Которският залив – най-южният фиорд в Европа

Черногорският залив, наричан от местните просто Бока, лъкатуши между живописни планини и средновековни градчета

Фиордите са отговорни за огромна част от туристическата слава на Норвегия. Едно подобно природно образувание обаче привлича посетители и на нашия собствен полуостров. Которският залив в югозападната част на Черна гора дори често е наричан „най-южният фиорд в Европа”. Този прякор не е особено точен, защото фиордите се образуват след наводняването на долини от ледници, а Которският залив представлява погълнат от Адриатическо море речен каньон. Всъщност той няма нужда от тази фалшива реклама. Защото и без нея се къпе в природна и архитектурна красота.

Извивките на залива започват от брега на Черногорската ривиера и се врязват на цели 28 километра навътре в сушата. Отвсякъде са заобиколени от стръмни планински склонове и върхове, които се отразяват в ясносините води. Которският залив е разделен на четири по-малки залива, свързани помежду си чрез тесни протоци. Общата дължина на бреговете му е 107 километра.

Град Котор и Которският залив
Снимка: Getty Images

Историята на Бока Которска

На сърбохърватски (или на черногорски, за да не обиждаме жителите на страната) официалното име на залива е Бока Которска, но значението му е толкова голямо, че местните го наричат просто Бока (Заливът). Това название най-вероятно произлиза от италианската дума bocca (уста). А причината е в силното италианско влияние в района, което има дълга история. Началото му дават венецианците, които се настаняват тук през 1420 г. и донасят езика и културата си.

Местните православни славяни нямат нищо против тази култура и дори частично я възприемат, но продължителните опити на венецианците да ги асимилират и да им наложат католицизма като единствено вероизповедание удрят на камък. Все пак днес освен над 200-те православни църкви и манастири в района на залива има и около 100 католически храма. През 1797 г. Венецианската република пада под ударите на Наполеон и това слага край и на нейните владения в Которския залив. Районът обаче не остава дълго без италианска власт, макар и по-скоро формална. В началото на XIX век Бонапарт присъединява Которския залив към създаденото от него марионетно Кралство Италия. За последно италианците шетат в региона през Втората световна война.

Армията на Мусолини окупира залива през 1941 г. и до септември 1943 г. той е част от италианското губернаторство Далмация. Иначе през дълголетната си история Бока е попадала в ръцете на най-различни велики сили и империи в зависимост от политическата конюнктура и интересите на големите, но никой не оставя своя отпечатък върху района така, както го правят венецианците.

Тяхното наследство се усеща силно в поредицата живописни средновековни градчета, кацнали по бреговете на залива. В самия му край, там, където морето се вдава най-навътре в сушата, се намира и градът, дал името си на залива – Котор. Над него се извисяват внушителни крепостни стени с порти и бастиони. Дългите 4,5 километра, високи до 20 метра и широки до 15 метра укрепления пълзят по връх Свети Иван и стигат чак до едноименния замък, разположен на 260 метра надморска височина.

Днес туристите ентусиасти могат да се доберат дотам по 1350 стъпала. Укрепленията са започнати още от римляните и византийците, но в по-голямата си част са изградени от венецианците и по-късно модернизирани от австрийците. В наши дни крепостните стени са красиво осветени през нощта. Фортификациите обграждат Стария град на Котор, който представлява гъст и асиметричен лабиринт от старовремски улички с мраморна настилка, скрити площадчета, църкви и амфитеатрално разположени по склоновете къщи с керемидени покриви. Старинната атмосфера контрастира с модерните яхти и круизни кораби, акостиращи в пристанището на града. За приятното изкарване на техните пасажери се грижат множество магазини, барове и ресторанти, но и те се вписват някак естествено в сякаш застиналата преди векове романтична градска среда.

Църквата „Богородица от скалата”
Снимка: Getty Images

Котор и световното наследство на ЮНЕСКО

Може би най-впечатляващата сграда в Котор е католическата катедрала, посветена на покровителя на града свети Трифон, почитан еднакво от православни и католици. Тя е най-старата църква в Бока – осветена е на 19 юни 1166 г., но преди това на нейно място е имало църква, построена още през 809 г. През вековете земетресенията в района налагат катедралата няколко пъти да бъде реконструирана. През 1667 г. например цялата фасада рухва, но това става повод към църквата да бъдат добавени две барокови камбанарии, лявата от които е все още недовършена.

Решеният в светли тонове интериор на църквата пази фрески от XIV век и е истински шедьовър на романския архитектурен стил. Коринтските колони се редуват с такива от розов камък, а всички заедно поддържат поредица от сводести покриви. Позлатеният сребърен барелеф на олтара е смятан за най-ценното съкровище на Котор. В реликвария на втория етаж се съхраняват красиви икони, дървен кръст от 1288 г. и мощите на няколко светци, включително и тези на самия свети Трифон, донесени от Константинопол.

Катедралата „Свети Трифон“ в Котор
Снимка: Getty Images

Котор изобилства и с дворци, кой от кой по-интересен. Тук са дворецът Драго с готическите си прозорци от XV век, Бизанти от XVII век, Пима с типичните си ренесансови и барокови форми от XVI век, Грубоня с вградената емблема на старинна которска аптека от 1326 г., Гъргурина от XVII век, в който днес се помещава Военноморският музей, и Часовниковата кула от XVI век, точно до която е разположена странна каменна пирамида. Това е средновековният позорен стълб, към който са приковавали прегрешилите которци.

Друг спомен от дните на венецианска слава в Котор е Морската порта – главният вход към града, изграден през 1555 г. Тук по любопитен начин хералдическият знак на Венеция – крилатият лъв на свети Марк, си съжителства с комунистическата символика. В горния край на портата датата на освобождението на града от нацистите – 21 ноември 1944 г., е отбелязана с петолъчка и цитат от Тито: „Не искаме това, което принадлежи на другите, но никога няма да предадем това, което е наше”. Котор е свързан и с българската история. Цар Самуил го превзема през 998-999 г. и до падането на Първото българско царство градът е в пределите му.

Околността на града е потънала в зеленина, не са рядкост и палмите, които все пак да ни напомнят, че се намираме в Средиземноморието. А Старият град заедно с укрепленията и целият околен район на вътрешната част на Которския залив са включени в Списъка със световното наследство на ЮНЕСКО. Сред градовете, които влизат в списъка, са още Рисан и Пераст.

Малките градчета – перлите на Бока

Разположеният на 12 километра северозападно от Котор Пераст също си има прочута католическа църква – „Богородица от скалата”. Тя обаче не е издигната на сушата, а върху изкуствен остров насред залива до града. Островчето се появява, след като във водите е изграден каменен насип и около него са потопени стари и пленени кораби, напълнени с камъни. Легендата гласи, че островчето е строено в продължение на столетия от местни моряци, които по този начин спазвали древна клетва. На 22 юли 1452 г. техните древни колеги братя Моршич намерили икона на Мадоната с Младенеца на скала в залива. Според преданието иконата помогнала за изцелението на единия брат от болест и те обещали при завръщането от всяко успешно пътешествие да поставят камък във водите около скалата. Така постепенно островът се издигнал над повърхността. Обичаят с хвърлянето на камъни във водата е жив и днес.

Всяка година на 22 юли по залез се случва събитието, известно като фашинада на тукашния диалект. Тогава местните жители стигат с лодките си до острова и хвърлят камъни, като по този начин увеличават площта му. Първата църква на острова е построена още в годината на намиране на иконата. После католиците я превземат и през 1632 г. вдигат настоящия храм. Сред най-известните ценности, съхранявани в църквата, е гоблен, избродиран от месната жителка Яцинта Кунич-Митрович. Отнема й 25 години да го завърши, докато чака любимият да се завърне от пътешествие, и накрая ослепява. Използва златни и сребърни нишки в гоблена, но това, което го прави толкова прочут, е фактът, че тя вплита и собствената си коса в бродерията.

Пераст също не може да се оплаче от липса на дворци – тук те са общо 16 и всичките – изградени в бароков стил. Принадлежали са на най-известните капитани от собствената военноморска флота на града и са построени по време на разцвета на корабоплаването в Пераст през XVII и XVIII век. В по-ново време слуховете разказват, че Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс са платили скромните 2 милиона евро за къща в града.

Тихото градче Рисан се намира в най-северната част на Бока. Целият район е потънал в пищна зеленина, а голяма част от хълма на запад от града е природен резерват за олеандри. Днес е малко трудно да си представим, че най-старият град в залива е имал славно минало, за което говорят следите от различни цивилизации. В близката пещера Лица са открити красиви праисторически рисунки. При управлението на кралицата на илирите Тевта през III век пр.Хр. Рисан е важна крепост. Кралицата прекарва там последните дни от живота си в търсене на убежище от атаките на римляните. Според легендата отчаяната от падането на кралството си Тевта се хвърля в морето и така осъжда Рисан да бъде навеки град на повехнала слава и злокобен фатализъм. На римляните това не им пречи и развиват поселището, като по тяхно време то най-вероятно е имало около 10 000 жители – пет пъти повече от сега. Типично в техен стил римляните се отдават и на строителството на разкошни крайбрежни имения. Основите на една от тези величествени вили са открити през 1930 г. и сега радват окото с изящните си мозайки.

Уличките в стария град на Котор са покрити с мраморни плочи.
Снимка: Getty Images

Град Тиват е смятан за едно от най-слънчевите места в Которския залив. През последните години той преживява интензивна трансформация, вдъхновена най-вече от милионите, хвърлени в мащабен инфраструктурен проект. Реконструкцията превърна старата военноморска база в марина за луксозни яхти, а покрай нея в града изникнаха и куп скъпарски ресторанти. Тиват е и идеален изходен пункт за разходка из чаровните селца по близките полуострови Върмац и Лущица.

От по-големите градове най-близо до входа на залива откъм морето е разположен Херцег Нови. Основното му предимство е, че тук водата е по-чиста, отколкото във вътрешността на Бока, затова през лятото чакълестите плажове и бетонните тераси, изградени за любителите на плуването, са винаги оживени. Градът се е ширнал по околните брегове и е погълнал няколко бивши селца, сред които е и Игало, някога известно като SPA курорт с лековита кал. Оттам до Мелине в продължение на над пет километра се простира пешеходната крайбрежна алея с колоритното име „Шеталище пет Даница”. Кръстена е на пет млади жени, всички на име Даница, които са загинали през Втората световна.

Днес покрай мястото за разходки се редуват летни барове, магазини и тук-там по някое скалисто заливче, а шеталището на места минава през тунели, изкопани в крайбрежните носове. Някога по алеята е минавал влак, но сега каменната гара в подножието на Стария град е превърната в кафене. Най-хубавата гледка към тукашното крайбрежие се разкрива от православния манастир „Св. Сава”, кацнал на хълм в източната част на града. А за феновете на по-сериозното планинарство и маунтинбайкинга е подходяща надвисналата над града планина Орйен (1894 м). Варовиковият карст в ниската й част е покрит с вечнозелен клен и бял дъб, които отстъпват на ела и бук над зимната линия на снега. А снегът тук се задържа по шест месеца годишно.

В Бока рибарските лодки си съжителстват с луксозни яхти.
Снимка: Getty Images

Плажовете на Бока

Преди малко стана дума за камъчетата и бетона по тукашните плажове, но в пазвите на Бока се крие и един плаж, който спокойно може да кандидатства за най-красив в цяла Черна гора. В най-южния край на Которския залив, близо до град Радовичи, се е сгушило прелестното заливче Пръжно. Пясъчният плаж с форма на раковина е заобиколен от подковообразен зелен пояс, оформен от храсти, борови и маслинови горички. Естествено, както е и по много други балкански брегове, идиличното място не се е разминало със строителството, но плажът си е все така примамлив.
Това е Которският залив, или просто Бока. Не е истински фиорд, не е и Венеция, но пък има по нещо за всеки – природа, история, архитектура, чар. И не е толкова познат и посещаван като родното, гръцкото и хърватското крайбрежие, но е отлична тяхна алтернатива за лятно пътешествие.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги