

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги