Тайната на щастието
В миналото психологията се е фокусирала върху патологиите и душевните разстройства, а учените провеждали купища експерименти, за да вникват колкото се може по-надълбоко в същността на тези отклонения от нормалното. Малцина били тези изследователи, които се интересували от здравата личност. Очевидно щастливите хора са им се стрували прекалено скучни, за да си губят времето с тях. Психолозите били прекалено заети със създаването на терапии за лечение на вече болните, а не с това как да предотвратяват изпадането в такива неблагоприятни душевни състояния. Разбира се, става дума за психологическите отклонения, които зависят от личностните черти и комуникацията със заобикалящата среда, а не за разстройствата, причинени от биологически фактори.
Учените, поели на пътешествие из неизследваните територии на пълноценното съществуване, дават тласък на така наречената хуманистична психология, която днес носи названието позитивна психология. Хора като Ейбрахам Маслоу и Карл Роджърс стават родоначалници на тази област, която има за цел да стимулира пълноценното развитие на човека, а това от своя страна да доведе до по-високи нива на удовлетвореност от живота. Или с други думи – мисията на позитивните психолози е да помагат на здравите хора да са по-щастливи.
Уви, концепцията за щастието е твърде субективен феномен, който е трудно измерим. Проблемите започват още при формулирането на дефиниция на понятието „щастие”, която да бъде общовалидна. Щастието е ментално или емоционално състояние, при което човек изпитва позитивни чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до интензивна радост и пълно блаженство. Но щастието, погледнато от този ъгъл, е преходно, а това, към което малко или много всички се стремим, е да задържим това усещане за удовлетвореност колкото се може по-задълго. В такъв случай говорим вече за щастието като за т.нар. общо благосъстояние.
Докладът за световното щастие
Едно от водещите проучвания върху щастието като благосъстояние е Докладът за световното щастие, дело на Мрежата за решения за устойчиво развитие към ООН. В него се представят нивата на щастие в 155 страни по света, като основните критерии, по които се оценява щастието, са предимно икономически и социални – Брутният вътрешен продукт на глава от населението, социалната подкрепа, продължителността на живота в добро здравословно състояние, свободата за вземане на решения за живота, щедростта на съгражданите в дадената общност и липсата на корупция. Получените данни се обработват и преминават през серия сложни статистически изчисления. Интересното е, че в последните години челната петица е окупирана от едни и същи страни – Дания, Швейцария, Исландия, Норвегия и Финландия.
Финландия е на първо място в доклада за световното щастие през 2022 г., следвана от Дания и Исландия на второ и трето място. Швейцария, Холандия, Люксембург, Швеция, Норвегия, Израел и Нова Зеландия са сред 10-те най-щастливи страни в света.
Учудващо е, че толкова северни и студени страни се нареждат на първите места, но очевидно наличието на слънчеви лъчи и високи температури не играе толкова съществена роля в постигането на продължително усещане за благосъстояние, колкото си мислим. Освен това друго, много по-съществено откритие е, че икономическият просперитет не се нарежда сред най-важните критерии, определящи нивата на щастие. Стандартът и качеството на живот са различни в същината си понятия, които често се бъркат. Да, страните от първите места са процъфтяващи от икономическа гледна точка, но фактори като доверието в правителството и липсата на корупция, личното здраве и средната продължителност на живота, баланса между работа и почивка имат много по-голямо значение. Страни като САЩ, Обединените арабски емирства и Катар демонстрират високи нива на доходите, но са съответно на по-задни позиции в класацията. Максимата „Щастието не се купува с пари” се оказва статистически вярна.
Докладът на ООН обаче се фокусира основно върху фактори, които са свързани по един или друг начин с политиката на управление на дадената държава. А щастието със сигурност се дължи и на елементи от по-различно естество. На неща от по-съществено, по-човешко равнище като история, култура, религия, досег с природата. Защото това са детайлите, които са отличавали обществата едно от друго още от древни времена и дори са били водещи за разлика от сега, когато стандартът на живота се определя от други, „по-релевантни” за съвремието фактори.
Хюга (тайната на датчаните)
Може би най-силното доказателство, че щастието не е (само) в парите, дават жителите на северната държава. Дания вече няколко години поред се нарежда на първите позиции в няколко различни проучвания, търсещи най-щастливите места в света. Стандартът на живот там не се различава от този на държавите, класирани по-ниско в изследванията, и очевидно съществува някаква тайна съставка, която води до тези толкова високи нива на благосъстояние.
Датчанинът Майк Викинг, който е изпълнителен директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген, съвсем наскоро публикува книга, посветена на концепцията за т.нар. хюга. Понятието произхожда от норвежката дума за благополучие, но буквален и точен превод няма. Самият Викинг споделя, че „хюга се отнася по-скоро до атмосферата и преживяването”. Хюга е „усещане за уют”, „комфорт за душата”, „да изпитваш удоволствие от наличието на успокояващи неща”, „да бъдеш с хората, които обичаш”.
При датчаните хюга, изглежда, е навсякъде. В дома, в офиса, в природата, в облеклото, в храната и напитките, във взаимоотношенията с другите. Една практика, която така се е просмукала в ежедневието им, че се е превърнала в начин на живот. Хюга е неизменна част от културата на Дания, която очевидно играе ключова роля за благосъстоянието на местното население. Датчаните явно знаят как да се наслаждават на живота в епоха, когато повечето хора лесно забравят за малките радости.
Хюга носи спокойствие, което от своя страна засилва търпението и толерантността сред датчаните. А във времена като днешните тези така съществени за колективното и индивидуалното благосъстояние качества са на изчезване. Казано по-просто, хюга е носител на щастие и всеки датчанин ще го потвърди.
По света се срещат и други концепции, сходни на хюга. Холандците си имат хезелихейд – „нещо комфортно, старомодно чаровно или приятно”. В Норвегия пък съществува думата коселиг, която на свой ред означава „чувство на топлота, интимност и среща с компания”. А канадците влагат в израза хоуминес смисъл „на усещане за общност, топлота и споделеност, но се отнася и до неща, които напомнят или носят усещане за дом”.
Биофилия (в едно с природата)
Всичките топ пет най-щастливи страни се славят с изумителни природни богатства, които са се превърнали в туристическа атракция, и хора се стичат от цял свят, за да зърнат и да се докоснат, макар и за кратко, до тази красота. Местното население се гордее с тези свои забележителности и ги цени за разлика от други страни, където жаждата за развитие и просперитет унищожава непрестанно природните дадености. В ерата на технологиите човекът постепенно започва да се отдалечава от природата, да губи връзката си с нея, а това носи само негативни последици и със сигурност не повишава усещането за щастие.
Силната връзка на човека с природата може да бъде обобщена с термина биофилия. Това понятие е използвано за първи път от психолога Ерих Фром и с него той описва ориентацията на характера, която кара човека да бъде привлечен от всичко живо и жизнено. Американският изследовател Едуард Уилсън дефинира биофилията като „импулсът да се свързваш с други форми на живот”. Според Фром биофилията се изразява в съзидателност, стремеж към усъвършенстване и изграждане, а неин антипод е некрофилията. Уилсън заимства идеята на Фром и я доразвива, като излага твърдението, че тази тенденция у човека да се асоциира с природата и други форми на живот е генетично заложена. Усещането за умиротворение, което ни изпълва, когато сме сред природата, не е случайно, а е следствие от дълбоко вкоренената ни близост с нея.
Доказателствата за тази наша връзка с природата са главно качествени, а не количествени, което означава, че тази теза не е статистически аргументирана, но не всичко е математика. В човешкия език често се срещат изрази, в които се асоциираме с елементи от природата, макар и на символично ниво: „гладен като вълк”, „сляп като къртица”, „хитър като лисица” и т.н. Освен това още от древността духовната почит към животните и природата е била широко разпространена, като все още се срещат общности, където хората се прекланят малко или много пред природните сили. И може би една от основните причини за благосъстоянието на скандинавските народи и на швейцарците е, че ценят природата си и прекарват достатъчно време навън, за да вдишат малко щастие.
Митология (щипка местни вярвания)
Северните страни са известни с древните си митологии, изпълнени с причудливи създания. Легендите в скандинавската митология произхождат от истории, разказвани сред заселилите се по тези земи племена от германската група, по-познати като викинги. Финландците пък си имат отделна система от вярвания – финска митология, но сходствата са повече от разликите. Във фолклора на тези страни присъстват елфи, тролове, гномове, феи – всякакви магически създания, които са в близки взаимоотношения с природата.
В книгата си „География на блаженството” американският писател Ерик Уайнър разказва за посещението си в Исландия. Авторът е запознат със скандинавската митология и няма как да не попита някой от местното население дали наистина е налице вярата в митични създания като феи и джуджета, тъй като бил чувал, че много хора продължавали да допускат реалното им съществуване. Отговорът, който получава от един исландец, го озадачава: „Не знам дали вярвам в тях, но други хора вярват и това прави живота ми по-богат”.
Исландците като цяло не са много религиозни, но не са и невярващи. Те са някъде по средата, където „вратата към необясненото е винаги леко открехната”, както обяснява Уайнър. По принцип по-голямата част от исландците принадлежат към т.нар. Евангелистка лутеранска църква на Исландия, но все още са разпространени и вярвания, които се определят като езически, или природни религии. Те са естествено формирани и нямат общо с проповедническата дейност на конкретна личност. Езичеството е било първоначалната исландска религия, преди населението да бъде покръстено, но изглежда, че и до днес хората не са загърбили скандинавската митология. За тях не са толкова важни произходът и предметът на тези вярвания, а вярванията сами по себе си. Тази наивна от гледна точка на модерния човек вяра е някак освобождаваща и вероятно има позитивен психологически ефект върху личността. Защото свободата да бъдеш себе си, дори и това да означава да вярваш, че в скалите живеят духове или че в горите се подвизават феи, е безценна и със сигурност е извор на истинско неподправено щастие.
В крайна сметка енигмата щастие не е задача с повишена трудност и не бива да се превръща в такава. Всъщност може би точно в това се крие нейната сложност. Вместо да си блъскаме главите и да разсъждаваме надълго и нашироко как да бъдем по-щастливи, нека просто бъдем такива. И щастието само ще дойде.
