Валенсия – земята на щастието
Кои са първите ви асоциации, когато чуете „Испания“? Фламенко, корида, слънце, големите курорти на брега на Средиземно море, още по-големите градове като Мадрид и Барселона? Да, в една или друга степен Испания е и всичко това. Но и несравнимо повече. Разнообразието от гледки, вкусове, култури, хора, изживявания в тази фантастична страна наистина няма край. Кралството, в което сякаш никоя автономна област не прилича на останалите, крие безброй неочаквани съкровища за любопитния пътешественик. И все пак това е страна, която има неизчерпаема способност да изненадва. Затова искаме да преоткрием Испания и да я представим по един любопитен и нов начин. Защото, признаваме си, сме влюбени в Испания. И нямаме търпение и вие да усетите омайващия ѝ чар.
В партньорство с Испанския туристически борд преоткриваме и представяме Испания по нов начин, а началото на тази разходка ще сложим с поредица от материали за автономната област Валенсия.
Всъщност и за Валенсия важи всичко това, което вече казахме за цяла Испания, защото и тук очарователните контрасти хармонично рисуват една прелестна обща картина. Комунидад Валенсиана, както я наричат испанците, прегръща с безкрайните си златисти плажове Средиземно море, но е дом и на втората най-планинска провинция в страната. Оживените, ултрамодерни курорти се редуват с живописни каменни градчета, в които единственият звук е биенето на църковните камбани на всеки 15 минути, а пищните природни богатства са идеално допълнени от завладяващите материални и невеществени свидетелства за човешкото присъствие от древни времена до днес.
Областта представлява дълга и сравнително тясна ивица земя по източното крайбрежие на Испания и е разделена на три провинции: от север на юг това са Кастейон, Валенсия и Аликанте. Нашето пътешествие започва от тази, носеща името на цялата област, а изходната ни точка е самата нейна столица.
Валенсия е живото олицетворение на всичко прекрасно, което влагаме в понятието „средиземноморски град“: близостта на морето и свързания с това целогодишно ласкав климат; вкусната кухня, чиято звезда, разбира се, е измислената именно тук паеля; старинната централна част с внушителни исторически сгради и павирани улички; многообразието от архитектурни стилове на забележителностите ѝ – от готическата катедрала, през издържаните в ар нуво местни пазари, до футуристичния Град на изкуствата и науките; зеленината, „извираща“ най-вече от Градините на Турия, превърнали някогашното речно корито в огромен дишащ пояс, който пресича целия град. Но преди всичко – приятните, усмихнати хора, които, изглежда, са разкрили тайната на уж толкова неуловимото щастие. Всички ние цял живот го преследваме, без да си даваме сметка, че то може да се поражда и от простичките неща, които ни заобикалят всеки ден. За валенсианци щастието сякаш започва от слънцето и синьото небе. Местните хора смело твърдят, че слънчевите дни в града им са 300 годишно и през тях небосводът грее в най-синьото синьо, което можете да си представите. Първото твърдение няма как да го проверим (освен ако не прекараме цяла година във Валенсия), но вече знаем от личен опит, че второто трудно може да се оспори.
А като се има предвид колко щедро слънчевите лъчи къпят и града, и цялата област, не е изненада, че самата светлина е основната тема и обект в творчество на един от най-обичаните испански художници, който е и любим син на Валенсия – Хоакин Сороя. Той е и една от основните причини за нашето посещение на областта, защото през тази година се отбелязват 100 години от смъртта му. Годишнината се чества в цяла Испания, но, разбира се, най-активно – в родния му град, където различни временни изложби допълват постоянните експозиции с негови картини в местните музеи. Ние имаме шанса да се насладим на най-голямата частна колекция от творби на Сороя, изложена в Музея на изящните изкуства на Валенсия, който се помещава в дворец от XVII-XVIII век. Светлината наистина струи от платната на Сороя, пронизва платната на лодките, танцува по белите рокли на разхождащите се по плажа елегантни дами в картините му. А с нея идва и красота, която изпълва завинаги сърцето.
Но красотата е навсякъде из Валенсия, а в най-концентриран и пищен вид ще я откриете в Стария град. Още на входа му за очакващия ви спектакъл от форми и цветове ви подготвят двойните кули на двете все още съществуващи (от някога общо 12) средновековни порти, които са били част от защитните стени на града – Серанос и Куарт, и доста по-новата (построена през 1946 г.) Порта де ла Мар (Морска порта). Точно до нея се намира малката градина „Глориета“, която обаче е дом на трите най-големи фикусови дървета, които някога сме виждали. Високите им стволове се крепят на гъста мрежа от огромни подпорни корени, плъзнали далеч встрани. От там към сърцето на Стария град води Улицата на мира – Карер де ла Пау на валенсиански (или каталонски – според мнозина това си е един и същ език, други пък твърдят, че валенсианският е отделен). В края ѝ се извисява импозантната камбанария на църквата „Санта Каталина“, но недалеч от нея е разположена една още по-важна религиозна сграда. Всъщност най-важната във Валенсия – Катедралата. Изградена е между XIII и XV век, но е достроявана и в следващите векове, затова освен вече споменатата валенсианска готика в архитектурата ѝ се забелязват елементи и от други стилове – романски, френска готика, ренесанс, барок и неокласицизъм. Изкачването на 207-те стъпала до върха на осмоъгълната ѝ кула, известна като Мигелете, подарява едни от най-добрите гледки към града, но най-ценното в катедралата се намира във вътрешността ѝ. В страничен параклис малко след главния вход се пази чаша от тъмночервен ахат, за която има най-сериозни основания да се твърди, че е самият Свети граал – съдът, използван от Иисус Христос по време на Тайната вечеря.
Богатство, но от художествен характер, се крие и в една доста по-скромна на външен вид църква, сгушена между няколко тихи улички в Стария град. „Свети Николай от Бари и свети Петър мъченик“ е наричана Сикстинската капела на Валенсия заради изключително красиво изрисувания си бароков таван. Всеки сантиметър от сводовете и арките е изографисан в ярки цветове със сцени от живота на двамата патрони на църквата.
В историческия център на Валенсия обаче впечатляваща архитектура и богата история имат не само храмовете, но и сградите с наглед доста по-прозаично предназначение – тези, използвани за търговски цели. За важността на една от тях говори фактът, че още през 1996 г. ЮНЕСКО я включва в своя Списък на световното наследство. Копринената борса (Lonja de la Seda, което се превежда по-скоро като „пазар за коприна“) е една от най-известните и добре запазени готически обществени сгради в Европа. Построена е в отговор на истинския бум в търговията с коприна (но не само) в края на XV век във Валенсия, която по това време изживява златен период на просперитет и богатство. Сградата има три ясно обособени части, разположени около вътрешен двор с портокалови дръвчета, но най-интересна е Залата за търговия (или Залата за сключване на договори), в която осем изящни спираловидни колони поддържат сводестия таван, а други 16 са вградени в стените. И до днес е съхранен надписът със златни букви на тъмносин фон, който преминава по всички стени и напомня на търговците да водят бизнеса си почтено. А тези от тях, които не са го правели (например не са си плащали дълговете навреме) са били затваряни в кулата, която е част от сградата.
В непосредствена близост до нея се намира един доста по-съвременен, но не по-малко впечатляващ оазис на търговията – Централният пазар. Металните колони, цветните витражи, традиционната керамика на просторната покрита постройка рисуват истинска приказка в стил ар нуво (или валенсиански модернизъм, както е известен тук), а вътре може да ти се завие свят от изобилието от вкусове, аромати и цветове. Това е най-големият пазар за пресни продукти в Европа. На общо 1200 щанда се предлагат плодове, зеленчуци, месо, сирене, подправки, риба и други морски продукти, ядки и какво ли още не. Опашките от местни хора пред някои от щандовете ще ви ориентират на кои можете да очаквате най-доброто качество, но дори и да изберете други, трудно ще сбъркате.
Както няма да сгрешите и ако напуснете за малко историческия център на Валенсия, за да се отправите към разположения в съседство градски парк, който е един от най-големите в цяла Испания. А локацията и въобще появата му е пример за гъвкаво и креативно градоустройство. Малко предистория: някога река Турия преминава почти през сърцето на града. Поредица от наводнения, сред които особено тежко е последното – на 14 октомври 1957 г., довело до смъртта на поне 81 души, обаче водят до решението на правителството да измести течението на реката на юг от града, като го пренасочи в ново корито. А старото, останало празно, постепенно е преобразено от архитектите. Днес Градините на Турия са истински зелен оазис, в който в протежение на 9 километра се редуват поляни и алеи, фонтани и езерца, зони за отдих и спортни игрища, цветни лехи и, разбира се, много, много дървета, сред които се открояват портокаловите и палмите. Градините са любимо място на бегачи, колоездачи, влюбени двойки и въобще на всеки, който търси отмора от ритъма и шумотевицата на големия град. От старото речно корито са останали 18-те моста, декорирани с красиви статуи.
В най-западния край на Градините се намират паркът Кабесера и зоологическата градина „Биопарк“. Всъщност за нея определението „зоопарк“ е твърде ограничаващо. „Биопарк“ е истинско кътче от Африка насред Валенсия, в което животните са оставени да се разхождат свободно в среда, максимално доближаваща се до естествените им хабитати, а на места бариерата между тях и хората напълно липсва, както е например в зоната „Мадагаскар“, където лемурите си почиват на дърветата буквално над главите на туристите или се разхождат по тревните площи до самите алеи.
Противоположният, най-източен край на Градините отново е отреден за дивата природа, но този път за водните ѝ обитатели. L’Oceanogràfic е най-големият океанариум в Европа и в него са представени всички основни водни екосистеми на планетата, сред които плуват, пълзят и летят общо 45 000 животни от 500 вида. Както вероятно се досещате, тук спокойно можете да прекарате и цял ден, особено ако посетите и някое от шоутата в делфинариума. L’Oceanogràfic е част от футуристичния Град на изкуствата и науките и е единствената от шестте му сгради, която не е родена от въображението на прочутия местен архитект Сантяго Калатрава. Всяка от постройките в комплекса е с различна и уникална архитектура, но заедно с двата моста и водните площи те оформят един хармоничен комплекс, който действително създава усещането, че си се телепортирал няколко десетилетия напред в някой утопичен град на бъдещето. Първата сграда, построена в Града на изкуствата и науките, е L’Hemisfèric („Полукълбото“), която приютява IMAX кино, планетариум и лазерно шоу. Зданието и неговото отражение в заобикалящия го плитък басейн наподобяват огромно око с полуотворен клепач, символизиращо познанието. Сградата е известна и с изключителната си акустика. Музеят на науките „Принц Фелипе“ пък отвън прилича на скелета на кит, а голяма част от експонатите вътре са интерактивни, защото най-добрият начин малки и големи да научат повече за устройството на човешкия организъм, света и Вселената е през забавление и личен опит. Точно срещу музея се намира L’Umbracle („Сянката“, „Засенченото място“) – нещо като гигантска пергола, изградена от арки, в която човек може да се разхожда сред типични за Валенсия растения и съвременни скулптури. Дворецът на изкуствата „Кралица София“ пък е оперен театър и център за сценични изкуства, чийто силует напомня този на L’Hemisfèric. Донякъде подобна е формата и на L’Àgora – покрито пространство за събития като концерти, спортни прояви, изложби и конгреси.
Пъстрата палитра на преживяванията във Валенсия сякаш няма край, защото градът предлага по нещо за всеки вкус. Можем да разказваме още дълго за 34-те му музея, сред които препоръчваме този на керамиката; или за квартала „Кармен“ в историческия център, където образуващите плетеница павирани улички и дворците, фреските и модерните графити, магазинчетата и приятните ресторанти умело смесват вековната история с радостта от живота тук и сега; или за златисто-белите плажове с обща дължина почти 20 километра – тези в самия град, предлагащи всички възможни удобства, и дивите, разположени малко по-далеч, като обгърнатия от дюните Ел Салер. Време е обаче да излезем от Валенсия и да хвърлим поглед и на околностите ѝ, защото те също крият съкровища.
Очаквайте и втората част на поредицата от провинция Валенсия.
