Закръгленият плувец на дълги разстояния

На солидна възраст и с наднормено тегло Мартин Стрел преодолява от край до край най-могъщите реки в света

Когато го видиш за първи път, спокойно може да решиш, че е част от постоянното присъствие на някоя квартална кръчма. Носът му е чупен три пъти („Първият беше при сбиване, вторият – от гимнастика, а третият – при бой с полицаи”). Добре поддържаното бирено коремче, наболата брада, неособено подредената посребряла коса, простодушната усмивка те карат да си представяш как всеки момент ще разкаже някой виц или ще се впусне в разтегляне на безсмислени лакърдии. Всъщност той наистина има какво да разкаже. При това много по-значимо и интересно от злободневното. Прави го с думи прости, без никаква претенция, на родния си словенски или колебливия си английски.

Днес Мартин Стрел е на 67 години, а когато е на 52, става първият човек, преплувал Амазонка по цялата й дължина. Това е последното му и най-велико постижение, но преди това той е плувал огромни разстояния по още няколко от най-дългите реки в света – Дунав, Мисисипи, Яндзъ, Парана. Зад гърба му са и куп плувни подвизи в морски условия. Той поставя четири последователни рекорда на „Гинес” за най-дълго плуване и е притежател на още един куп върхови резултати в най-различни категории. Всичко това го прави един от най-големите плувци на дълги разстояния в историята.

Когато го карат да направи сравнение между себе си и своя колега – плувеца Майкъл Фелпс, който е най-успешният спортист в историята с 28-те си олимпийски медала, 23 от които златни, Мартин простичко отбелязва: „Той не е маратонски плувец. Разбира се, много по-бърз е от мен. Има много успехи в басейна, а аз – в плуването по реки. Но със сигурност не е готов за Амазонка, защото е твърде мършав”.

Самият Стрел със сигурност не може да бъде „обвинен” в прекалена слабост. Напротив, роденият на 1 октомври 1954 г. мъж е приятно закръглен и представлява пълната противоположност на представата за това как трябва да изглежда един топ атлет, какъвто той безспорно е. Винаги е обичал живота, бирата, храната и особено виното. Мартин твърди, че мазнините в тялото му са му единствено от полза, защото го предпазват от прекомерно охлаждане на организма. Освен това, докато плува, той изразходва по 600-700 калории на час и ако нямаше „запаси”, би се изтощил твърде бързо. „Тялото ми е като беемве, като мерцедес, добро е”, категоричен е той. „А когато то е в беда, просто плувам.”

Мартин Стрел излиза от Темза за премиерата на филма Big River Man. Лондон, Септември 2009 г.
Guliver/Getty Images

Плуването е най-естественото състояние за Мартин още от дете. То му позволява поне за малко да забрави за проблемите си. Баща му е груб, избухлив мъж, който е почитател на чашката и на боя като средство за налагане на дисциплина. За шестгодишното момче единственото спасение от ударите се оказва да скочи в реката и да се потопи под повърхността, понякога за повече от две минути. „Водата стана част от моя живот, много добър приятел, който се грижеше за моята безопасност”, разсъждава Стрел. Новооткритата среда толкова му допада, че той започва да се задържа все по-дълго в нея. Жителите на Мокроног – родното градче на Мартин, постепенно развиват твърдото убеждение, че на момчето му хлопа дъската, защото не излиза с часове от водата.

Днес Стрел вече е свикнал с подобни реакции: „Повечето хора просто не разбират как е възможно да плуваш по над 12 часа на ден. Но това е нещото, което аз правя. Трябва да преодолявам по 30, 40, 50 или повече мили на ден. Всеки ден. И така седмици наред. Казват, че съм луд, но аз не смятам така. Може би съм малко различен. В съзнанието ми всичко е много, много ясно”.

Мартин се отдава професионално на плуванията на дълги разстояния през 1978 г. Дотогава той се занимава доста успешно със свирене на класическа китара. Самият Стрел се определя като професионален китарист, който по случайност е станал професионален маратонски плувец. Първите му наистина маратонски плувания са в реките на родната му Словения, тогава все още част от Югославия. През 1992 г. той преодолява 105 километра по река Кърка за 28 часа, а на следващата година плува 62 километра по река Колпа за 16 часа. От 1994 г. започват и международните му рекорди. Тогава той изминава 162,5 километра за 55 часа и 11 минути във водите на Адриатическо море между италианските градове Линяно и Равена, с което поставя нов световен рекорд за най-дълго непрекъснато плуване в  морски води. През следващите години списъкът с рекордните му постижения ще включи още десетки плувания. Сред тях обаче има няколко, които наистина се открояват.

От Африка до Европа

78 километра

29 часа, 36 минути и 57 секунди

През 1997 г. Стрел става първият човек, прекосил Средиземно море. Преди него седем души не са успявали. Той го прави между Тунис и Италия, като не използва неопренов костюм. По време на това плуване основният му проблем не е дистанцията, а високата концентрация на сол във водата.Тя се отразява много зле на устата, езика и очите му. „Не можеш да пиеш, не можеш да ядеш. Никакво вино, може би малко бира и вода. Но не и супа”, описва пораженията Мартин. Затова след средиземноморското си постижение той трайно се преориентира към плуването в сладки води.

Тих бял Дунав се преплува

3004 километра

58 дни

Първия си рекорд на „Гинес” за най-дълго плуване в историята Мартин поставя между 25 юни и 23 август 2000 г. За общо 58 дни във водата той преплува 3004 километра, което е дори повече от цялата дължина на Дунав (2860 километра). Отново е първият човек, осъществил плуване от извора до устието на реката. Дунав е свързан не само с чисто спортното постижение, но и с един ключов момент в плувния живот на Мартин Стрел. Той самият разказва за него така: „В началото, когато започвах да плувам на дълги разстояния, беше ужасно. Изпитвах силна физическа болка от плуването часове наред в морета, езера и реки. Много пъти си казвах, че е прекалено трудно. Очите ти се изпълват със сълзи от болката. Не знаеш как да преместиш ръката си, какво да направиш, страхуваш се, но трябва да продължиш да плуваш, да завършиш това, което си започнал. И тогава, на Дунава, нещо се случи. Намерих начин. Трудно ми е да обясня дали е медитация или хипноза. Но е нещо, което много ми помага. Случи се, докато плувах. Концентрацията ми е много, много дълбока, и когато изпадна в това състояние, вече не изпитвам болка. Може ли някой да ми го обясни? Аз самият не знам как става. Някой лекар или учен би казал, че това не е възможно. Разбира се, за него е невъзможно, но за мен е рeално. Мисля, че всичко е тук, в мозъка ти”.

Мартин след рекордното си плуване по Дунав, 23 Август 2000г.
Guliver/Getty Images

Тази философия кара Мартин да е убеден, че и обиколката на света с плуване е напълно възможна. Според него всеки професионален плувец е готов за такова постижение физически, но голямата разлика е от психологическа гледна точка. И тук отново дава пример с Майкъл Фелпс: „Това е причината той да е съвсем малко по-добър от останалите плувци. Понякога само със сантиметър-два. Но това е достатъчно. Защо Фелпс е различен? Защото според мен той е много, много силен в психологическо отношение”.

Безсъници по Дунав

504,5 километра без почивка

84 часа и 10 минути

Година след епичното си постижение в Дунава, през юли 2001 г., Мартин се завръща в огромната река, пресичаща Европа, за да опита да подобри още един рекорд – за най-дълго плуване без прекъсване, принадлежащ до момента на аржентинеца Рикардо Хофман (481,5 км за 84 часа и 37 минути) . В крайна сметка Стрел успява, като преодолява 504,5 километра от Мелк (Австрия) до Пакш (Унгария) за 84 часа и 10 минути. Общо му се събират над 105 часа без сън. Само по време на това плуване словенецът губи почти 20 килограма от теглото си.

На крачка от смъртта в Мисисипи

3797 километра

68 дни

През 2002 г. Мартин сам подобрява рекорда си за най-дълго плуване от Дунав. Възможност за това му предоставя Мисисипи – една от най-замърсените реки в света. Освен тоновете боклуци, по пътя си надолу по течението Стрел среща водовъртежи, огромни кораби, отровни змии и алигатори. По време на това плуване самият той губи 25 килограма от теглото си, жаркото слънце изгаря кожата му. Словенецът влиза във водата при извора на Мисисипи в северната част на щата Минесота навръх националния празник на САЩ 4 юли, а на знаковата за българската история дата 9 септември финишира в Ню Орлиънс на Мексиканския залив. Най-рискованият момент идва до град Кейп Джирардо в Мисури. Точно когато преминава покрай една голяма шамандура, тя е ударена от светкавица. „Беше като експлозия, която ме изтласка над водата. Сякаш ме удариха с голям чук”, разказва Мартин. Той губи съзнание за минута, през която всички мислят, че е мъртъв. „Когато дойдох на себе си, имах чувството, че се рея като самолет”, спомня си Стрел. След още една минута непоколебимият мъж започва отново да плува. Сякаш нищо не се е случило. Понякога, за да си почине, се обръща по гръб в реката и започва да разказва истории на съпровождащите го каякари. А когато отново заплува, дори на тях им е трудно да поддържат темпото му.

Стрел при устието на Мисисипи. Мексиканският залив, 9 Септември 2002 г.
Guliver/Getty Images

Един от мъжете в лодките коментира: „Всеки ден сякаш става по-силен. Той е машина”. Плуването в Мисисипи е отразено от всички големи световни медии. Американският конгрес пък приема специална резолюция, с която се засвидетелства уважение към успеха на словенеца. Джей Лено се обажда 37 пъти на Стрел, за да го покани в шоуто си, но той няма как да се отзове, защото има ангажименти в родината си.

По цял ден в Парана

1930 километра

24 дни

На следващата година е ред на река Парана в аржентинската й част да бъде преплувана от Стрел. Той изминава цялата й дължина на територията на Аржентина от водопадите Игуасу до центъра на столицата Буенос Айрес, където Парана се слива с река Уругвай, за да образуват общия естуар Ла Плата. Така словенецът се превръща в първия човек, изминал с плуване този маршрут.  Той се движи от изгрев до залез и преодолява средно над 80 километра на ден.

Стрел в река Парана, 2003 г.

Предсрочно по Яндзъ

4003 километра

40 дни

За новото си рекордно като дължина плуване Мартин избира Азия. На 10 юни 2004 г. той се пуска надолу по течението на Яндзъ и след 4003 километра и 40 дни достига до Шанхай на 30 юли. Плуването му отнема един ден по-малко от предвиденото, въпреки че борбата с мътните води на китайската река е епична. Тази борба явно е била непосилна за няколко човека, на чиито трупове Мартин се натъква във водата. Във всяко отношение това е най-трудният му проект до момента. Но най-трудното тепърва предстои.

Немислимото: Амазонка

5268 километра

67 дни

Китайската епопея на Мартин е отразена в цялата си продължителност от един от каналите на китайската държавна телевизия CCTV и може да бъде следена в сайта на Yahoo China. След последователните му рекорди популярността на словенеца по целия свят продължава да расте. Разбира се, освен с невъобразимо дългите си плувания, той се прочува и с наднорменото си тегло. Именно контрастът между постиженията, от една страна, и външният вид и възрастта му, от друга, е това, което прави неговия случай толкова интересен и кара хората да му симпатизират. Лекарите обаче не гледат с толкова леко око на това, с което се занимава. Постоянно го предупреждават, че физическото му състояние не е много подходящо за спорт, камо ли за изключителните натоварвания, на които се подлага словенецът. Докторът, който следи отблизо здравето на Стрел, отправя съвсем недвусмислено предупреждение преди началото на амазонската му авантюра: „Ако го направиш, ще умреш”. Мартин обаче не смята така. „Аз съм различен, защото намерих моя начин да правя нещата. Вече не чувствам болка. Водата обикновено убива хората, но не мен. Не и мен”, заявява той с усмивка.

Преди старта на Амазонското приключение.

Подобна убеденост, че нищо не го застрашава може наистина да звучи леко налудничаво, но той проявява достатъчно здрав разум, като се подготвя максимално добре за предизвикателството на живота си. Проучва Перу и Бразилия – държавите, през които ще премине, маршрута за всеки отделен ден от плуването, какви опасности го чакат в реката, кое ще работи в негова полза и какво би му попречило, какво е качеството на водата, по колко калории на ден трябва да приема, какво е добре да пие. Въпреки цялата му подготовка обаче, преди да скочи за първи път в Амазонка при перуанския град Аталая на 1 февруари 2007 г., изпита неувереност и страх. Много, много страх. Нощем не може да спи. Вече в реката пулсът му се задържа много ускорен, нещо нетипично за него, докато плува.

И той има пълни основания да се притеснява. Всесилната река си взема своето. Чудовищното изтощение е най-малкият проблем за Мартин по време на плуването в Амазонка. Докато напредва надолу по течението, той  страда от чести халюцинации, които го карат да си говори сам, от стомашни инфекции, от инфекция на мозъка, причинена от паразити. Кожата му започва да се лющи. Когато плуването започва, 175-сантиметровият мъж тежи 115 килограма. След края му се е вталил до 98.

Амазонка е изключително трудна за плуване река. Повечето „нормални” хора биха се затруднили изобщо да се задържат на повърхността, заради силните течения, бързеите, вълните. Към опасностите се прибавят тези, породени от прословутите обитатели на реката. Една сутрин малко след Манаус Стрел е атакуван от пирани. „Те ядат толкова бързо! Разкъсаха гърба ми и имах чувството, че се е подпалил. Не виждаш нищо, защото водата е мътна, кална”, спомня си с ужас Мартин. За щастие, екипът на Стрел е предвидил подобна ситуация и носи кофи със свинска и пилешка кръв в съпровождащите го лодки. А пираните обичат кръвта повече от всичко и моментално я надушват, затова когато спътниците на Мартин изливат кофите във водата, хищните риби оставят плувеца  на мира. За да бъде ефективна тази тактика обаче, кръвта трябва да е стара и миризлива. В един момент екипът на Мартин просто не издържа на смрадта и се отказва да поддържа запасите от кръв. А Мартин и до днес носи зловещ голям белег като спомен от нападението на пираните. Освен тях, в най-голямата река на планетата дебнат още черни каймани, електрически змиорки, тук-там по някоя зелена анаконда и дори най-опасните за хората акули – бичите. Стрел обаче убедено заявява, че не го е страх да плува сред толкова опасни създания. „Но трябва да знаеш как да го правиш. Ако си добър човек, ако мислиш трезво, ако не си агресивен, можеш да плуваш и с най-опасните животни на планетата и те няма да те нападнат”, обяснява той и настоява, че акулите се плашат от хората, а крокодилите не са агресивни, когато не са застрашени. Въпреки белега, Стрел не храни лоши чувства и към пираните: „Те са много мили риби. Можеш да си играеш и да плуваш с тях”.

Същото обаче не може да се каже за някои от двукраките обитатели на района около реката. Екипът на Стрел прави всичко възможно да избегне контакта с наркотрафикантите и пиратите по Амазонка. И макар тази мисия да е успешна, не точно така стои въпросът с някои от местните жени. „Жените в Бразилия са много опасни”, оплаква се Мартин. „На много места в джунглата те са 20 пъти повече от мъжете.” Когато балканският мъжага изплува от реката на подобни места, някои напористи дами буквално го награбват и опитват да го завлекат навътре в гората. Неслучайно хората от екипа започват да ги оприличават на пирани.

По време на плуването не липсват и други комични моменти. Като например при посрещанията, които властите му устройват в различни населени места. На брега го очакват строени официални лица и духови оркестри, а той излиза от водата с нахлупен на главата бял калъф за възглавница с пробити дупки за очите и устата. Идеята на импровизираната маска е да пази лицето му от слънцето по време на плуването. Видът му наподобява нещо средно между привидение и банков обирджия и искрено шокира посрещачите.

Маската от калъф за възглавница пази лицето на плувеца от слънцето и шокира местните жители.

Макар че изглежда непоколебим, Мартин често е на крачка от отказване. „Много пъти си казвах: „Стига толкова. Прибирам се вкъщи. Просто не мога да продължа”. Но след един хубав душ, добра вечеря и масаж, решавах да опитам отново утре. Може би щях да успея да изкарам още един ден. После дните станаха два, три, четири, седмица, и още една. И най-накрая завърших плуването”. На 8 април той стига до устието на Амазонка при град Белен. Оставил е зад гърба си 5268 километра (повече, отколкото е ширината на Атлантическия океан), което означава, че е поставил невероятен нов рекорд.

И до ден днешен, 10 години по-късно, постижението на Мартин Стрел в Амазонка остава най-дългото плуване в история. В деня, в който плува най-малко, той изминава „само” девет километра, но в друг преплува цели 127. На ден прави средно по около 30 000 загребвания или общо около два милиона за цялото плуване.

Подвигът на Мартин по Амазонка е документиран във филма Big River Man от 2009 г., който жъне успех по международните фестивали. Лентата съчетава хумор с драматични моменти, за да подкрепи посланието на самия Стрел – всеки може да постигне мечтите и целите си с упорита работа и постоянство. С това плуване той се опитва да обърне внимание и на необходимостта от опазването на дъждовната гора – най-големия производител на кислород в света. Продукт на южноамериканското приключение е и книгата  The man who swam the Amazon, издадена в много страни по света.

Заедно с останалите си плувания в рамките на годината, през 2007 г. Мартин изминава общо около 8000 километра във водата. Същата тази година му предлагат Нил да бъде следващата река, която да преплува, но той отговаря: „Няма да го направя. Нил е дълъг, но не е достатъчно предизвикателен, той е просто малка рекичка. Амазонка е много по-могъща”.

Когато се е впуснал в поредното си маратонско плуване, Мартин прекарва по голямата част от деня във водата, понякога дори по 17 часа поред, ако не успее бързо да открие подходящо място за излизане от реката. Но твърди, че щом обичаш това, което правиш, и знаеш къде се намира целта, всичко е по-лесно. Важна е първата крачка. За него плуването не е бягство, а част от живота му. То е неговият фитнес, ежедневната му храна. Когато не плува, наистина му липсва водата, защото в нея си почива истински. „Можеш да плуваш от самото начало, когато си на една година, чак до края на живота си”, обяснява любовта си той.

В останалата част от времето, когато не гони поредния рекорд, програмата му е по-разнообразна, но все така стриктна. Денят му започва рано сутрин с приготвянето на закуска, после плува, а след това се отдава на кратка сутрешна дрямка. Смята, че тя осигурява най-добрата храна за мозъка. Освежен, той се захваща да свърши работата си за деня. През 2010 г. заедно със сина си Борут създават компания, организираща плувни приключенски почивки на красиви места като каньоните на езерото Пауъл в Аризона, езерата и реките на Словения, по брега и между островите на Далмация в Хърватия, в каньона и пещерите на Которския залив в Черна гора и по средиземноморското крайбрежие на Турция. През 2013 г. пък се присъединява към преподавателския състав на образователната и изследователска институция с идеална цел Глобален център за авангардни изследвания. През последните години Стрел често е канен и да изнася мотивационни речи по целия свят. След като приключи със задачите си за деня, Мартин отново се отдава на плуването. Разнообразява го с пешеходни преходи, а зимата – със ски бягане. В късния следобед задължително подремва отново. В края на деня е време за почивка. Често се развлича с любимата си китара, веднъж дори свири на папата по време на аудиенция при него. Каквото и да прави през деня обаче, до полунощ Мартин вече е в леглото.

„Простичкият живот е най-добрият”, казва той. „Отидете насред джунглата и ще видите какви отношения имат тези хора помежду си. Как се обичат. Те нямат пари. Нямат коли. Веднага си помагат, ако нещо се обърка. Не са егоисти. Живеят като едно голямо семейство. И ние имаме нужда от нещо подобно в наши дни.”

Освен от килограмите си, Мартин не се притеснява и от напредването на възрастта: „Никога не си стар. Дори на 70, 80, 90 години. Това е само в главата ти. Трябва да внимаваш какво ядеш. Умът ти трябва да е зает всеки ден. Много е важно и да работиш с правилните хора.” Той не смята да се отказва от любимото си занимание. „Все още съм силен, мога да плувам още”, казва 62-годишният мъж. Сред големите му цели са да преплува по цялата му дължина Големия каньон, през който тече река Колорадо, както и да обиколи планетата с плуване. Мартин твърди, че прави всичко това в името на мира и приятелството и най-вече, за да привлече внимание към глобалния проблем със замърсяването на водите. „Аз съм просто един обикновен човек, но въпреки това мога да променя света”, казва той. И допълва: „Някога се е смятало, че изкачването на Еверест е невъзможно, но вече не така. Всичко е възможно, наистина”.Това е Мартин Стрел – словенският чичо с коремчето, нетипичният герой, който ни показва, че границите на човешките възможности действително са необозрими.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги