Рорайма – изгубеният свят

В природата реалността понякога изглежда по-нереална от фантазията. Затова последната се опитва, къде – успешно, къде – не толкова, да я догони. Едно такова фантастично място е планината Рорайма, разположена на границата между Венецуела (85% от площта на планината), Гвиана (10%) и Бразилия (5%). Именно тя вероятно е едно от вдъхновенията на „бащата“ на Шерлок Холмс Артър Конан Дойл за романа му „Изгубеният свят“, излязъл през 1912 г. първоначално като поредица в списание „Странд“. В него смелият изследовател професор Челинджър и неговите спътници се сблъскват с динозаври и други праисторически животни на изолирано плато в Южна Америка.

Рорайма е точно това (без динозаврите). Върхът на планината представлява плоско плато с площ около 31 кв.км, от чиито ръбове надолу се спускат отвесни 400-метрови скали и множество водопади. Почти цялата повърхност на платото е гол пясъчник с причудливи скални образувания, разнообразявани от храсти, цветя и синьо-зелени водорасли, пещери, малки, песъчливи мочурища и езерца с чиста вода. Почвата е оскъдна, а повечето хранителни вещества в нея са отнасяни от потоците, даващи начало на водопадите. Черните скали наподобяват костенурки и коне, дракони и гъби. На места платото е разсечено от дълбоки десетки метри цепнатини, обитавани от птицата пещерен козодой.

До върха пеша се стига само по един стръмен горист скат. Именно оттам през декември 1884 г. британският изследовател и ботаник сър Еверард Им Търн изкачва за първи път Рорайма в компанията на сънародника си Хари Пъркинс и няколко гвианци, по време на експедиция, финансирана от Кралското географско дружество. Днес преходите започват от венецуелския град Санта Елена де Уайрен, отнемат около три дни до върха и са организирани от няколко фирми, използващи местни гидове и носачи. На билото е добре да се преспи една-две нощи, за да остане повече време за разглеждане на цялото плато, а панорамата отгоре е феноменална. Едно от най-добрите места за наблюдение е скалата Прозорецът. На отиване и връщане в долината се пресичат няколко реки без мостове, които стават коварни след дъжд и може да се наложи гидовете да вържат въже за двата бряга, с чиято помощ реката да бъде по-лесно премината. Пешеходецът обикновено отнася и безброй неприятни ухапвания от комари и тукашните мухи пури пури.

На катерачите също не им е лесно. Техните маршрути до билото са много технични и преминават по вертикални, гладки, много често мокри и на места дори надвиснали (с обратен наклон) стени. Това, заедно с факта, че Рорайма се намира в национални паркове, където трудно се набавят разрешения за катерене, предопределя малкото опити за такъв тип изкачвания на планината.

В по-ниската част на Рорайма скалите преминават в скосени, обрасли с гъста растителност склонове, под тях следва още един пояс отвесни стени, а подножието е заето от джунгла и, откъм венецуелската страна – савана.

Често планината е забулена в облаци, което ѝ придава още по-мистичен вид, а острите краища на платото карат Рорайма да прилича на огромен кораб, пробиващ си път между ледове. Тук почти всекидневно валят проливни дъждове, най-често – следобед. Всеки, прекарал поне една нощ на върха, може да потвърди, че това е едно от най-мокрите места на планетата, затова непромокаемите дрехи и палатки са от голямо значение. Всъщност, прогнозирането на времето на Рорайма не е никак трудно – ако виждаш планината, най-вероятно ще вали, ако не я виждаш, значи вече вали.

2810-метровата Рорайма е една от множеството тепуи – планини с плато на върха, разположени в Гвианската планинска земя (предимно във Венецуела). Те са смятани за едни от най-старите геологични образувания на Земята, формирани преди около два милиарда години в периода Докамбрий. От едно от тепуитата – Ауян, се излива най-високият непрекъснат водопад в света – Анхел (979 м). Рорайма пък е най-високата точка на Гвиана, но самият ѝ връх – скалата Маверик в южния край на платото, е на венецуелска територия. Планината бележи югоизточния край на шестия по големина национален парк в света – заемащия площ от 30 000 кв. км „Канайма“ във Венецуела. Районът около Рорайма е много богат и на полезни изкопаеми, включително злато и диаманти. А на върха на самата планина има местност, наречена Долината на кристалите, заради голямото количество кристален кварц. Тук той е натрупан на купове по скалите, оформя миниатюрни пещери или просто обсипва като килим земята. Отделните кристали са с дължина до 10 сантиметра. Сред цялото това великолепие тече бистро поточе. Законът обаче забранява отнасянето на каквото и да е от планината – камъни, кристали, растения или животни, затова на връщане багажът на пътешествениците може да бъде проверен от местните власти.

Конан Дойл не е бил съвсем в грешка, когато си е представял, че на Рорайма живеят праисторически животни, останали недоснати от времето и откъснати от останалия свят. Динозаврите отдавна са изчезнали, но и в наши дни много от тукашните животински и растителни видове са ендемични (уникални) за платото. Най-разпространените примери за това са няколко хищни растения (Heliamphora) и една малка черна жаба с жълти петна по корема (Oreophrynella  quelchii). Тя е толкова примитивна, че не може да скача или плува, а само да се клатушка с мъка по камъните. Когато я доближиш, често се свива на кълбо и изчезва в най-близката цепнатина или плитък скален басейн, където се прави на умряла. В момента е класифицирана като уязвим вид и туристите не трябва да я взимат в ръце, макар че всички се изкушават да го правят. Симпатичното същество е по-близко свързано с африканските жаби, отколкото с южноамериканските си роднини. То не е единственото черно животно наоколо. На Рорайма живеят и други меланисти (видове с тъмно оцветяване) – водни бръмбари, тарантули и по-малки паяци, стоножки, водни кончета, гущери, скорпиони. Черната окраска им осигурява защита от силните ултравиолетови слънчеви лъчи, намалява загубата на вода и ги прави незабележими на фона на тъмните скали.

Рорайма винаги е имала особено значение за местните индианци от народността пемон, населяващи региона Гран Сабана – саваната в югоизточната част на Венецуела. Планината играе важна роля в техните митове и легенди. Те разказват, че Рорайма е пънът на огромно дърво, на което някога са растели всички плодове и грудкови зеленчуци в света.

Първото писмено описание на планината е от 1596 г. и принадлежи на английския изследовател и любимец на кралица Елизабет I сър Уолтър Рали. В края на 19-и век британските интереси в района около Рорайма довеждат до жесток териториален спор между Обединеното кралство (в лицето на неговата колония Британска Гвиана) и Венецуела. Никой не иска да отстъпи, но след като САЩ, водени от хегемонистичните си интереси в Западното полукълбо, заплашват с военна намеса, Великобритания се съгласява съдбата на спорните земи да бъде решена от международен арбитраж. Днес пък Рорайма е вече поделена между цели три държави. За това на самия връх свидетелства единствено бяла каменна пирамида, отбелязваща точното място, където границите на Венецуела, Гвиана и Бразилия се срещат. На фона на черните скали тя стърчи като непотребен израстък. Защото за навъртялата почти два милиарда години Рорайма понятия като държавни граници са просто незначителен детайл в безкрайността.