Синестезията – необичайно състояние или супер сила?
Откъс от статията „Цветовете ви чувам“, която може да прочетете в брой 77 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Обичате ли музика? Почти сме сигурни, че отговорът е „да“. Всички знаем, че тя въздейства на емоциите, настроението, мислите и дори на въображението. Представете си обаче, че ви влияе и съвсем физически: звукът на китарата например гали глезените ви, усещате цигулките с лицето си, а тромпетите – с тила си.
А сега си представете, че в съзнанието си виждате буквите и числата в ярки цветове. Или че за вас живи цветови асоциации предизвиква и храната: вкусът на пържолата поражда усещане за тъмносиньо, мангото изглежда за мозъка ви като светлозелена стена с червени ивици, а задушените калмари ви карат да виждате голямо петно яркооранжева пяна на около метър пред себе си.
Да продължим играта още малко. Можете ли да допуснете, че за вас различните единици за време имат конкретна форма – месеците, да речем, са кабините на виенско колело, в което юли е най-горе, а декември – най-долу?
Сигурно вече решихте, че съвсем са ни се размътили мозъците. Истината обаче е, че всичко, описано по-горе, е взето от реални случаи със съвсем истински хора. Те няма нужда да си представят тези странни ефекти. Защото ги изживяват всеки ден. Тези хора се наричат синестети.
Какво представлява синестезията?
Синестезията е особено неврологично състояние, при което човешките възприятия се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа неволно предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано. С други думи, стимулирането на един сетивен или когнитивен път (например слуха) води до автоматични, неволни преживявания в друг сетивен или когнитивен път (например зрението). Или, още по-просто обяснено: когато едно от сетивата се активира, в същото време се активира и друго, несвързано с него.
Името на този феномен произлиза от древногръцките думи σύν (син – „заедно“) и αἴσθησις (естисис – „усещане“). Срещат се много негови разновидности. Някои синестети си представят цветове, докато четат знаци и думи, слушат звуци, помирисват аромати, вкусват нещо или изпитват болка. Други усещат вкусове, когато виждат форми, четат или чуват думи, или пък обратното – виждат форми, когато помирисват определени аромати. С формите е свързана и т.нар концептуална синестезия, при която някои хора виждат различни абстрактни концепции (например математическите операции) като форми, които се проектират вътрешно или в пространството около тях.
Миризмите пък могат да предизвикат чуване на звуци и обратното, а текстурата на храната да се възприема като закръглена или заострена. С други думи, съществуват всевъзможни комбинации от синестетични асоциации (според изследователите те са над 80) с участието на различен брой сетива или когнитивни пътища. Освен това при много синестети се наблюдава повече от една форма на това състояние. Рекордьор в това отношение е съветският журналист и мнемоник Соломон Шерешевски (мнемониката е изкуство и техника за запаметяване чрез създаване на изкуствени асоциации), който изпитва синестезия, свързваща всичките пет сетива.
Това състояние обаче не е широко известно, отчасти защото много синестети се страхуват от подигравки заради необичайните си способности. Хората със синестезия често разказват, че предпочитат да си мълчат, след като в детството им са им се подигравали, когато са описвали сетивни връзки, за които не са осъзнавали, че са нетипични.
Науката зад необичайните способности на синестети
За учените синестезията представлява интригуващ проблем. Проучванията потвърждават, че явлението е биологично, автоматично и, изглежда, незаучено, различно от халюцинацията или метафората. Изследователите вече знаят, че когато това състояние е налице в дадена фамилия, то обикновено е характерно за много от нейните членове, както и че е по-често срещано сред жените, отколкото при мъжете. Предполага се, че синестезията се развива в ранното детство, когато децата за първи път се занимават интензивно с абстрактни понятия. Но доскоро учените можеха само да предполагат причините за нейната поява.
В наши дни обаче съвременните инструменти за изследване на поведението, техниките за получаване на мозъчни изображения и средствата на молекулярната генетика дават вълнуващо обещание за разкриване на механизмите, които обуславят синестезията, а, както се надяват изследователите, и за по-добро разбиране за това как мозъкът обикновено организира възприятието и познанието. Оценките за разпространението на синестезията варират в широки граници – от 1 на 4 до 1 на 25 000–100 000 души.
Супер сила ли е синестезията?
Проблемът е в това, че повечето проучвания се основават на това синестетите сами да съобщават за своите усещания, което води до отклонение в обективността на резултатите. В посочваното като най-точно засега проучване на разпространението това отклонение е избегнато, като са изследвани 500 души от университетите на Единбург и Глазгоу. Резултатите показват, че 4,4% от тях проявяват общо 9 различни вида синестезия. В общи линии, днес се приема, че между 3 и 5% от хората по света са синестети.
А в исторически план се предполага, че такива са били Винсент ван Гог, писателят Владимир Набоков, един от най-влиятелните композитори на XX век Оливие Месиен и великият физик Ричард Файнман. И това не е случайно, защото синестезията може да подобри когнитивните способности, като например креативността и паметта, тъй като прави по-лесно намирането на връзки между понятията, както и умението за използване на метафори. Изследванията показват и че синестетите генерират по-ярки мисловни образи от останалите хора.
Учените смятат, че една от най-разпространените форми на синестезия е цветното чуване, т.нар. хроместезия: звуци, музика или гласове, които се възприемат като цветове. Повечето синестети от този тип обясняват, че виждат звуците вътрешно, в „окото на ума“. Само малка част от тях виждат видения, които сякаш се проектират извън тялото, обикновено на една ръка разстояние.
Цялата статия четете само в брой 77 на InGlobo.
