Правилата на Айнщайн за по-добър и осъзнат живот

В света на великите умове и невероятни постижения, името на Алберт Айнщайн се асоциира с гениалността на човешкия интелект, родил революционни теории във физиката и едно от най-известните уравнения в науката. Въпреки че гениалният физик оформя начина ни на възприемане на Вселената, рядко мислим за него като извор на житейска мъдрост.

Айнщайн е не само физик, но и пацифист и политически активист, който разкрива широката си гама от интереси и страсти. През погледа на този велик ум, не само се разглежда светът на физиката, но и се разчиства пътят за по-широко разбиране на социалните и политическите аспекти на човечеството.

Неговите теории не само променят начина ни на разбиране на пространство, време и материя, но и разкриват Айнщайн като активен борец срещу социалната несправедливост и расизма. Така той се превръща в символ на борбата за човешко достойнство и равенство.

В този контекст, далеч от студената формалност на формулите, откриваме Айнщайн като фигура, обогатила света не само с научни открития, но и със силна ангажираност към хуманитарните ценности. Така, прониквайки в живота и идеите на този гений, се открива историята на човек, който не само променя света, но и го прави по-добро място.

Айнщайн остава в историята и с нестандартното си поведение, което не отговаря на обществените норми, включително рошавата си коса, остроумния си хумор и безпощадната си омраза към чорапите. 

По-малко известен е обаче с житейските си съвети, които дава свободно на много свои приятели, познати и съвременници, които днес, през 21-ви век, са може би още по-актуални, отколкото преди. 

Взети от книгата “Ефектът на Айнщайн”, написана от Бенямин Коен, тези правила за по-добър живот далеч надхвърлят рамките на физиката и се отнасят за всички нас. Ето може би най-добрите и най-универсално приложими уроци от самия Айнщайн:

Правило № 1: Насочете усилията си към важните неща

Когато се сетим за външния вид на Айнщайн, веднага в съзнанието ни излиза думата “мърляв”. Неговата обрасла, невчесана коса, разхвърляни, износени, често миришещи дрехи или обувки без чорапи – всичко това е било пословично небрежно. Но нищо от това не притеснява Айнщайн, който в по-късните си години носи нещо, което може да се счита за негова униформа: сив костюм, без традиционното сако, заместено с кожено яке и, разбира се, обувки без чорапи.

Тази идея за семплото, но функционално облекло се възприема от много  технологични предприемачи и иноватори, които имат свой собствен стил.

Стив Джобс и неговите прословути сини дънки и черно поло. Джеф Безос, който носи дънки с едноцветни ризи с къс ръкав и яка или Марк Зукърбърг, който също е фен на класическите дънки и едноцветна тениска.

Този моден избор е ценен по една причина, която е по-важна от всички останали: ефективността.

Това е начин да икономисаме усилията си: да ги насочим там, където са най-необходими, за сметка на това да не ги разпиляваме за ненужни или маловажни неща. С други думи, изборът да не разпиляваме енергията си за неща, които са маловажни е начин да станем по-ефективни, освобождавайки съзнанието си, за да се съсредоточим върху това, което всъщност е най-важно за нас самите. 

Липсата на усилие в личното представяне на Айнщайн се разпростира върху пренебрежението му към ходенето на бръснар, както и върху често почти нечетливия му почерк. Наградата от това е, че фокусира ума си върху това, което е наистина важно за него, което прави животът му богат и пълноценен. 

Правило № 2: Правете нещата, които обичате, дори и да сте ужасни в тях

Макар че много от страстите на Айнщайн се простират далеч отвъд физиката – включително любовта му към печените изделия и склонността му да свири на цигулка – може би най-много му е харесвало ветроходството. Както пише самият той: “Разходката в морето е отлична възможност за максимално спокойствие и размисъл върху идеите от различна гледна точка.”

Втората му съпруга (и братовчедка), Елза, добавя, че “няма друго място, където съпругът ми да е толкова отпуснат, сладък, спокоен и откъснат от рутинните разсейващи фактори – лодката го отнася надалеч”. Съсредоточавайки се върху нещо просто от ежедневието, умът на Айнщайн е свободен да броди, което често го води до нови вълнуващи идеи.

Айнщайн обаче е напълно неумел в плаването и в най-добрия случай е изключително невнимателен моряк. Често губел ориентация, навлизал с лодката си на брега или мачтата му падала. Другите плавателни съдове често трябвало да се пазят от лодката на Айнщайн, тъй като той представлявал опасност за себе си и за другите, отказвайки да носи спасителна жилетка, въпреки че не може да плува. Моряци и дори деца редовно го спасявали, а лодката му често била теглена обратно към брега. Но спокойствието, което Айнщайн изпитва по време на плаването, е несравнимо и му дава душевна свобода, към която всички трябва да се стремим.

Правило № 3: Имайте любопитен ум пълен с въображение

Помислете за проблемите, с които се сблъскваме, както като отделни личности, така и колективно, като цивилизация. Те могат да бъдат например финансови, екологични, свързани със здравето или политически, тъй като тези области засягат всички нас. 

Разглеждате ли тези проблеми като кризи? Ако е така, вероятно изпитвате отчаяние от тях, тъй като в изправянето пред криза има много малко неща, които дават сили. Но ако ги разглеждате като главоблъсканица, може би ще сте склонни да помислите за нов подход към решаването им. В това отношение Айнщайн е бил почти прототип на личност, която е гледала на всяка трудност, с която се е сблъсквала, като на пъзел, който трябва да бъде решен: във физиката и извън нея.

Помислете за неговия често неразбираем, но най-известен цитат: “Въображението е по-важно от знанието“.

Мисловните експерименти на Айнщайн са сред най-креативните подходи, прилагани някога от физиците, и оттогава насам тази линия на мислене е възприета от много учени, които искат да избегнат така нареченото когнитивно вкореняване. Критичния и любопитен ум е единственият, който може да ни доведе до нови открития, включително и съвсем неочаквани.

Правило № 4: Сляпото подчинение към авторитетите е най-големият враг на истината

Мнозина от нас, след като чуят нещо, за което са сигурни, че е абсурдно, погрешно или безнадеждно корумпирано, веднага и гръмко решават да му се противопоставят, независимо от това какво всъщност показва пълният набор от доказателства. 

След като веднъж изоставим способността си за критично мислене, защото сме сигурни, че знаем отговора, сме склонни просто да се съгласяваме с тези, които са съгласни с нас, и да се противопоставяме на онези, които поддържат нещо различно. За Айнщайн това представлява смъртта на рационалния ум, която той нарича “колективна лудост” или “стаден ум”. Днес вероятно бихме го нарекли групово мислене, а Айнщайн отбелязва, че то често се стимулира от видна личност, която разпространява пропаганда.

Учени, сред които и такива с добра репутация като Йоханес Щарк, нобелов лауреат и основател на ефекта на Щарк, създават общество с липса на стандарти с абсолютно и универсално приложение, което дискредитира Айнщайн и неговата теория. 

Подхранвани от национализма и антисемитизма, Айнщайн и идеите му стават мишена, като една линия на атака твърди, че теорията на относителността е погрешна и опасна, а друга – че тя е брилянтна, но Айнщайн е откраднал идеята от “истински” (нееврейски) учени. 

В крайна сметка за “главата” на Айнщайн е обявена награда и той бяга от Германия в Съединените щати. Макар, че първоначално Айнщайн смята тези машинации за глупави, смешни и безобидни, по-късно той стига до заключението, че “Сляпото подчинение на властта е най-големият враг на истината”. В ерата на фалшивите новини този урок е по-важен за усвояване от всякога.