Екопътека Бели Искър – зелената приказка на Рила

Помните ли приказката за Хензел и Гретел? Почти същото усещане ни застига след като преминаваме първия мост над реката и оставаме без дъх при вида на вълшебната гора пред нас. С тази разлика, че не е тъмно и няма къщи от захар и лакомства, а е зелено, тихо и някак уютно, точно като в приказка. Намираме се в прегръдките на национален парк “Рила”, в началната точка на екопътека Бели Искър. Зад нас остава село Бели Искър, в което отекват звуци от пасящи овце и кози, аромат на мащерка и шумът на вятъра от високите борове.

Маршрутът на екопътеката се движи успоредно на реката, като я пресича на няколко пъти с 8 моста. Дължината на пътеката е 7.5 км кръгов маршрут, а денивелацията е едва 300 м. Вървейки през смесена от бял бор, бяла мура и смърч гора, тук се чуват единствено песните на птиците и шумът на реката.

Интересен факт е, че долината на река Бели Искър е най-дългата ледникова долина в Рила. Снеговалежи имало през цялата година, а наличието на морени е едно от многото доказателства за ледниковата дейност. Челото на белоискърския ледник е лежало в Канарския циркус. Захранван от страничните ледени езици и претоварван с лавините от страничните стръмни ридове, ледникът е достигал дори до село Бели Искър. Над селото ясно се разпознават три вала от челни морени, разположени една над друга стъпаловидно на около 1100 м надморска височина. Тоест белоискърския ледник е имал дължина от около 22.5 километра.

Флора и фауна в изобилие

Екопътеката дава възможност да се видят интересни каменни и скални образувания, вековни гори и богато биологично разнообразие. Причудливите картини които се виждат по пътеката са Орлови скали, Арамлийски дол, Горен и Долен сухар. Често по скалните сипеи се виждат диви кози, сокол скитник и скален орел. Всъщност животинското разнообразие е наистина великолепно и често се оглеждаме с надежда да зърнем някои от най-често срещаните видове тук – катерици, лещарки, златки, лисици, черен кълвач, глухар, дъждовник и дори усойница (за последната внимаваме къде стъпваме). Във водите живее балканска пъстърва и навсякъде има табели за забранен риболов, което е напълно в реда на нещата.

Цветни пеперуди прелитат постоянно около нас и от табелите научаваме, че тук можем да видим Аполонова пеперуда, известна още като Червен аполон – една от най-едрите и красиви пеперуди в България. Десетки, стотици и дори хиляди екземпляри са били колекционирани от лесно достъпната и близка да столицата планина Витоша през 60-те и 70-те години на миналия век. Знае се, че голяма част от гостите на царете са били водени на екскурзии на Витоша и те са ловили Червени аполони без ограничения. Още могат да се чуят разкази на очевидци, виждали аполоновите пеперуди да летят из Владайския проход и колекционери да ги ловят на воля. Червеният аполон изчезва от Витоша, но тук още може да бъде видяна лесно, защото пеперудата е бавно летяща и тромава. 

Горско къпане за най-смелите

В първите няколко метра от пътеката има обособени части за пикник, с малки вирчета в реката, които примамват от пръв поглед, но решени да стигнем до края, не спираме, а се движим бързо напред. Разбира се реката ни привлича и често се отбиваме, за да се насладим на звука и гледката на планински ромон. Дори набелязахме 1-2 места с по-дълбоки вирове, които са подходящи за горско къпане, но едва през август, когато температурата на водата тук е най-висока – едва 10-14 градуса, но пък за най-смелите може да е приятно изживяване.

Растителността тук е разнообразна – иглолистни и широколистни дървета, смърч, бял бор и тис, който местните наричат “чудноватото дърво”. Може би защото достига височина от 27 м. и диаметър от 1.5 метра, но пък расте изключително бавно, което го прави много устойчив вид.

По пътя вече надничат и червенеят диви ягоди, а малинаците обещават добър плод поне след месец. Около нас ухае на здравец, мащерка, жълт кантарион и бял равнец. Три от растителните видове тук, в национален прак Рила, не могат да се видят никъде другаде по света – рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. В навечерието на Еньов ден, няма как да не откъснем някоя и друга билка, и не сме единствените.

За любителите на гъби, особено във влажно време, в храсталака чакат челядинки, сърнела, горска пърхутка, и за познавачите малко по-редките – сиво-виолетова гълъбка, борва масловка и смърчова млечница и бисерна гъба.

Първата част от екопътеката е вече зад гърба ни, с четирите моста, които се намират много близо един до друг. Маршрутът е по-еднообразен и минава покрай асфалтовия път, който върви успоредно с него. На места има кътове за отдих и пикник с изградени пейки и беседки. Реката ни следва през целия маршрут (или по-скоро ние нея), а маркировката ѝ криволични през дървета и мостове. В някакъв момент влизаме все по-навътре в гората и става по-влажно, тъмно, но и по-зелено. Появява се втора, по-малка рекичка, която минава от горната страна на р. Бели Искър.

Всъщност река Бели Искър е един от притоците на р.Искър. Тя формира водите си от множество малки, но буйни притоци от съседните ридове. Подхранва се от валежни води и от снеготопене. Основното пълноводие е от май до юли, така че ако отидете сега, ще се насладите на реката в най-чистия ѝ вид. Никъде другаде освен в Рила не може да се насладите на такова богаство на водни ресурси. Името “Рила” означава “много вода” според тракийското название на реката “Роула”. Не случайно от тук извират най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров- Искър, Марица и Места.

След множество почивки, приказки, топене на ръце и крака във водата, и разговори по пътеката със сладкодумни хора, достигаме до 7-мия мост и виждаме, че насреща бързо се заформя черен облак. Прогнозата за времето не предвещаваше дъжд, но уви, в планината особено в следобедните часове, всичко е възможно. Продължаваме да вървим все по-нагоре, в опит да намерим пътеката за панорамната площадка, която обещава великолепни гледки отвисоко, но едри капки дъжд започват да ни застигат и решаваме рязко да обърнем посоката надолу по пътя.

Добра екипировка – ключът към летните бягства в планината

Добрата новина е че дрехите, с които сме в момента са идеални за подобно променливо време. Екипирани с новите попълнения в семейството Abisko на Fjällräven, сме готови да стигнем навсякъде (стига да няма гръмотевици!). Ризата Abisko Trail Shirt  е с дълъг ръкав и свободна кройка, идеална за многостранния живот на открито. Изработена от G-1000 Air Stretch – иновативната материя на Fjallraven, която дава комфорт, добра вентилация и фантастична свобода на движение. Ризата e с тик так копчета отпред, което я прави идеална за бързо обличане и събличане, вентилационен отвор с мрежа отзад и маншети с копчета, които лесно се навиват при топло време. В случая, при топло време, но с дъжд, ризата ме запази нъпълно сух. Яката може да се обърне два пъти като осигурява допълнителна слънцезащита за врата в откритите площи на гората. Яката е по-голяма от средната, така че обърната нагоре и с вдигнато удължение покрива по-голяма част от врата, отколкото средната туристическа риза.

Усещането с Abisko Trail Shirt  е като с дишаща ветровка, ризата се движи заедно с тялото, без да го стяга. Кройката е в оптимална дължина, удобна за трекинг (а защо не и за колоездене), а лекото тегло осигурява отличен обхват на движенията. Ризата дава усещане за лекота и проветривост, защото и най-малкият полъх на вятъра си проправя път до кожата. Вътрешните джобове са подплатени с мрежа, така че теоретично могат да бъдат оставени отворени за проветряване. На гърба на ризата също има вентилационни отвори. И в топлото и влажно време, в което се озовахме, ризата се оказа добър избор.

Не е тайна, че обичам панталоните на Fjällräven. Техният утилитарен и същевременно небрежен вид е страхотен. Това бе и моят избор в днешния преход. Панталоните Abisko Trail Strech са фантастично допълнение към вече отличната линия за туризъм Abisko на Fjällräven. Те са леки и функционални панталони за походи, които изглеждат също толкова добре на пътеката в гората, колкото и в града, и това е отличителен белег на панталоните Fjällräven.

Лек, но издръжлив, панталонът е от еластична материя за комфорт и свобода на движение. Създаден за удобство, този лек и компактен панталон е идеален за преходи в топли условия, където свободата на движение е от първостепенно значение. Изработен е от двойно тъкан разтеглив плат, който е издръжлив, съхне бързо и предпазва краката от неравен терен. Abisko Trail Stretch Trousers имат удобен еластичен колан със закопчаване с копчета и мрежести джобове с цип. Панталоните имат достатъчна гъвкавост, за да направят големите динамични движения по-малко ограничаващи и добавят комфорт и гъвкавост, които по-твърдият материал не би могъл да осигури.

Непринудената изчистена кройка със заострени крачоли, достатъчно джобове и лека материя, произведена без перфлуорохимикали (PFC) означават, че това е моят панталон за лято ’24.

Знаем, че краят на пътеката е белязан от малка къщурка-заслон, който в средата на гората изглежда изваден от приказка (почти като Хензел и Гретел по братя Грим). Виждали сме го само на снимки, но дъждът се усилва и решаваме, че ще се върнем тук отново, за да стигнем най-крайната цел. За момент се замислихме дали все пак да не се изкачим до панорамната площадка, но решихме, че лошо време с дъжд и гръмотевици може да бъде опасно. Всъщност от панорамната площадка човек може да съзерцава както заснежените бели върхове високо горе, така и синьо-зелените води на реката ниско долу и дава идея за мащаба на местността.

По асфалтовия път надолу, вървим бързо в стройна редица, ние и още запъхтяни планинари в опит да се скрием по-бързо от усилващия се дъжд, но усещането е по-скоро приятно, защото дъждът в планината само отваря ароматите на дърветата и билките около нас. Дишаме с пълни гърди и си обещаваме, че скоро ще сме отново тук, за да се оставим поне за малко в прегръдките на Рила и нейната зелена приказка.

—-

Моделите екипировка на Fjällräven са налични в магазините на марката в The Mall и Paradise Center, както и на www.sportdepot.bg и Sport Depot MEGA STORE

Екопътека “Бели искър” е кръгов маршрут в ниската част на Рила, южно от град Самоков. Началото на пътеката се намира на около 3 км от село Бели Искър, непосредствено до границата на Национален пак “Рила”. До началото на екопътека “Бели Искър” най-лесно може да се стигне с кола. След като влезете в село Бели Искър (ако идвате по пътя от Самоков), ще видите V-образно кръстовище. Свийте вдясно (кафява табела Национален парк “Рила – Екопътека) и карайте по това, което ви прилича на главна улица. Тя ще ви изведе в южния край на селото. Оттук следват 3 км шофиране по асфалтиран, но разбит път. До началото на маршрута, при първия мост над реката, има паркинг, където да оставите колата си. Ако не пътувате с автомобил, екопътека “Бели Искър” остава достъпна, макар и малко по-трудно. От автогара Самоков (тел. 0722 / 66540) няколко пъти дневно има маршрутен транспорт до село Бели Искър. Пеш от центъра на селото до началото на пътеката се стига за около час. Преминаването по екопътеката е приятно и лесно, със съвсем плавно изкачване покрай реката. Маркировката е лесна за следене – ще видите нарисувани със синя боя линии по дърветата, които са достатъчно начесто, та следването на маркировката да не изисква усилие.