Хелън Келър – първият глух и сляп човек с висше образование

Откъс от статията „Хелън Келър – първият глух и сляп човек с висше образование“, която може да прочетете в брой 70 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Хелън Келър е писател, доктор по философия, лектор, политически деец. Преди всичко обаче тя е една забележителна личност, която със своите безспорни качества, но и със силата на духа и своята упоритост, успява да постигне немислимото. Освен че е първият глух и сляп човек в САЩ, който получава бакалавърска степен, тя има активна гражданска позиция, бори се за правата на хората с увреждания и за подобряване на тяхното благосъстояние. Битката ѝ е изключително трудна, тъй като е родена и расте във времена, когато слепотата се приема за Божие наказание. С много усилия обаче Хелън успява да промени възприятието на околните за слепотата.

Трагичният обрат

След раждането си Хелън Келър расте и се развива добре, дори по-бързо от обичайното за възрастта си – започва да говори, преди да навърши една годинка, а малко след това и прохожда. През 1882 г. обаче, на 19-месечна възраст, момичето се разболява от неизвестна болест, за която се предполага, че е била менингит, скарлатина или рубеола. Броени дни след това майка ѝ забелязва, че детето не реагира на звуци и движения наоколо. Така семейството разбира, че в резултат на инфекцията Хелън е загубила слуха и зрението си.

Необикновеното ново начало

Търсейки отговори и решения за живота на детето си, през 1886 г. майката на Хелън попада на пътеписа на Чарлз Дикенс „Американски бележки“. В него тя прочита за успешното образование на друго глухо и сляпо дете, Лора Бриджман, и скоро изпраща Хелън и баща ѝ в Балтимор, щата Мериленд, за консултация със специалист. Той препоръчва момичето да бъде прегледано от Александър Греъм Бел, изобретателя на телефона, който работи с глухи деца по това време. Бел се среща с Хелън и нейните родители и им предлага да пътуват до Института за слепи „Пъркинс“ в Бостън. Там семейството се запознава с Ан Съливън – млада преподавателка, която наемат, за да помогне на момичето да развие способността си да пише и говори. Ан, дъщеря на бедни ирландски имигранти, е постъпила в „Пъркинс“ на 14-годишна възраст, тъй като също страда от сериозни проблеми със зрението. Тя претърпява много неуспешни операции в ранна възраст, преди зрението ѝ да бъде частично възстановено. От момента на съдбовната им среща учителката и нейната необикновена ученичка прекарват заедно 49 години, до смъртта на Съливън през 1936 година. След това обучението на Хелън е поето от Поли Томпсън.

Постепенно Хелън научава, че предметите имат имена и че тя може да използва пръстите си, за да ги изписва. С течение на времето започва да общува чрез езика на знаците, да чете и пише на Брайл, да разбира какво се говори, като постави пръсти на устните и гърлото на събеседника си, и дори ще се научи да говори. Хелън бързо започва да овладява писмено и английската азбука. В нейния почерк много кръгли букви изглеждат квадратни, но лесно се разбира какво иска да напише.

Следващи стъпки в образованието и себеусъвършенстването

След постъпването си в училището за глухи „Хорас Ман“, в продължение на 25 години Келър се учи да говори така, че другите да могат да я разбират. От 1894 до 1896 г. тя посещава и училището за глухи „Райт–Хюмасън“ в Ню Йорк. Там работи върху подобряването на комуникативните си умения и изучава редовни учебни предмети. Келър е твърдо решена да влезе и в колеж. През 1896 г. тя посещава Кеймбриджкото училище за млади дами. Когато нейната история става популярна сред широката общественост, Хелър започва да се среща с известни и влиятелни хора. Твен я запознава със своя приятел Хенри Х. Роджърс, изпълнителен директор на нефтената компания Standard Oil. Роджърс е толкова впечатлен от таланта, стремежа и решителността на Келър, че се съгласява да плати нейното обучение в Колежа „Радклиф“. Там тя е придружена от Съливан, която седи неотлъчно до нея, за да превежда изучаваните лекции и текстове. През 1904 г. Хелън взема бакалавърска степен с отличие, което я прави първия сляп и глух човек, постигнал това. Историческото събитие е постижение колкото на Хелън, толкова и на нейната учителка Ан.

Цялата статия може да прочетете в брой 70 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.