Георги Марков: Професия писател в социалистическа България

Живял и творил в условията на социалистическа България, Георги Марков отваря очите на мнозина, за което заплаща със собствения си живот

Откъс от статията „Георги Марков“, която може да прочетете в брой 69 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

За Георги Марков трябва да се пише периодично. Неговата личност и думи трябва да бъдат напомняни на следващите поколения. Защото забравата на подобен човек би била равнозначна на национален позор.
Той е от хората, които назовават нещата с истинските им имена. Това му струва много. Цената е преждевременният завършек на неговия живот. Но преди всичко Георги Марков е писател. При това много талантлив. Автор от световна класа, който не се притеснява да експериментира в различни литературни жанрове.

Преди писателството

Георги Марков израства в някогашното село Княжево, днес квартал на София. В полите на Витоша той расте сред очарованието на планината и извънградското спокойствие, но същевременно е заобиколен от интересни персонажи, покрай които формира своя светоглед. Средното си образование завършва в престижната за времето си Първа мъжка гимназия в София.

За човек, надарен с подобно дар слово, любопитно е, че той има изострен интерес и отлични познания и в областта на точните науки. По-конкретно – химията, която изучава по време на своето следване. По специалността си успява да поработи едва няколко години. За кратко преподава и в Техникума по керамика и стъкло. После работи като инженер-технолог в две фабрики в столицата. Стига и до ръководна длъжност. Здравословните му проблеми обаче го принуждават да смени попрището и да напусне опасната за здравето му работна среда.

Творчество в социалистическа България

След своето принудително пенсиониране от света на химията Георги Марков започва да се издържа изцяло благодарение на своите писания. Невинаги пише нещата, които желае. Компромисите са наложителни. Често прибягва до очерците, които иначе презира, за различни предприятия. Това е широко използвано средство от тогавашните автори за изкарване на „бързи пари“. Целта е да се опише дейността на дадено предприятие, директор и т.н. Обикновено всичко това преминава в един възхваляващ и отблъскващо крещящ патос.

Снимка: Getty Images

1962 година е преломна в писателската кариера на Марков. Издаден е романът му „Мъже“, който печели одобрението на единствения по това време всепризнат критерий – Съюза на българските писатели. Без да му се налага да чака и да се подмазва, Георги Марков директно е приет в съюза, а книгата му е избрана за роман на годината. Популярността ѝ е толкова голяма, че бързо се налага да бъдат печатани нови тиражи. Оттук нататък той става признат и известен писател и авторитетно име. 60-те години са много силни за творческата му кариера, която е в постоянен възход.

Извън България. Завинаги

През 60-те години Георги Марков води такъв живот в България, за който мнозина могат само да мечтаят. Той е успешен драматург и филмов сценарист, книгите му са търсени и добре приемани от публиката. Марков е разпознаваемо име и има множество контакти из високите етажи на властта. Доказателство за това е, че още тогава започва да „бръмчи“ из софийските улици със западен автомобил – BMW. Това е символ на успеха и материалното благополучие. Въпреки това обаче Марков е готов на ход, който почти никой не би се осмелил да предприеме.

Снимка: Getty Images

Вечното съобразяване с некомпетентни партийни големци, постоянният риск от цензура, който задушава истинския творец, липсата на по-светли хоризонти тормозят писателя. Потушаването на Пражката пролет от 1968 г. и премазаното желание на чехите за промяна е поредното доказателство за Марков, че в родните географски ширини по-добри дни не предстоят. Така той решава да се пробва в чужбина. Да си спомни вкуса на истинската и неподправена свобода. Признат в България, дори от своите неприятели и завистници, той иска да се докаже и на международната сцена, сред най-добрите.

В етапа от своя живот на доброволно заточение Георги Марков несъзнателно създава най-значимата си и популярна творба – „Задочни репортажи за задочна България“. Това е оригиналното заглавие, даденo от автора. Години по-късно двата тома излизат под редактираното название „Задочни репортажи за България“.

Тъжно е, че толкова талантлив писател често е асоцииран най-вече със смъртта си и нарицателното „български чадър“. Много е изговорено и изписано по темата за покушението срещу Георги Марков. Все още официално становище относно отговорните за смъртта му няма. При всички случаи неговото убийство е умишлено, внимателно планирано и професионално изпълнено.

Цялата статия може да прочетете в брой 69 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги