06/06/2022

/

InGlobo

/

Пътешествия

/

Улуру – големият червен камък

Планината остров е един от най-ярките символи на Австралия

Насред безкрайната пустош на австралийския Аутбек (изолираната вътрешност на страната) стърчи нещо странно. Един огромен скален монолит, сякаш паднал от небето и забил нос в околната равнина. Изглежда съвсем не на място, но може би точно затова местните аборигени го смятат за свещено място. Наричат го Улуру, а белите са го кръстили официално Еърс Рок (Скалата на Еър), на името на премиера на Южна Австралия в периода 1863–1873 г. В наши дни скалата се е превърнала в един от най-разпознаваемите символи на Австралия наред с кенгурата и операта в Сидни. От 1987 г. е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Улуру се извисява на 348 метра над полето, а общата му надморска височина е 863 метра. Обиколката на монолита е 9,4 километра. Точно както при айсбергите обаче, ние виждаме една малка част от туловището на скалата. Основната е под земята. Районът е изпъстрен с падини, пещери и древни скални рисунки.

Изградената от пясъчник Еърс Рок се намира в южната част на Северната територия в Централна Австралия. Иначе казано, точно в средата на огромната страна. Най-близкият голям град Алис Спрингс се намира на 335 километра по права линия, а по пътя разстоянието се удължава до 450 километра.

Gulliver/Getty Images

Освен с размерите си и необичайното си разположение Улуру впечатлява и с окраската си. В зависимост от часа, месеца и слънчевото осветяване скалата грее в най-различни цветове, като най-поразително е впечатлението при изгрев и залез, когато се обагря в червено. През останалото време цветовете преливат от кафяво през оранжево до сиво. Промените са резултат от ефекта на земната атмосфера върху слънчевите лъчи. Частиците прах и водните изпарения в атмосферата действат като филтър, който може да спре по-сините нюанси в слънчевата светлина и така да подсили червения ефект върху скалата. Отраженията от монолита и облаците в небето допълнително подсилват ярките цветове. На различни места около Улуру са изградени паркинги, откъдето най-добре могат да се наблюдават и фотографират залезът и изгревът.

Улуру е класифицирана от геолозите като инселберг, което означава буквално „планина остров”. Инселбергите са изолирани върхове или хълмове, които се издигат рязко от заобикалящата ги просторна и относително равна низина в горещ, сух район. Тази дефиниция сякаш е създадена специално за австралийската скала. Най-забележителната черта на Улуру е нейната хомогенност – не се забелязват отделни слоеве в скалата, което води до липсата на сипеи и почва. Тези характеристики са осигурили и оцеляването на Еърс Рок, докато околните скали са ерозирали с времето. А Улуру също е имала достатъчно време да ерозира – според учените възрастта й е 530-550 милиона години.

Gulliver/Getty Images

Всъщност Улуру не е единственото необичайно скално образувание наоколо. На 25 километра западно от нея е разположена група от големи куполообразни скали, наречена Ката Джута, или връх Олга. Тя заедно с Улуру са двете основни забележителности в Националния парк „Улуру – Ката Джута”. 36-те купола покриват площ от почти 22 квадратни километра. Най-високата им точка – самият връх Олга, се извисява на 1066 метра над морското равнище.

Улуру има огромно културно и духовно значение за тукашните аборигени от народностите янкуниджаджара и пиджанджаджара, които наричат себе си анангу. Те вярват, че монолитът е едно от местата, където техните предци са оставили следи от присъствието си. А прадедите са изключително важни, защото според аборигенската митология именно те са създали цялата природа на Австралия и са поставили началото на обичаите и традициите, спазвани до днес. Колективното познание на аборигените се заключава в предаване на техните завети. Обяснението на аборигенското разбиране за Улуру, което може да бъде открито в документите на Националния парк, звучи така: „В началото светът беше безформен и без отличителни черти. Прадедите се появиха от тази празнота и пътуваха надлъж и шир, като създадоха всички живи същества и характерните черти на пустинния пейзаж, който виждате днес. Улуру и Ката Джута предоставят физическо свидетелство за подвизите, извършени през периода на Сътворението. Анангу са директните потомци на тези същества и са отговорни за опазването и правилното управление на тези наследствени земи”. В аборигентските легенди се срещат различни версии за създаването на Улуру. Една от тях разказва, че скалата е изградена през периода на Сътворението от две момчета, които си играели в калта след дъжд. Според друга духовете на предците от едно племе били поканени на празник, но били разсеяни от красивите жени гущери и не отишли. В отговор ядосаните домакини от другото племе въплътили зло чрез песен в една скулптура от кал, която оживяла под формата на дивото куче динго. Последвала голяма битка, при която загинали водачите и на двете племена. След кръвопролитието самата земя се надигнала от мъка и се превърнала в Улуру.

Gulliver/Getty Images

Първите аборигени са се заселили в района преди поне 20 000 години. Европейците започват да се появяват от 70-те години на XIX век. На 19 юли 1873 г. геодезистът Уилям Гос вижда монолита и му дава името Еърс Рок. Той е и първият европеец, изкачил скалата. Компания му прави афганистански камилар. Негостоприемната местност привличала малко посетители. Спирала ги липсата на вода, затова единствените европейци, пресичащи района, били трапери, миньори и по някой мисионер.

Анангу са много чувствителни по отношение на скалата си и не обичат разни хора да се катерят по нея. Въпреки това постоянно има ентусиасти, желаещи да се снимат на върха й. Катеренето обаче е не просто нежелателно, а и опасно за здравето. Покрай съвсем реалната опасност от подхлъзване и падане съществува и рискът от слънчев удар. Изкачването продължава около час и е много изтощително, температурите се вдигат до над 40 градуса на сянка през лятото, а върху голата скала сянка от нийде се не види. През 1964 г. по маршрута е инсталирана верига, за която изкачващият се може да се придържа. Веригата е удължена през 1976 г., но въпреки това пътят нагоре си остава дълъг и стръмен. От 1958 г. до сега на Улуру са регистрирани поне 36 смъртни случая, най-често в резултат от сърдечен удар. Все пак, когато температурите достигнат екстремни стойности или ветровете на върха станат много силни, властите забраняват временно изкачванията. Управленският план на парка „Улуру – Ката Джута” за периода 2010–2020 г. предвижда катерачният маршрут да бъде затворен, ако по-малко от 20% от посетителите извършат изкачването. Въпреки убедителните доказателства, че към юли 2013 г. това условие е станало факт, катеренето все още е разрешено. Простотии като случилите се през 2010 г., когато хора правят стриптийз и играят голф на върха, допълнително увеличават призивите за забрана на изкачванията. Отделно от самосиндикалните туристи много фирми предлагат различни обиколки на скалата и дори полети с хеликоптер и делтапланер от върха. До Еърс Рок може да се стигне с автомобил или самолет, който каца на специално изграденото летище.

Gulliver/Getty Images

Щастливците, посетили Улуру, твърдят, че снимките и видеата дават някаква представа за величието на скалата, но нищо не може да те подготви за чисто физическото въздействие на огромния монолит, когато застанеш пред него. В района около скалата са маркирани различни пешеходни маршрути, от които се разкриват незабравими гледки към нея.

Климатът в парка е горещ и пустинен със средни годишни валежи от едва 285 мм. Средните максимални температури през лятото (декември–януари) са 37,8 градуса, а средните минимални през зимата (юни–юли) 3,6 градуса. Най-високата измервана температура е 47 градуса, а най-ниската минус 3,6. През 1997 г. на Улуру дори вали сняг. Между октомври и март пък ултравиолетовите лъчи са много силни. За разлика от нас местните аборигени отличават пет сезона: уаниджункупай (април–май) – по-хладно време, уари (юни–юли) – студен сезон със сутрешни слани, пириякуту (август–октомври) – животните се размножават и хранителните растения цъфтят, май уиярингкупай (ноември–декември) – горещ сезон, когато храната става оскъдна, и иджану (януари–март) – внезапно могат да се развихрят откъслечни бури. „Ние се позоваваме само на собствените си сезони… Знаем кои плодове и храни получаваме през всеки от тях – това е важното за нас”, казва лидерката на аборигените Барбара Джикату.

Gulliver/Getty Images

Известно е, че в близост до Улуру са живеели 46 вида местни бозайници, но сега са останали само 21. Сред изчезналите в района представители на странната австралийска фауна са петнистата кокошка, четкоопашатият опосум, западното зайцеподобно кенгуру, обикновеният торбест бандикут, плъховидното кенгуру и черното скално валаби. Наоколо все още щъкат и пълзят торбестата мишка и торбестата къртица, питонът уома, големият пустинен гущер и още 71 вида влечуги, няколко вида прилепи и жаби. Аборигените, които официално се водят традиционни собственици на Улуру, продължават да ловуват в отдалечените райони на парка предимно червени кенгура, големи австралийски дропли, ему и гущери. В парка е пълно и с редки и ендемични растения. От някои от дърветата, като акацията и кървавото дърво, аборигените си правят върхове за копия, бумеранги и купи за храна. Червеният сок на кървавото дърво се използва като дезинфектант и за инхалация срещу кашлица и простуда.

Gulliver/Getty Images

В обширния район между Улуру и град Алис Спрингс има и други забележителности за разглеждане като Кингс каньон, чиито стени са над 100 метра високи, и ниската планинска верига Уест Макдонъл, изпъстрена с красиви проломи и дефилета. Все пак най-интересното нещо наоколо си остава Улуру, но ако ходите там, не дразнете местните и се въздържайте от катерене. За стриптийз и дума да не става.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги