Стив Ъруин – Ловецът на крокодили

Откъс от статията „Ловецът на крокодили“, която може да прочетете в брой 81 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Австралия – земята на коалите, кенгурутата, Големия бариерен риф и… Ловеца на крокодили. Тази година Стивън Робърт Ъруин щеше да навърши 62. Вдъхновени от неговия път и мисията на цялото му семейство, този месец ви разказваме за това как Стив се превърна в легенда и пример не само за извънземна смелост, но и за опазването на околната среда и биоразнообразието.

Пътят на т.нар. Ловец на крокодили е сякаш предопределен. И когато знаем, че още на шестгодишна възраст получава като подарък питон и прекарва цялото си време да хваща змии и гущери в гората, то неговата история и филмите, които сме гледали по-нататък, не са особена изненада.

Разбира се, Стив следва примера, който е видял у дома, при родителите си Робърт (Боб) и Линет (Лин) Ъруин. Преди грижата за диви животни да се превърне в семейно препитание, те просто прекарват голяма част от времето си сред природата заедно. Майката на Стив е медицинска сестра и рехабилитатор на диви животни, а баща му – водопроводчик с изразен интерес към влечугите, който също така има отлични умения в строителството. Те обаче зарязват всичко това през 1970 г., когато малкият Стив е едва 8-годишен, и се местят от едно от предградията на Мелбърн в Южна Австралия далеч на север – в щата Куинсланд. Там Боб купува 16 декара земя, за да построи резерват за диви животни (Парк за влечуги „Биъруа“) – доста находчива стъпка и нетипична дейност за времето си, по думите на самия Стив. Докато отглеждат трите си деца – Джой, Стив и Манди, първо в каравана, а сетне и в барачка, бащата се заема да построи къща и да проектира резервата. И не е необичайно децата да делят къщата с опосуми, кенгурута, птици и други (ранени) животинки, за които се грижи майка им Лин след „кариерното преориентиране“.

Още невръстният Стив придружава баща си, докато той лови крокодили, и като екип ги прихващат и закриват очите им – нещо, което сме виждали да правят заедно и десетилетия по-късно в емблематичната поредица „Ловецът на крокодили“. Индивидуалният му път на изследовател започва (или по-редно е да кажем „продължава“) в Куинсландската правителствена програма за улавяне и релокализиране на крокодили. Известно време е сам-самичък, ако не броим крокодилите и най-вярната му другарка – бултериерката Сюи. По време на доброволстването си в тази програма Стив улавя и релокира над 100 крокодила, някои от които премества в семейния резерват. Всичко това, разбира се, практикувайки безопасни (както и да звучи това в контекста на гигантски влечуги) и щадящи методи. „Това тук е истински, жив динозавър“ – разказва по-нататък Робърт, синът на Стив, за крокодила Акко. Същият легендарен Акко, най-старият, най-силен и най-голям (дълъг над 5 м и тежащ над 1000 кг) екземпляр, който години наред обитава местността Кетъл Крийк. В продължение на две години Стив Ъруин се опитва да го хване, тъй като със своите внушителни размери крокодилът вече не се притеснява от близки срещи с местните. А те от своя страна заплашват да убият животното, което е в полезрението им вече две десетилетия. И макар да не иска съвсем да го мести трайно от хабитата му в семейния резерват (днешния зоопарк Australia Zoo), това се оказва по-добрият избор, който спасява живота на „малкия“ звяр.

Преди да се превърне в телевизионна звезда, Стив стриктно и съвсем естествено следва стъпките на баща си Робърт. През 1991 г. официално поема управленската щафета над резервата „Биъруа“ – тогава Куинсландски парк за влечуги и фауна, преименуван на Australia Zoo скоро след това. Периодът се оказва особено съдбоносен за младия ентусиаст, защото едва няколко дни по-късно среща бъдещата си съпруга Тери Рейнс. Тя също се занимава с опазване на околната среда и ветеринарни дейности (основно с хищни бозайници) и идва като посетител на едно от демонстрационните хранения на крокодили в парка. По това време американката от Орегон е на проучвателна обиколка из местни обекти с диви животни и пътува интензивно. „Хищниците често са използвани във филми и реклами и когато пораснат и остареят, трябва да живеят някъде. Затова и си помислих, че може би е добра идея да пообиколя и видя някои зоопаркове, докато съм в Австралия“ – разказва тя.

В епизода What Lies Beneath („Какво се крие отдолу“) на популярната телевизионна поредица Australian Story („Австралийска история“) Тери си спомня първия си досег до Стив: „Когато разбрах за този подобен на Тарзан мъж, пристигайки в Австралия, бях леко скептична. И чак след като разговаряхме и осъзнах, че той наистина живее за своята работа, ме привлече именно това, тази етика. Това е, което ме грабна – влюбих се в духа му, още преди да забележа онези къси панталонки. Е, и тях не пропуснах, де“, шегува се тя.

„Той каза: „Сега ще нахраним този крокодил, не е ли голям красавец?!“. Е, никога не бях мислила за крокодилите като за красиви създания до този момент, но пък да видим. Слушах го да обяснява как те са отдадени любовници и добри майки. Не бях чувала никой да говори по този начин.“

Самият Стив също не крие, че е било любов от пръв поглед. Двамата дори имат обща снимка за спомен от същия този ден. Тери прекарва няколко дни в доброволстване, чистейки клетки и облагородявайки парка. Има-няма няколко месеца по-късно двамата се сгодяват и сключват брак. Кучето Сюи силно ревнува от новата любов на стопанина си, а Тери от своя страна се превръща в мениджър на проектите на мъжа си. И ни е трудно да повярваме, че именно човекът, който преобръща гигантски влечуги, за да им сложи предавател, и застава очи в очи с орангутани, опасни змии и тарантули, неведнъж признава, че сватбата е била най-страшният момент в живота му: „Бях плувнал в пот, треперех неконтролируемо – толкова бях нервен. Никога не съм бил по-изплашен!“.

В същото предаване Стив си спомня, че когато показвал просто свои снимки на крокодили, никой не се впечатлявал. Чак когато баща му му купил стара видеокамера, тогава вече всички били във възторг от видяното.

Това, че Стив заснема с камера и статив своите приключения по време на доброволческата програма с крокодили в Куинсленд, се оказва особено добра идея, за която обаче едва ли подозира как ще преобърне живота му занапред. Продуцентът на Канал 10 в Австралия вижда записите и мигновено съзира потенциала в излъчването на подобен тип „диви“ кадри и за по-широка публика.

Вместо на планирания традиционен меден месец младоженците заминават за снимки на документален филм за извънредното релокиране на опасен крокодил. „Повиквателната“ е от Джон Стейнтън, австралийски режисьор и продуцент, с когото Стив се познава от 80-те покрай заснемането на някои телевизионни реклами с участието на животни. „Той ми даде 16 видеокасети със записи как хваща крокодили. Една нощ стоях до 3 ч. да ги гледам. Толкова бях изумен. Беше толкова различно, нещо невиждано“ – разказва Стейнтън.

Цялата статия „Ловецът на крокодили“, може да прочетете в брой 81 на InGlobo. Поръчайте го на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.