Из летните гори на Витоша
Ще ви признаем нещо – чакахме лятото с голямо нетърпение. Защото всички тези пролетни дъждове малко ни поомръзнаха. И в първия наистина слънчев и топъл летен ден решихме да се отправим към любимия ни природен оазис на чистия въздух и спокойствието, при това на крачка от София – Витоша.
Водач там ни е една малка сгъваема карта с пешеходни маршрути, издание на Fjällräven – шведския производител на облекла и оборудване за живот на открито, която грижливо си пазим отпреди две години, когато се появи на бял свят. Този път си избираме прехода от Копитото до хижа „Камен дел“, а картата услужливо ни информира, че е средно лесен, дълъг е 3,7 км и отнема час и 10 минути в посока.
Ние обаче решаваме леко да го модифицираме, за да го направим кръгов и така да видим повече неща. За целта подминаваме началото на маршрута – стълбите, изчакващи се вдясно от пътя точно преди телевизионната кула „Копитото“. Изходната ни точка е едноименният хотел малко по-нататък, който няма как да бъде объркан, защото пътят свършва там. Оставяме колата на паркинга и хващаме пътеката, която започва вдясно от самия хотел (гледайки централния му вход) и се изкачва нагоре сред приятна букова гора.
Времето е наистина прекрасно – топло, но не прекалено. Слънчево е, но гората ни подарява освежаваща прохлада. Въздухът е кристален, носи аромата на дървета и треви, а птичата симфония ни заобикаля отвсякъде. Пернатите сякаш се надпяват, всяко – заето да изчурулика характерните за неговия вид трели по най-добрия начин, но общият им хора действа като мехлем на натоварения ни от градски шумове слух.
За удоволствието и чувството за свобода допринася и… една част от облеклото ми, която изпробвам за първи път – късите панталони Abisko Hike Shorts на Fjällräven. С всяка следваща крачка с благодарност установявам колко са леки, удобни и проветриви. А дълбоките им джобове (два отпред и един на бедрото, в който има и допълнително „скришно“ джобче), позволяват да събереш всичко необходимо за такъв кратък летен преход. Но каквито и пози да заемаш, няма опасност нещо да изпадне, защото всички джобове се затварят плътно с ципове. Допълнителен бонус в моя случай, е че тъмносиньото на панталоните идеално си кореспондира с масленозеленото на околната гора. Сред природата най-вероятно добре се чувства и полярната лисица (именно това означава Fjällräven на шведски), която, завита с пухкавата си опашка, се мъдри под формата на стилизираното лого на марката в долния край на десния крачол.
Захласнати от гледките, скоро пристигаме до едно разклонение. Табелите ни уведомяват, че напред пътеката, която тук се стеснява, продължава към х. „Момина скала“ и Черни връх. Ние обаче поемаме наляво – в посока Боянския водопад, хижа „Камен дел“ и заслон „Кикиш“. Нататък пътят ни е полегат, препятствията са единствено някои по-кални участъци и такива, по които все още тече вода след скорошните обилни дъждове.
Не след дълго чуваме гласове вляво от пътеката. Излизаме на малка полянка и виждаме собствениците им – група тийнейджъри, част от които се опитват да издялкат имената си върху романтична пейка. Може би смутени, че сме ги „хванали на местопрестъплението“, те набързо потъват обратно в гората и ни оставят с прекрасната гледка към София. Градът е като на длан, но сутрешните изпарения в слънчевия ден са хвърлили фино було върху му, изпод което все пак изпъкват златните куполи на „Александър Невски“.
Не оставаме сами дълго – скоро от главната пътека се отделят двама възрастни мъже и пристигат при нас, а от малката, която изчезва в ниското, към Боянския водопад, с пухтене изникват три момичета, които подозрително приличат на тризначки, говорещи английски с американски акцент. Любопитна среща на поколения и националности.
Ние продължаваме нататък и все по-ясно чуваме шумния плисък на водопада. Няма да се отклоняваме към него обаче – виждали сме го и преди, а сега целта ни е друга. Все пак се срещаме с един от неговите „предшественици“ нагоре по Боянската река – малък водопад, над който преминава живописно мостче. Камъните в подножието му са облечени в зелена мъхеста премяна, а на един от тях важно са се разположили три огромни стоножки.
Гората вече е и иглолистна, докато подминаваме неработещата хижа „Есперанто“ и не след дълго стигаме до „Камен дел“. Хижата е кокетна и спретната, със саксии по прозорците и чудни полянки околовръст. Сядаме и похапваме добре, но място за притеснение няма – в предната си част Abisko Hike Shorts имат малък колан, който позволява да отпуснеш (или свиеш) талията им, в зависимост от това как се чувстваш най-комфортно.
На тръгване си наливаме ледена вода от чешмата и се любуваме на интересен здравец, за който обаче младият хижар ни обяснява, че всъщност се наричал кърмен, защото навремето го давали на животните, когато кърмят. Потегляме по обратния път, но на първия разклон вместо да продължим надясно към Боянския водопад и Копитото, хващаме левия ръкав към хижа „Момина скала“. А там поляните са още по-широки и предлагат за всекиго по нещо. Пълно е с деца във ваканция, а водачите им са ги разделили на групи по интереси – едни играят на теглене на въже, други пък, с каски на главите, летят по въжения тролей над реката в ниското. Семейства са си устроили пикник, а възрастна двойка туристи подремват на пейките под прежурящото слънце. Тук е високо и все още има цъфнали люляци, а из големите им лилави купове пърхат безброй оранжево-черни пеперуди.
Между два от храстите тръгва и пътеката, която ще ни отведе право надолу до Копитото. Личи си, че е по-малко популярна, защото на места съвсем се стеснява, а тревите от двете ѝ страни са избуяли почти на височината на човешки ръст. Тихо е, ухае на билки и цветя.
В края на спускането от зеленината изплува и силуетът на телевизионната кула. Точно преди пътеката да премине във вече познатите стълби, отново се разкрива панорама към София. Градът вече се вижда съвсем ясно и от край до край, с булевардите и зелените пояси, и Стара планина отсреща.
От тук всички дребни грижи изглеждат незначителни, стопили са се като утринната омара. Само на 1345 м н.в. сме, но се чувстваме на върха на света. Усещането е за абсолютно спокойствие. Да го смути се опитва само заканителният лай на огромното овчарско куче, което все пак трябва да оправдае длъжността си на пазач на кулата. Но няма страшно – вързано е и си лежи кротко зад оградата.
Усмихваме се и поемаме дълбоко дъх. Ако денят се познава по сутринта, чака ни хубаво лято.
Панталоните Abisko Hike са изработени от добре проветривата материя G-1000 Air Stretch. Тя е изработена от органичен памук и рециклиран полиестер – чудесен вариант за облекло, което да е ефирно и не ограничава движенията. Както и при останалите разновидности на материята G-1000, тя е направена, за да е с вас ден след ден и преход след преход.Серията Abisko води своето начало още от 2014 г. и до ден днешен дизайнерският екип на Fjällräven не спира да прави подобрения и нововъведения с цел повишаване комфорта и функционалността на екипировката за топъл климат. От компанията разглеждат всеки модел екипировка за топло време от различни гледни точки. Например как са структурирани тъканите – дали прилягат плътно върху кожата или пък създават охлаждащ или затоплящ ефект.
