Зимен уикенд из южното крайбрежие на Исландия
Откъс от статията „Зимен уикенд из южното крайбрежие на Исландия“, която може да прочетете в брой 68 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Въпреки че живея в Исландия вече повече от осем години (всъщност все още не мога да повярвам, че е изтекло толкова време), опознаването и проучването на местния пейзаж никога не ми омръзва. Чували сте вероятно, че десет минути на острова, а дори и по-малко, са достатъчни, за да преживеете интензивно всички четири сезона. Това, разбира се, има своите плюсове и минуси, но само ако разполагате с подходяща екипировка и облекло, защото единствено тогава можете пълноценно и без тревоги да се насладите на екстремните условия, които ви предлага Страната на огъня и леда. Изненадите в нея спохождат пътешественика без предупреждение: ако един ден решите да опознаете например лагуната Йокулсарлон, може да имате шанса да видите как слънцето пробива тъмните облаци и осветява айсбергите, понесли се плавно и тихо към Атлантическия океан. Следващия, или дори същия ден обаче е възможно да не сте в състояние да видите дори ръката си, скрита от връхлитащата ви снежна буря, или ледените грамади, разположени точно пред вас.
Всеки нов ден носи различно време, което изцяло може да промени природния пейзаж, а с това – и вашето преживяване. Повечето туристи ненавиждат непостоянния местен климат и се дразнят от непрекъснато променящите се прогнози. Но за хората, които наричат Исландия свой дом, това е една от най-вълнуващите части от живота на този малък остров.
И точно тук започва моята история. Тя се разгръща в края на ноември, когато току-що бях напуснала работа и за първи път в живота си имах свободно време. Всъщност не знаех какво точно е това и се лутах в избора дали да си почивам, да гледам Netflix, или да се разхождам безцелно, възхищавайки се на цветните улици и покриви в центъра на Рейкявик. Дните ставаха все по-кратки и с 4-5 часа слънчева светлина не беше идеално да се пътува, тъй като, докато стигна до някой водопад или ледник, вече всичко щеше да е обгърнато в тъмнина. Наистина се борех с това така наречено „свободно време“. Докато един ден не се събудих с перфектната идея – да се обадя на приятелката си от България, която никога преди не беше ходила в Исландия, да организирам интересен маршрут, да резервирам предварително всички билети, за да не може да ми откаже, и да я запозная с моето щастливо и любимо място под северното слънце – Исландия. Два дни по-късно я посрещнах на летище „Лейфур Ериксон“ в Кефлавик – някогашна американска военна авиобаза, а сега официалното летище на столицата. Тя можеше да прекара тук само един дълъг уикенд поради ангажименти, така че времето не беше на наша страна. Бързо започнахме да обсъждаме къде точно да отидем и какво да видим. Дали да потеглим на север… но там рискувахме да попаднем в продължителна снежна буря… Или може би да опитаме посещение на полуостров Снайфелснес на западното крайбрежие на Исландия – обаче така щяхме да пропуснем прославения исландски Юг с всички впечатляващи ледници?
Решението взех аз като по-опитна – направление юг. Опаковахме си багажа, челниците и котките за ходене за всеки случай (а те ни послужиха добре) и на следващата сутрин потеглихме. Южният бряг на Исландия е най-предпочитаният при опознаването на страната. В него са събрани най-добрите и отличителни нейни характеристики като хипнотизиращи сетивата водопади, обширни лавови полета, величествени ледници и смайващи плажове с черен пясък. Всяка природна забележителност се намира сравнително близо до следващата, което прави тази дестинация идеална, ако искате да обхванете пейзажите на Исландия за кратко време.
Започнахме с ранно ставане в студената утрин, прелюдия към кратко пътуване до полускрития горещ извор Хруналауг. Той е разположен близо до Флудир, на около час път с кола от Рейкявик. До извора, намиращ се в частна ферма, са изградени три горещи басейна, които ви позволяват да се насладите на лечебната сила на геотермалните води на Исландия. Някога използван като станция за миене на овце, сега това е един от най-посещаваните горещи извори в страната. На входа на комплекса има дървена кутия за дарения и въпреки че горещият извор е безплатен за ползване, се препоръчва да дарите малка сума пари, за да се поддържа районът чист и добре стопанисван – практиката е често срещана в страната. В задната страна на дървената конструкция, използвана за съблекалня, опира хлъзгава пътека, покрита с лед. Ако имате достатъчно късмет, може да разполагате с цялата зона само за себе си – това всъщност се случи на нас. Понякога температурата на водата е непредсказуема и варира от ултрагореща до леденостудена, затова винаги я проверявайте, преди да скочите! И си вземете бански! Аз лично забравих моя в колата. За щастие, намерих нещо като мъжки бански костюм – най-вероятно забравена от туристи дреха, пъхнах се в нея и всичко беше перфектно… докато изненадващо не се появи група от около 15 корейски туристи и видът ми доста ги стресна. Това обаче не попречи да се насладим на зимния изгрев, при който слънцето така и не се издигна над хоризонта, но когато се подсушихме, пътят беше вече силно огрян и ни призова отново.
Шосето ни преведе през лавови полета, покрити с тънък слой прясно паднал сняг, пасища, пълни с коне, под тъмно бурно небе и пестеливо целунати от слънцето планински върхове. По това време вече се бяхме отклонили от предварително обсъдения маршрут, затова решихме да импровизираме и да вземаме решения в движение. Първата ни спирка в този район беше водопадът Селяландсфос. Въпреки че 60-метровият каскаден водопад е впечатляващ сам по себе си, това, което го прави изключителен, е пътеката, която го заобикаля напълно. Тя дава на посетителите уникална перспектива, като им позволява да минат зад водопада. Тъй като не бях тук за първи път, предвидливо бях взела водоустойчиви дрехи и за двете ни, с които се покрихме от главата до петите, защото пръските от водопада са толкова силни, че за нула време ще ви измокрят до кости. Точно това се случи с почти всички други посетители, които бяха около нас.
Съветът ми към всеки, насочил се към тези части, е да бъде подготвен и да не се изненадва от внушителната маса туристи, които ще срещне! Преди да продължим нататък, реших да покажа на придружителката си още един красив водопад, който е по-малко известен от тези в района, защото се намира извън обсега на туристическите автобуси и не е вписан в пътеводителите за Исландия – Квернуфос. След като преминахме през частна земеделска земя, по малка стълба и продължихме отново по изключително хлъзгавата, покрита със сняг пътека, се озовахме точно пред този хипнотизиращ уединен водопад, без да виждаме никого наоколо! Птиците бяха превърнали околните скали в свой дом и колкото повече се приближавахме към водопада, толкова по-често се гмуркаха към нас, изскачайки измежду пръските.
След няколко десетки щраквания на камерата се отправихме към сестринския водопад на Селяландсфос, много по-известния от него Скогафос. Въпреки че пада от същата височина като Селяландсфос и не може да се минава зад него, Скогафос е много по-мощен и въздействащ. Той е един от най-големите водопади в Исландия, висок 60 метра и широк малко над 25. Намира се на река Скога, а каскадата му се вижда от прословутия исландски път № 1 и има славата на един от най-фотографираните природни феномени в страната. Благодарение на мощните пръски, които произвежда, и на играта със слънчевите лъчи при подходящо време от лявата страна на водопада се явява единична, а понякога и двойна дъга и създава перфектния пейзаж. Ако сте запален и по-опитен турист, можете да изпитате удоволствието от откриването на една от най-харесваните туристически пътеки в Исландия – Фимвьордухалс; тя е точно над водопада. Дървените стъпала, които се намират от дясната му страна, ще ви позволят да се изкачите до върха на водопада и да се полюбувате на пейзажа от различна перспектива. Пак оттам в ясен ден можете да видите дори прочутите Вестмански острови, привлекли световното внимание през 1973 г. с изригването на вулкана Елдфел, който разрушава много сгради и принуждава цялото население на архипелага да се евакуира на основния остров на страната. Както и повечето местни природни чудеса, Скогафос има неизбежно присъствие в исландския фолклор – твърди се, че преди смъртта си през 900 г. великан е заровил сандък със злато в пещера зад водопада.
Цялата статия може да прочетете в брой 68 на InGlobo.
