Биофобия: нарастващия страх от природата

„Дори не мога да гледам змия по телевизията, без да ми стане лошо.“
„Не мога да бъда в една стая с паяк, ужасява ме.“
„Хлебарките ме отвращават, само при мисълта, че са навсякъде ме побърква.“

Хипотезата за биофилията твърди, че хората имат вродена близост с природния свят. Това понятие е изградено върху предположението, че хората споделят еволюционна история с природата, която е била необходима за оцеляването им като вид. Всъщност съществуват сериозни доказателства, че излагането на влиянието на природата носи широк спектър от ползи за човешкото здраве и благополучие. Освен това, на индивидуално човешко ниво положителните емоции към природата могат да създадат мотивация за нейното опазване.

Връзката ни с природата обаче е по-сложна. Наред с биофилията хората могат да проявяват и отрицателни чувства (например страх, отвращение и неприязън) към природата, известно като биофобия.

Страхът, отвращението и други фобийни реакции не са необичайни, когато става въпрос за взаимодействието ни с природния свят – кой не познава човек, който се страхува от паяци или змии? Всъщност се смята, че страхът от паяци (арахнофобия) или от змии (офидиофобия) е сред най-разпространените “биофобии”.

Понятието е дефинирано от Американската психологическа асоциация като “страх към определени видове и общо отвращение към природата, които създават стремеж за свързване с технологиите и други човешки артефакти, интереси и конструкции, а не с животни и други елементи на природния свят”.

Съществуват еволюционни причини за това поведение: в миналото природата е била потенциален източник на опасност за нашите предци и фобийните реакции към определени елементи на живия свят може да са помогнали на първите хора да избегнат инфекциозни болести или вредни срещи с опасни организми.

Движещи сили на съвременния страх от природата

Но какво става в днешно време? Смята се, че повече от половината от световното население живее в урбанизирани райони, далеч от дивата природа, и затова бихме могли да очакваме намаляване на разпространението на подобни страхове. Въпреки това хората продължават да проявяват силни фобийни реакции към организми, които не живеят в непосредствена близост до нас, дори и да не представляват осезаема заплаха. Това е обезпокоително, тъй като може да доведе до прекомерна тревожност и избягване на взаимодействието с природата, което пречи на засегнатите лица да изпитат многобройните физически и психически ползи, които природата може да предостави.

Поради това изследователите, които се интересуват от този феномен, започват да проучват причините за устойчивото разпространение на природните фобии в съвременните общества. Една от хипотезите, изказани за това явление, сочи, че животът в урбанизирани райони е основен фактор за страха от природата в съвременните общества. Същите условия, които ни предпазват от потенциално опасни срещи с природата, предполагат и намалени възможности за взаимодействие с нея. Съвременните общества могат да страдат от порочен кръг на биофобия, при който откъсването от природата води до фобии към нея и обратно.

Колко разпространени са биофобиите в днешно време?

В неотдавнашно проучване от 2022 г., най-разпространените биофобии включват страх от паяци, микроби (мизофобия) и паразити (паразитофобия). Тези резултати потвърждават други доклади, според които страхът от паяци е сред най-разпространените фобии, свързани с природата.

Освен това има доказателства, че на ниво конкретна държава фобиите, свързани с природата са свързани с процента на населението, живеещо в урбанизирана среда,  и тенденцията на населението (дали то расте или е стабилно) и броя на отровните видове, които се срещат в страната. По-конкретно, повече фобии, свързани с природата, са съсредоточени в страни с голямо, стабилно и отдавна установено градско население, като Австралия, Канада, Германия, Съединените щати или Обединеното кралство. Възможно е откъсването от природата да е имало повече време да изкристализира в тези страни, където някои хора са се сблъсквали с градския живот само през живота си. За разлика от тях, много страни с по-малко, но бързо нарастващо градско население, като например много страни в Африка и Близкия изток, изразяват в по-малка степен фобии, свързани с природата.

Независимо от това, изследването подкрепя идеята, че откъсването от природата се засилва в много съвременни общества поради градския начин на живот и води до все по-големи разходи за човешкото благосъстояние, като насърчава неоснователни страхове към други форми на живот.

Порочният кръг на биофобията

Прекомерното отвращение към природата може да се появи и да се развие в обществото за дълъг период от време. Степента, в която хората изпитват фобийни емоции при получаване на определен вид информация, се влияе от няколко взаимодействащи си фактора. Например хората с по-големи познания за природата е по-малко вероятно да повярват на невярна или преувеличена негативна информация за нея в медиите и по този начин е по-малко вероятно да се страхуват от нея. От практическа гледна точка изглежда жизнено важно да се определи относителната значимост на личните, екологичните и социалните фактори при формирането на чувствителността към негативна информация за природата.

През последните няколко десетилетия се наблюдава тенденция на нарастване на броя на съобщенията за някои видове негативни преки преживявания в природата, като ухапвания от змии, акули, нападения от едри хищници и взаимодействия с безгръбначни животни. Това т.нар. разширяване на негативния опит вероятно допринася за разпространението на негативната информация за природата. Действително, макар че абсолютният брой на инцидентите, свързани със сериозни последици за човешкото здраве, в много случаи не е много голям, тези инциденти често са отразени на видно място и сензационно в местните медии. Освен това, скорошното бързо развитие на информационните и комуникационните технологии позволява новините да се разпространяват по-бързо и по-широко, което ускорява разпространението на сензационна – и често невярна – информация в световен мащаб.

Въздействието на поведението, свързано с избягване на природата, вероятно ще се задълбочи и засили с течение на времето. Хората сме социален вид, учим се от другите в нашето общество и предаваме поведението си от поколение на поколение. Като проявяват поведение на избягване и унищожаване на природата, хората могат да внушат (съзнателно или подсъзнателно) на другите, че трябва да се страхуват от природата и да действат по подобен начин. Например родители, които се страхуват от определен тип животни, могат да внушат същия страх на децата си или да ги отделят тотално от занимания в природата.

Има няколко категории хора, които взаимодействат по негативен начин с природата. Тъй като хората по принцип се страхуват от непознатото, тези, които не познават дивите организми, вероятно ще проявят фобийни реакции към тях. Други пък, които не са запознати с природата, понякога могат да проявят неподходящо поведение, което води до повишена вероятност от негативен пряк опит с природата. Това може да допринесе за развитието на негативна информация за природата. Хората, които не разполагат със съответни природонаучни знания и реален опит с природата, може да са по-склонни да вярват и да споделят сензационна и невярна информация за дивите животни, което от своя страна може да доведе до разпространение на неточна негативна информация за природата. И накрая, вероятно хората, които не са запознати с природата, не са в състояние лесно да разграничат вредните от невредните животни, като по този начин разширяват обхвата на видовете към които изпитват страх.

Как биофобия може да повлияе на опазването на биологичното разнообразие

Порочният кръг на биофобията рискува да ускори дългосрочните неблагоприятни последици за опазването на биологичното разнообразие.

Повишеният страх може да намали желанието на хората да съжителстват с диви животни, особено с такива, които се смятат за опасни или вредни (напр. вълци, мечки, големи котки). Това може да намали възприемането от хората на политики и действия, които целят опазването и възстановяването на тези видове (напр. реинтродукция).

Известно е, че хората, които проявяват биофобия, са склонни да подценяват ползите, които дивите видове предоставят на обществото (напр. опрашителните услуги, предоставяни от осите). Намаленото разбиране за стойността на природата може да намали мотивацията им за нейното опазване и възстановяване.

И не на последно място, биофобията може да окаже по-пряко отрицателно въздействие върху биоразнообразието като мотивира хората към унищожение. Например пандемията от COVID-19 доведе до увеличаване на страха към прилепите в резултат на ролята им на резервоари за щамове на коронавируси. Умишленото убиване на прилепи и прилепни колонии, включително на видове, включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), са се увеличили в световен мащаб след пандемията.

Колкото повече се избягва взаимодействие с природата, вероятно повече се ускорява продължаващата загуба на положителни преки взаимодействия между хората и природата (т.е. изчезването на опита). Положителният опит с природата, особено в ранна възраст, може да изиграе важна роля за създаването и укрепването на благоприятни убеждения, възприятия и нагласи на хората към нея. Следователно изчезването на опита може да има потенциала да намали подкрепата на хората за политики и действия, насочени към опазване на биологичното разнообразие.

Разпространението на биофобията в обществото може да бъде пагубно за човешкото здраве и опазването на биологичното разнообразие. Налице е все по-нарастваща и спешна необходимост от предприемане на амбициозни програми за опазване и възстановяване на околната среда в условията на продължаващо унищожаване на околната среда в световен мащаб. Тъй като човешките общества стават все по-урбанизирани, съществува риск да загубим връзката си с природния свят и да развием по-негативни възприятия и взаимодействия с природата. Време е да преоценим връзката си с природата и да разработим начини за преодоляване на различията, а не за тяхното задълбочаване. Бъдещето на нашето благосъстояние може да зависи от това.