Завръщането на мамутите в амбициозен американски проект
Откъс от статията „Завръщането на мамутите“, която може да прочетете в брой 80 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Той е огромен, космат, не особено общителен, дори меланхоличен, но добър, силен и справедлив. Освен това е любимец на малки и големи. Кръстосва северната ледена пустош в компанията на добродушен ленивец и горделив саблезъб тигър. Да, това е Мани – мамутът от поредицата „Ледена епоха“. Освен това категорично е изчезнал вид – броди единствено по телевизионните екрани. Но група учени се опитват да съживят вълнестия мамут като редовен обитател на северните ширини, и то в най-кратки срокове – до 2027 година.
Оказва се, че желаещите да видят мамута от плът и кръв са доста, защото редица спонсори като Илън Мъск, близнаците Уинкълвос, Парис Хилтън, както и самото ЦРУ застават зад този необикновен проект. И да, може би ви звучи като научна фантастика, но напредването на технологиите прави всичко фантастично да изглежда почти възможно. И все пак Илън и компания трябва да бъдат предпазливи – това е праисторически бозайник с височина три метра и скромното тегло от около 6 тона. Какво ще ни предложи този съвременен Мани – възстановяване на северната зелена степ или превръщането ѝ в „Джурасик Парк“?
Процесът на съживяване
Colossal Biosciences e американски изследователски проект в областта на генетиката, чиято основна цел е съживяването на вълнестия мамут. И въпреки че думата „съживяване“ обикновено е обвита в мистика и ни звучи по холивудски наивно, напредването на науката и технологиите за извличане и манипулация на ДНК ще ѝ придадат напълно реалистично звучене.
Основна цел на учените в лабораториите на проекта в Бостън и Далас е възстановяването на изчезнали видове, и по-конкретно на вълнестия мамут. Ако трябва да сме напълно точни, тяхната цел е създаване на студоустойчив слон с всички основни биологични характеристики на вълнестия мамут. Ще ходи като мамут, ще изглежда като такъв, ще звучи по същия начин, но най-важното е, че е натоварен със задачата да възстанови и обитава същата екосистема, изчезнала заедно с последния представител на този вид. А това е именно северната тревиста зелена степ, предпазваща ледовете от топене и забавяща климатичните изменения. Но защо точно мамут? И как един такъв на пръв поглед фантастичен проект събра над 15 милиона долара от частни дарения за по-малко от година?
Учените от Colossal се уповават на синтетичната биология. Оказва се, че в пермафроста на северните полярни зони са запазени почти непокътнати останки на екземпляри от този изчезнал вид. Поради особеностите на климата в тези географски ширини много трупове на мамути не са се разложили напълно, а вместо това са останали запечатани в леда. Така събраните тъканни проби съдържат непокътната ДНК от мамутски кости, козина, бивни и дори несмляната храна в стомасите им.
След генетични тестове става ясно, че най-близкият жив родственик на вълнестия мамут е азиатският слон. Ако погледнем назад в историята, ще установим, че е имало момент, в който двата вида са съществували по едно и също време на един и същи континент. ДНК анализът показва 99,6% сходство. И ако 0,4% ви се струват нищожни, то в света на генетиката те са ключови за разграничаване на индивидите и тяхната съдба. Но със съвременните технологии и знания по генно инженерство преодоляването на тази малка процентна разлика изглежда по-възможно от всякога.
Целта на проекта и критиките към него
Целта на този изнурителен научен труд е една – предотвратяване на климатичните промени и глобалното затопляне. Ще се зачудите къде е общото между двете неща. Накратко – интегрирайки модифицираните слонове в арктичната тундра, учените се надяват, че ще възстановят и самата природна среда от времето на тези гиганти. В момента северните територии са дом на оскъдна растителност, лишеи и мъхове. По времето на мамутите това е било обширна тревиста зелена степ, която е предпазвала северните ледове от топене.
Предположението е, че тя би спряла тяхното разтапяне и сега, което би обърнало хода на глобалното затопляне. Но как степите със свежа зелена трева са повлиявали толкова благоприятно на климата? Те грижовно са покривали и предпазвали един ключов слой от земната повърхност – пермафроста.
Основният аргумент на критиките от опонентите му е свързан със сериозното количество пари, акумулирани в подкрепа на проекта, и съмнението, че те може би не се използват по най-разумния начин. И днес продължават да изчезват животински видове – между двеста и две хиляди годишно. Критиците смятат, че може би тези пари може да се насочат към опазването на изчезващите видове, вместо да се изразходват в опити да бъдат съживени вече изчезналите. Оттук идва и основният въпрос на опонентите: дали този проект наистина е посветен на опазването, или по-скоро на генната модификация и развитието на синтетичната биология? Дали фокусът е върху мамутите, или върху възможността те да бъдат синтетично създадени, износени и успешно внедрени в естествената среда?
Не липсва и скептицизъм по въпроса за климатичните изменения. Дали съживяването на мамута ще донесе желания обрат в глобалното затопляне? Новосъздаден в лаборатория хибрид, генетично подготвен за отдавна изчезнала природна среда, но роден и отгледан в съвременните условия на една затопляща се планета, е натоварен с очакването да се държи като предците си, за да върне времето назад, или поне да го спре в климатично отношение. Дали сметките на тези амбициозни учени ще се окажат верни?
Прочетете цялата статия в брой 80 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
