100 години Уолт Дисни или как се създава империя на въображението
Компанията е основана през 1923 г. и Уолт Дисни преживява няколко сериозни провала преди брат му да се включи и да създадат първата си успешна анимация – “Алис в джунглата”, а след това и първия си емблематичен персонаж Мики Маус.
Героите на Дисни са обичани по целия свят, а начинът, по който Дисни разказва историите са наистина завладяващи. Всички персонажи малко или много ни замислят и винаги откриваме поне едно нещо, с което да се идентифицираме.
Революционният парк Дисниленд пък е изпълнен с множество технологични иновации и се основава на визията на основателя си Уолт Дисни. Атракциите и изживяванията, извлечени от богатата колекция от анимационни герои и филми на Дисни, като “Замъкът на спящата красавица” и “Лудото чаено парти”, изграждат поле за една безкрайна игра. Идеята се разраства и сега компанията управлява паркове по целия свят.
Кой всъщност е Уолт Дисни?
Уолт Дисни е художникът, който предизвиква истинска революция в областта на анимацията. Той за първи път използва музика и звук, пръв заснема пълнометражен цветен анимационен филм и за първи път превръща измисления свят от филмовия екран в реалност, като построява огромни увеселителни паркове. За Дисни като личност трудно може да се говори безпристрастно и еднозначно. Неговият характер е труден и противоречив, а постъпките му обикновено предизвикват възхищение у едни и силно възмущение у други. Един от примерите за това е системата на работа в неговото студио. Там всички художници се обръщат към него на малко име, той познава всеки и е готов с часове да изслушва и обсъжда различни идеи и предложения. Ако някой от служителите му обаче предяви и най-малки претенции за по-голямо заплащане или противоречи на шефа, Дисни се преобразява и става безжалостен диктатор и тиранин, способен под влиянието на моментния си гняв да уволни, без да се замисли, човек, работил за него всеотдайно в продължение на десет години. Великият хуманист, както го нарича пресата, веднъж решава да се пошегува, като казва, че обича животните много повече, отколкото хората. Може да се каже, че съществуват двама души на име Уолт Дисни. Единият, когото познават милионите зрители по света – той е добряк, заобиколен от плюшени играчки и герои от неговите анимационни филми, който разказва на децата вълшебни приказки. Другият е суров и жесток корпоративен бос, изискващ от всички свои подчинени пълна отдаденост. Уолт Дисни постоянно се стреми към все по-големи печалби, но не с цел лично забогатяване. Неговият принцип на работа е да влага спечеленото отново в реализацията на още по-грандиозни и мащабни проекти. И никой, и нищо не може да го спре, за да реализира своята поредна бляскава фантазия.
Уолтър Илайъс Дисни е роден в Чикаго на 5 декември 1901 г. Той е едно от петте деца в семейството на Илайъс и Флора Дисни. Детството му минава в малка ферма, намираща се недалеч от град Марселин, щата Мисури, и не може да се каже, че е спокойно и безоблачно. Бащата Илайъс е деспотичен пуритан, който дори за най-малкото провинение и неподчинение наказва жестоко децата си. За него всякакви „глупости” като играчки, бонбони, цветни книжки единствено разглезват децата, които от малки трябва да бъдат приучвани на труд, за да са готови за „трудностите в живота”. Уолт, който от дете има влечение към рисуването, е напълно наясно какъв ще бъде отговорът, ако поиска от баща си цветни боички и скицник. Затова той се крие в плевнята и рисува там тайно с черен молив върху амбалажна хартия. Негови модели са животните от домашната ферма. Истинска еуфория, щастие и тласък на мечтите му един ден да стане истински художник предизвиква първата рисунка, за която петгодишният Уолт получава хонорар. При едно от посещенията си във фермата на семейство Дисни личният лекар на фамилията забелязва рисунка на конче, излязла изпод молива на малкия, и тя толкова му харесва, че той дава за нея 5 цента. От този ден нататък нищо не може да спре Уолт да продължи да рисува. Баща му, разбира се, гледа с пренебрежение на детските вълнения, а и в този период той отново е затиснат от тежки финансови проблеми. Бизнесът с фермата никак не върви и Илайъс е принуден да я продаде. Семейството се премества в Канзас Сити, където с парите, получени от продажбата на фермата, главата на фамилията купува малка фирма за разпространение на вестници. Основното задължение на Уолт, преди да отиде и след като се върне от училище, е да разнася брошури, рекламни листовки и вестници из целия град. Работният ден на малкото момче понякога продължава по 16 часа. Любовта му към рисуването обаче не престава. В училищните години рисунките на животни вече не са му толкова интересни и той се увлича от карикатурите. Признание от страна на публиката отново не му липсва. Собственикът на съседната бръснарница редовно закача по стените негови скици, на които са изобразени редовните му клиенти.
Скоро младият гимназист започва да посещава съботни курсове по рисуване в местния институт по изкуствата. Занятията с рисуване продължават и в Чикаго, където семейството отново се мести. Уолт не завършва курса в Чикагската академия по изящни изкуства, защото решава да се запише като доброволец в армията по време на Първата световна война. Първоначално му отказват, защото е твърде млад, но той подправя сертификата си за раждане и е зачислен като шофьор на линейка на Червения кръст. Уолт обаче не успява да се отличи по време на бойни действия, защото, когато неговата част пристига във Франция, те вече са приключили. Въпреки това именно там за първи път се проявява съчетанието между талантите му на художник и бизнесмен. Срещу сумата от няколко франка Уолт рисува портрети на войниците, а линейката е изпъстрена с всевъзможни рисунки, които привличат клиентите. Специалитет на това своеобразно подвижно ателие е рисуването на ордени върху войнишките мундири, които на снимки трудно могат да бъдат различени от истински. Добър доход му носи и рисуването върху германски каски, които американските войници отнасят у дома за спомен. Уолт заедно с негов приятел вземат чисто нови каски, пробиват дупки в тях, имитиращи дупки от куршуми, и допълнително ги състаряват, така че да приличат на фронтови трофеи.
Когато се връща вкъщи, Уолт започва да помага в следващия поред бизнес на баща си – производство на мармалад и плодово желе. Всичките му опити да започне работа като карикатурист в някой от местните вестници търпят неуспех. Уолт решава да се пробва в рекламния бизнес. Той работи последователно в художествените отдели на няколко рекламни агенции. По това време се запознава с младия и талантлив художник Ъб Айуъркс. Тази среща се оказва съдбоносна и за двамата бъдещи партньори и приятели. През 1920 г. те започват работа в студио за кинореклама, което обслужва киносалоните в града. Кратките рисувани рекламни филмчета, върху които те работят, за първи път запалват интереса им към рисуваното кино, на което по-нататък те посвещават целия си живот. Тогавашната им работа трудно може да бъде определена като особено престижна. Рекламите, върху които се трудят, представляват своеобразен микс от стопкадри, рисунки, изрязани от хартия фигурки и фотографии. Съвсем скоро младите аниматори започват да експериментират с нови техники и похвати. Двамата вече работят в свое собствено ателие. Новите си произведения те наричат „Смехограми” (Laugh-O-Grams). Това са кратки филмчета с продължителност от една минута, в които значение има не толкова качеството на рисунката, а комичното отиграване на темата. Те много приличат на „оживели” и раздвижени вестникарски комикси. Темите са най-различни и злободневни – от подкупите, които вземат полицаите, до състоянието на улиците на Канзас. Дисни си дава сметка, че възможностите на този жанр са твърде ограничени и се стреми към по-предизвикателни теми за самия него като художник. За съжаление първото бизнес начинание на Уолт и на неговия партньор се оказва доста несполучливо. За половин година тяхната компания Iwerks-Disney Commercial Artists сключва само един договор за 135 долара. За този период бъдещият носител на 22 награди „Оскар” си спомня следното: „Това бяха най-черните дни в моя живот. Изпитах на собствения си гръб какво значи глад и превратности на съдбата. Бях толкова самотен и нещастен”. След като закриват собствената си фирма, приятелите отново започват да си изкарват хляба като наемни работници в едно от студията за кинореклама в Канзас. През 1922 г. Дисни и Айуъркс откриват ново анимационно студио, наречено Laugh-O-Gram. Двамата работят денонощно, но техният първи анимационен филм „Червената шапчица” претърпява пълен провал.
Всичките останали средства, с които разполагат, двамата влагат в създаването на серия от филмчета за Алиса по мотиви от книгата на Луис Карол. С тях също нямат успех. През 1923 г. компанията им официално обявява банкрут. Уолт продава камерата си за 40 долара (точно толкова, колкото струва билетът до Лос Анджелис), качва се на влака и заминава при своя брат Рой. Когато един от спътниците му в купето го пита къде отива, Уолт уверено му отговаря: „Отивам в Холивуд. Ще снимам анимационни филми”. Фабриката за мечти обаче не посреща младия творец с отворени обятия.
„Обикалях от едно студио на друго, където минавах през всички кабинети от отдел „Кадри” до снимачната площадка, за да търся работа. Единственият ангажимент, който успях да получа, бе на статист. Ролята ми беше да премина няколко метра, яздейки кон, заобиколен от тълпа други статисти, обаче валеше силен дъжд и снимките бяха отложени за следващия ден. После се оказа, че нашата сцена е изрязана от сценария. Това беше краят на моята актьорска кариера” – спомня си Дисни.
Нищо обаче не е загубено, а успехът тепърва предстои. До голяма степен той се дължи на помощта на Рой, брата на Дисни, който впоследствие става един от най-успешните продуценти на света. Именно Рой залага всичко на Уолт, който в онзи период има репутацията на смахнат неудачник. Рой решава да финансира първите опити на брат си в анимацията със своята ветеранска пенсия от войната, отпуска му кредит и става съсобственик на компанията Walt Disney Productions, основана от двамата през 1923 г.
Първите си филми братята Дисни снимат в гаража на чичо си със собствени средства, събрани с помощта на приятели и роднини. По-късно към тях се присъединява и Айуъркс, който участва с дял от 20 процента. Първоначално нещата потръгват добре, особено след като през 1927 г. на екран излиза техният анимационен филм „Зайчето Осуалд”, който става популярен в цяла Америка. Постепенно бизнесът се разраства и братя Дисни наемат аниматори, които да работят за тях. През 1928 г. обаче избухва грандиозен скандал между братята и нюйоркския дистрибутор на компанията, който заявява на Уолт, че авторските права върху зайчето Осуалд му принадлежат (документално това е така). Дистрибуторът също така дава да се разбере, че ако Дисни искат да продължат да рисуват въпросното зайче, нямат друг вариант, освен да станат негови наемни работници. В отговор Уолт хвърля рисунките на Осуалд и изкрещява: „Можете да си вземете малкото копеленце! Той е ваш. На мен повече не ми трябва”. След което добавя: „Там, откъдето идва той, имам още много такива”. От финансова гледна точка този скандал се отразява доста зле на компанията, но от позицията на Уолт като художник това е добре дошло.
Той се амбицира и веднага се заема с измислянето на нови образи. В същата 1928 г. на киноекраните на Америка за първи път се появява най-известният анимационен герой на Дисни Мики Маус. Той е централният герой в първия в историята на анимацията филм със синхронен звук със заглавие „Параходчето „Уили”. Мики предизвиква истински фурор и компенсира многократно загубата от заека Осуалд. Няколко години по-късно в студиото на Дисни вече работят над 500 души. Уолт е в Холивуд, печалбите растат, той има собствено студио, а скоро предстои то да се превърне в една от най-големите филмови империи в света. По всичко изглежда, че художникът аниматор постига всичко това благодарение на своята дарба да рисува. Това, разбира се, е вярно, но… не съвсем. Самият Уолт много ясно си дава сметка за своите собствени способности на художник. Той добре осъзнава, че като техника значително отстъпва дори на доста от работещите в неговото студио художници аниматори. Да се сравнява със своя стар приятел и партньор Айуъркс въобще не може и дума да става. Уолт обаче е ненадминат в едно – силата на своето въображение. Той е истински генератор на идеи. Работата му се състои в това да дава на своите сътрудници груби скици и подробно описание на това как трябва да изглежда един или друг анимационен персонаж, а те от своя страна да изработят и изрисуват с перфектна техника това, което им е възложено. Именно по този начин в началото Уолт заедно с Айуъркс създават Мики Маус. Освен важните промени, свързани с работата на Дисни, през 1925 г. се случва и съдбовна промяна в личния му живот. Той се жени за една от служителките в своята компания, Лилиан Баундс. Лили силно впечатлява Уолт, когато в един от трудните финансови моменти за студиото тя се съгласява да работи без пари, давайки заплатата си назаем на Дисни, за да инвестира в следващия си проект.
По принцип Уолт е доста особен и предпазлив в общуването си с нежния пол. В Лилиан той вижда мило, деликатно и влюбено в него момиче, на което винаги може да разчита. Самият Уолт в битово отношение е като малко дете – винаги има нужда някой да се грижи за него, а да си подреди стаята или да си оправи леглото за него е непосилна задача. Лили му дава уют, подреденост и сигурно лично пространство. В продължение на осем години двамата безуспешно се опитват да имат дете, което доста нагнетява отношенията им. Уолт редува изблици на ярост с пълна незаинтересованост към драмата на Лили. Докторите деликатно намекват, че причината да нямат деца не е само в нея. Уолт става още по-изнервен, чувствайки се ощетен от съдбата, защото неговите братя вече имат по няколко деца. Претоварването и стресът от работата в комбинация със семейните проблеми довеждат Уолт до сериозен нервен срив през 1931 г. С помощта на Лили той успява да се измъкне от депресията, но през следващите години през определени периоди кризите се повтарят отново. През 1933 г. Лили и Уолт най-сетне стават родители. Ражда им се дъщеря, на която дават името Даян. Лили много се надява да има и второ дете, но лекарите я уверяват, че надеждите й едва ли ще се осъществят. Тогава тя настоява пред Уолт да осиновят дете. Така малката Шарън също става част от семейство Дисни. Двете момичета обаче рядко виждат баща си, който работи денонощно в студиото и винаги е обсебен от нови планове.
Случаят, в който дистрибуторът си присвоява авторските права върху филмчето за заека Осуалд, става един от най-важните и горчиви уроци за Дисни. От този момент нататък той стриктно следи правата върху всичките му герои и произведения да принадлежат единствено на него. И до ден днешен компанията „Дисни” разполага с „армия” юристи, които следят за спазването на авторските права на корпорацията. Сериозното присъствие в американската филмова индустрия за студиото на Дисни започва след появата на първите няколко филма за Мики Маус. Персонажът на Уолт се превръща в един от символите на Америка. Дисни дотолкова се свързва със своя герой, че в продължение на 20 години го озвучава със собствения си глас (в началото просто няма пари, за да плаща на професионален актьор). От всички персонажи на Дисни именно на Мики Маус се пада най-големият дял от любовта на зрителите. И до ден днешен това е най-популярният анимационен герой в света. През 1932 г. в създадения от Дисни „Клуб Мики Маус” се записват повече от 1 милион души, които имат свой собствен химн, поздрав и даже специално ръкостискане. По време на Втората световна война компанията, която вече се нарича The Walt Disney Studio, произвежда много учебни филми за войниците и мирното население, а също и плакати, на които любимецът на народа Мики предупреждава всички да бдят за шпиони и провокатори.
Името на малкото мишле дори става парола при операцията по прехвърлянето на съюзническите войски в Нормандия. Веселият Мики не само осигурява на студиото на Дисни световна известност, но и неведнъж спасява фирмата от фалит. Стоките с изображения на Мики Маус са в продажба от 1929 г. и носят солидни печалби на компанията. Въпреки своите безспорни творчески и бизнес таланти Уолт Дисни не се задълбочава особено в подробности по счетоводството на компанията и безразсъдно влага всички спечелени пари в новите си начинания. Често се случва да бъде подведен от нелоялни бизнес партньори или да стигне дотам да заложи буквално цялото си състояние и личното си имущество заради поредния голям проект.
Такъв е случаят с проекта за пълнометражен анимационен филм (нещо невиждано дотогава) „Снежанка и седемте джуджета”. Това начинание е абсолютна авантюра – кой ще отиде да гледа час и половина рисувана Снежанка, при положение че може да се наслаждава на безбройните актриси красавици от големия екран? Но, както се казва, който рискува – той ще пие шампанско. Смелият проект на Дисни в крайна сметка се увенчава с колосален успех. „Снежанка и седемте джуджета” става най-касовият филм в историята, преди да бъде изместен в класациите от „Отнесени от вихъра”. За „Снежанка” Дисни получава „Оскар”, или по-точно осем оскара наведнъж – една голяма статуетка, придружена от седем малки, колкото са джуджетата от филма. Началото обаче е трудно. За да финансира филма, на Уолт са му необходими освен всички пари, с които разполага студиото, и голям заем от банка. Приказката за Снежанка според Уолт дава голям простор за творчески размах. Освен това героите са познати на всички и предизвикват всеобща симпатия. Дисни е убеден в успеха, но се налага да се пребори за финансирането. Той прави няколко кратки демо филмчета, които са предназначени за представителя на банката, пред когото двамата с брат си кандидатстват за кредит от един милион долара. След прожекцията, вземайки си довиждане с братята Дисни, вицепрезидентът на банката се обръща небрежно към Уолт с думите: „Това нещо ще ви донесе пълна шапка с пари”. Финансистът се оказва доста прозорлив и наистина не влага парите напразно.
Филмът успява да върне вложенията десетократно. Когато създава „Снежанка”, Дисни иска да постигне възможно най-голяма достоверност на образите и усещане за пълнокръвност и естественост. Всяко едно от джуджетата има своя ярка индивидуалност и характер, отговарящ на името му. Получава се забавна компания, сред която зрителят може да разпознае чертите на някои от своите познати и близки. Най-важен от всички обаче е образът на Снежанка. Дисни би могъл без особена трудност да нарисува миловидно лице с приятни черти, но целта му е съвсем друга – той отново търси истинска индивидуалност и реализъм. Уолт дълго и упорито издирва актриса, която да стане прототип на героинята. След множество кастинги избира Марджъри Белчър, грациозна девойка, която по-късно става прочута танцьорка. С това обаче нещата не приключват, защото след подходящата външност следва нещо също толкова важно – подходящ глас. Уолт прослушва десетки женски гласове на ден, за да открие най-точния за Снежанка. Най-накрая, когато намира търсения глас, принадлежащ на Адриана Каселоти, Дисни установява, че външността й изобщо не подхожда на героинята. Важното обаче е, че с образа на Марджъри и с гласа на Адриана се получава перфектната Снежанка. Тя е одухотворена, жива и истинска. Въпреки това в крайна сметка смешните джуджета стават любимците на публиката и засенчват всички други герои във филма.
Самата лента става емблематична, а нововъведенията в анимацията, които прави, са революционни. Цветовата гама, визуалните ефекти, перфектният рисунък и на най-дребните детайли, както и музиката, правят филма истински шедьовър на анимационното кино. Двете години от живота на Уолт, прекарани в къртовски денонощен труд, и похарчените 2 милиона долара за създаването на филма не отиват напразно. „Снежанка” донася на Дисни световна слава и признание. Към всичко това можем да прибавим и печалбата от 8 милиона долара, както и безбройните награди от всевъзможни фестивали. „Снежанка” завинаги остава визитната картичка на Дисни, въпреки че след нея в началото на 40-те години на XX век се появяват и други шедьоври като „Пинокио”, „Бамби” и „Фантазия”.
Това са годините, в които творчеството на Дисни и неговата компания претърпяват истински разцвет. Блестящите хрумвания и фантазия, остроумните комични ситуации, красивите рисунки и най-важното героите, всеки от които има свой характер и индивидуалност, са в основата на главозамайващия успех, на който филмите на Дисни се радват сред публиката по цял свят.
По време на всички тези постижения и възходи Дисни преживява и доста тежки психически сривове. Според някои версии дори стига до опит за самоубийство, но за щастие сънотворните хапчета, които поглъща, се оказват слаби. Сериозна душевна травма му причинява смъртта на майка му, за която той се чувства виновен. Когато забогатява, Уолт купува на родителите си имение, в което да живеят. Още при покупката той разбира, че системата за газово отопление се нуждае от ремонт, но поради безбройните си ангажименти постоянно отлага решаването на проблема. Една фатална сутрин газът започва да изтича в стаите, майка му припада и въпреки своевременната намеса на баща му, който се опитва да я свести и спешно вика лекар, тя умира. Дисни дълго време се измъчва от чувство на вина и изпада в дълбоки депресии.
В средата на XX век, когато e вече е 50-годишен, Уолтър като че ли губи интерес към правенето на филми. Студиото му няколко пъти е на ръба на фалита, той преживява трагичната смърт на майка си и едва не загива в самолетна катастрофа. След този критичен период той отново се изправя на крака, защото има следваща голяма цел. Уолт решава, че е дошло времето да осъществи отдавнашната си мечта – да създаде вълшебно приказно място, където хората да забравят за грижите си и да се чувстват щастливи. За такова място той мечтае още в детството си, когато семейството му пристига в Канзас и заживява близо до разкошно имение със зелени морави и красиви колони на входа. Всички деца от околността копнеели да попаднат поне веднъж там. Никой от компанията не се застъпва за идеята на Уолт.
Дори брат му Рой, който изминава заедно с него целия път от времето на първите скици на заека Осуалд в гаража, не го подкрепя и смята идеята за безумна. Банкерите, брат му, Съветът на директорите, всички отказват. За да осъществи идеята си, Уолт залага всичко, което има, дори и собствения си дом. Въпреки това парите отново не стигат. Тогава той решава да се обърне към заклетите врагове на всички, занимаващи се с кино – телевизиите. Дисни сключва договор с телевизионната компания ABC за реализирането на всекидневно предаване, наречено „Дисниленд”, и за излъчването на шедьоврите от неговата филмотека. Всички американци с нетърпение очакват широко рекламираната приказна страна на Дисни.
През юли 1955 г. „Дисниленд”, построен на 40 километра от Лос Анджелис, приема първите си посетители. Това място прави своя собственик и всички негови наследници милиардери. Церемонията по откриването, излъчвана по телевизията, е водена от бъдещия президент на САЩ, а тогава все още само актьор – Роналд Рейгън. „Дисниленд” бързо става ярка забележителност и любимо място за семеен отдих на американците. Скоро след откриването увеселителният парк получава неофициалното название „Най-щастливото място на Земята”. Паркът, в чието създаване Уолт влага 17 млн. долара, ежегодно приема 10 млн. посетители, като печалбата от техните посещения възлиза на 22 млн. долара. От този момент нататък никога повече не се налага Дисни да търси пари за каквото и да било. Доходите от „Дисниленд” са напълно достатъчни за реализацията и на най-смелите му идеи.
Въпреки че животът му е много далеч от приказния идеал за всички американски семейства, името Уолт Дисни е синоним на добър вълшебник. Може би пък все пак не е така трудно да се простят недостатъците на толкова талантлив човек, който с пълна всеотдайност върши своята любима работа и никога не спира да мечтае.
Уолт Дисни умира от рак на белите дробове на 15 декември 1966 г. на 65-годишна възраст. След смъртта му студиото не изпада в криза, а, напротив, с всяка изминала година става все по-проспериращо и разширява своята дейност. През 80-те години на XX век „Дисни” е на първо място по брой касови филми. През 90-те започва нова ера в анимацията с филмите „Малката русалка”, „Красавицата и звярът”, „Цар Лъв”. Те затвърждават първата позиция на The Walt Disney Company сред компаниите, произвеждащи анимационни филми. Началото на XXI век преобразява компанията. Ако по-рано това е студио, което измисля и реализира детски приказни истории, то в този период то става гигантски конгломерат, който изкупува и поглъща по-малки фирми. След 2006 г. „Дисни” придобива наведнъж няколко компании, известни със свой собствен неподражаем стил – Pixar, Marvel Comics и Lucasfilm. Днес компанията, основана от Уолт Дисни, е една от най-големите в света. Историята й много прилича на сюжет от някой от неговите анимационни филми. Това е приказка за превръщането на прашния гараж в световна корпорация и за бедния художник, започнал да рисува там, който благодарение на своята фантазия и упоритост става световна знаменитост и мултимилиардер.
