През юни InGlobo ни повежда по пътя

Лятото е тук, поне като температури, и пак започваме да мечтаем за златисти плажове и планински пътеки, за каменните улички на средиземноморски градчета и примамващите аромати на екзотична кухня. Иначе казано – бленуваме да хванем пътя. А когато слънцето започне да пари кожата и щурците запеят омайната си песен, желанието става наистина неудържимо.

По света и у нас

Затова в брой 63 на InGlobo тръгваме на пътешествие. То ни отвежда на две прекрасни места, едното – на отсрещния край на континента, другото – малко извън него, но по-близо до нас.

С фантастичната си архитектура, вкусна кухня, мек климат, ласкаво море, топли хора и богат културен живот (фестивалът на Фаите е само един пример за това) Валенсия дава сериозна заявка за мечтано място за живот.

В Кападокия пък природата е сътворила истинска феерия от причудливи форми, а хората са измислили най-добрия начин да им се насладиш – от въздуха, по време на прочутите местни полети с балони.

Пътуването е начин да опознаеш другите, за да разбереш, че не са толкова различни от теб, а заедно с това стигаш и до още няколко отговора във вечната викторина със заглавие „Кой съм аз?“. Този въпрос сигурно са си задавали и древните, защото пътуването във вида, в който го познаваме днес, всъщност съвсем не е модерна приумица. От статията за зараждането на туризма в Античността разбираме, че още древните римляни са започнали да пътуват за развлечение, за да се обогатят културно и да опознаят „чуждото“. А великият Сенека споделя, че в пътешествията винаги взема „себе си“. Да, когато пътуваме, сме най-истинското си „аз“.

Истински и неподправени са и героите ни в поредния материал от поредицата „Има Хора“, който ни телепортира в любимите Родопи, където приказните истории и срещи ни очакват навсякъде.

Герои, но музикални, създават и легендарните клубове по света, родили нови стилове и дали път на групи като „Бийтълс“, затова отскачаме задочно и до тях.

Завръщане в бъдещето

И понеже обичаме да поглеждаме от различни ъгли към една тема, в брой 63 се впускаме в пътешествие не само в пространството, но и във времето.

Връщаме се назад към последните десетилетия от съществуването на Китайската империя, изпълнени с много превратности, въоръжени сблъсъци и събития, сякаш излезли изпод перото на писател фантаст.

А именно те, фантастите, ни позволяват да погледнем в бъдещето, но с тревога, защото техните антиутопични творби рисуват един свят на тотален контрол и цензура. Неестествен, консуматорски, страшен свят, като кошмар, от който искаме да се събудим, но и като болезнена препратка към настоящата ни реалност.

А естественият свят ни предлага всичко, от което имаме нужда. Оказва се, че в него дори е имало и ядрен реактор, не такъв, който ние сме създали, а природен, чиято верижна реакция е започнала и е била поддържана спонтанно. Намира се в Габон, но на планетата може да съществуват и други, които все още да не са открити.

И ако това ви се вижда странно, почакайте да прочетете и за най-абсурдните празници, които вече са си изцяло наше дело. Всички знаем за 1 април, но хората са измислили още специални дни, в които главни герои са снежните човеци, мармотите, неудачниците, левичарите и кой ли още не. Е, има и Ден на кърпата, вдъхновен от безсмъртната творба на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

И пак стигаме до пътуването. Искрено се надявам да ви вдъхновим и да имате възможност да смените познатата обстановка поне за малко това лято. Не е нужно да стигате до крайните предели на галактиката, достатъчно е да отидете някъде на зелено.

И да потънете във време на безвремие, когато дните се разтеглят като усмивките ни и всичко е по-просто.

На добър път и приятно четене!