Замръзналата сладост на Рим

Причините да посетите италианската столица са безброй, но местното джелато заема особено място сред тях

По света съществуват безброй видове сладолед. Има и бутикови, гурме марки, твърдящи, че предлагат неустоимо ледено изкушение. А има и джелато. Или, ако трябва да степенуваме по по-разбираем начин нещата, те биха звучали така – сладолед, по-хубав сладолед, джелато. Пресният италиански продукт е в своя собствена категория и нищо не може да се сравни с него.

Но не наричайте пред италианците тяхното любимо джелато просто сладолед, нищо, че в превод думата не означава нищо друго освен „замръзнал”. Разликите между него и другите видове сладолед са няколко. По принцип джелатото има по-ниско съдържание на мазнини заради по-високото съотношение на мляко спрямо сметана. Също така то е по-гъсто. Причината е, че се бърка на по-ниска скорост, при което в сместа влиза по-малко въздух (джелатото съдържа 25-30% въздух, докато в другите видове сладолед може да има до 50%).

Актьорите Шон Конъри (Джеймс Бонд) и Джил Сейнт Джон (Тифани Кейс) ближат замислено сладолед на клечка по време на снимките на филма „Диамантите са вечни” и си мечтаят да хапват джелато във вечния град, май 1971 г
Снимка: Getty Images

Докато сладоледът обикновено се сервира замразен, джелатото се съхранява и предлага при малко по-висока температура, т.е. не е напълно замръзнало. Всичко това придава по-богат вкус на италианския продукт. Италия е единствената страна в света, където пазарният дял на ръчно приготвеното джелато (gelato artigianale) спрямо масово произвеждания сладолед е над 55%. В добрите джелатерии всичко се приготвя на място, от пресни продукти.

Сладката история на джелатото

Сладоледът се появява в Италия още по времето на Древен Рим, когато хората започват да ядат лед от вулканите Етна и Везувий, покрит с мед. Истинската традиция за приготвяне на джелато в съвременния му вид обаче води началото си от Ренесанса, когато прочутата флорентинска фамилия Медичи финансира конкурс за най-добър замразен десерт. Наградата е спечелена от някой си Руджери, който се занимава с отглеждане на пилета. За конкурса той приготвя десерт от сладък плодов сок и лед (подобен на днешните сорбета). Впечатлена от таланта на фермера готвач, Катерина Медичи го взема със себе си във Франция, защото е убедена, че само той може да конкурира френските кулинари с техните изящни десерти, а освен това иска Руджери да приготви специалитета си за сватбата й с краля на Франция.

Снимка: Getty Images

В края на XVI в. фамилията Медичи поръчва на сценографа, архитект и художник Бернардо Буонталенти да организира пищен банкет за посрещането на краля на Испания. Специално за събитието притежаващият разностранни таланти Буонталенти измисля нов десерт – сорбе, приготвено от лед, сол (за понижаване на температурата), лимон, захар, яйце, мед, мляко и капка вино. Това се смята за първообраза на днешното джелато.

Прочути римски символи – Колизеумът, Ватиканът, Папата, паметникът на Крал Виктор Емануил II (подигравателно наричан от римляните сватбената торта) и… джелато.
Снимка: Getty Images

Хубаво джелато може да се опита навсякъде в Италия, но столицата Рим предлага истинско богатство откъм разнообразни заведения за сладолед. Ще ви разкажем за едни от най-добри- те сред тях без претенции за изчерпателност. Всъщност това е и един от детайлите, които правят Вечния град толкова очарователна дестинация. Там винаги можеш да очакваш на най-неподозираното място да попаднеш на джелато, за което после да си спомняш години наред.

Джелатерия „Джолити”

Разходката ни из римските джелатерии няма как да не започне от „Джолити”. Причините за това са няколко. Първата и най-очевидна, още преди да стъпиш в заведението, е фактът, че това е една от най-старите джелатерии в Рим. Основана е през далечната 1900г. и от тогава досега се управлява от едноименната фамилия. Прочутата сладоледаджийница (добре, че италианците не четат на български) се намира в лабиринта от прелестни павирани улички в непосредствена близост до Пантеона.

Снимка: Getty Images

„Джолити” има и още една локация, но тази е основната. На самата улица пред заведението има няколко масички, но за да седнеш там, трябва да си платиш допълнително. Много по-лесно е да си вземеш нещо за из път. В „Джолити” има и всякакви други сладости, а италианците са царе на сладкишите. Бързо обаче разбираш, че всички посетители са дошли тук именно заради джелатото. За да достигнеш до него, трябва да преодолееш няколко препятствия. Започва се с опашката за касата. Да, тук първо плащаш, например средна порция сладолед (три топки), а чак после избираш и получаваш самото джелато. След като се разплатиш с доста отегчената касиерка, се насочваш към вътрешното помещение, където се крие леденото богатство.

Зад стъклени витрини са подредени безброй разновидности сладолед. Всъщност няма как да разгледаш всички, защото витрините са окупирани от нова опашка (или по-скоро тълпа) екзалтирани туристи, трескаво опитващи се да решат на кой вкус да заложат. Компания им прави леко кисела сервитьорка, която като нищо ще ти се скара, че си застанал на пътя й. Всички тези дребни неволи обаче са само част от пейзажа и изтърпяването им напълно си заслужава заради удоволствието, което те очаква. За щастие различните видове вкусове, сред които има и сезонни, са изписани на големи електронни екрани над витрините. Специалитетите на заведението са две разновидности сладолед: касата сичилиана (на името на сицилианския сладкиш от пандишпан, напоен с плодов сок или ликьор, съдържащ пластове рикота и парченца шоколад и покрит с марципан) и шампанско. Но каквото и да избереш, няма как да сбъркаш. Защото вкусовете са най-наситените и истински, които си опитвал в сладолед.

Въпросното джелато с шампанско действително има вкус на газираната напитка и след няколко хапки започваш да си внушаваш (или пък не просто си внушаваш), че алкохолът те хваща. Плодовите разновидности като нар, червен портокал и горски плодове например те оставят с усещането, че наистина ядеш току-що откъснат сочен плод в комбинация с неповторимата свежест на сладоледа. А служителите, които слагат самото джелато във фунийките или кофичките, са най-приветливите в цялото заведение и реагират светкавично на поръчките. И няма как да е иначе – обслужвали са всички известни италиански политици и най-видните местни кинозвезди плюс Джон Траволта, Камерън Диас, Сюзън Сарандън, Джъстин Тимбърлейк, Шарън Стоун, Бен Стилър, Дъстин Хофман. Най-вероятно и на тях им е направил впечатление елегантният интериор на джелатерията. А джелатото… за него всичко е ясно.

Джелато като от едно време

Сякаш не чак толкова претъпкани, но също предлагащи първокласен сладолед, са заведенията от веригата „Гром”. Тук усещането е за по-модерно, по-младежко място, от онези, които много държат на здравословния елемент в храната и купуват най-добрите продукти от цял свят. Така е и в „Гром”. Предлага се подробно описание на съставките във всеки вкус джелато, така че хората, страдащи от алергии или лактозна непоносимост например, да могат да направят възможно най-информирания избор. Всички продукти – джелато, сорбета, сладък лед и фрапета, са без консерванти, изкуствени оцветители и аромати.

Повечето от плодовете пък идват от собствената биоферма на веригата. Яйцата са от свободни кокошки, водата е от натурални извори, захарта е бяла тръстикова, разбирате идеята. Вкусовете на сладоледа в „Гром” не са чак толкова наситени като тези в „Джолити”, а текстурата е по-мека, ефирна. Не са за изпускане лимонът от Сиракуза, лешникът и гватемалското кафе. Джелатериите от веригата са доста, но ние препоръчваме тази до площад „Кампо де Фиори”. А въпреки съвременния подход девизът на „Гром” е „Джелато като от едно време”. Защото според собствениците това е истинският италиански сладолед – чист и приготвен от натурални продукти.

Най-доброто джелато в Рим?

Джелатерията „Фриджидариум” е взела назаем наименованието на големия басейн със студена вода в римските бани, наричан на латински frigidarium. И тук обслужването не е най-доброто на света, но пък сладоледът е един от най-добрите в Рим. Тази джелатерия е близо до пиаца „Навона”, така че предлага отлична възможност за разхлаждане по време на разходка в центъра на града. За разлика от някои други места тук добавянето на течен шоколад върху сладоледа е безплатно. Запазената марка на „Фриджидариум” е едноименният сладолед, който се предлага с бисквити. Страчателата пък прилича на бонбон с твърдата си шоколадова обвивка.

Близо век и половина джелато

Ако „Джолити” е една от най-старите, то „Фаси” е категорично най-старата римска джелатерия. Основана е през 1880г. и също като своя по-млад конкурент все още е семеен бизнес. За разлика от други заведения това разполага с предостатъчно места за сядане и с още по-голямо разнообразие от вкусове. Джелатото се прави на място всеки ден и се придържа към оригиналните рецепти на основателя Джовани Фаси. Сладоледът с ориз звучи странно, но е изненадващо вкусен. Най-типични за Фаси обаче са т.нар. сампиетрини – малки кубчета джелато, обвити в шоколад, които би трябвало да напомнят за паважа по римските улици.

Джелато приключение във „Фатаморгана“

Във „Фатаморгана” за щастие няма нищо нереално. Всяко посещение там е като ново приключение за вкусовите рецептори. Предлаганата селекция от джелато се сменя често, а разновидностите са изключително креативни – има такива с вкус на черен ориз, розови листа, авокадо, круша с горгондзола и халва, пак круша, но с портвайн и бъз, женшен с бадемово мляко и мента, баклава, сеада (сардински десерт, представляващ кнедла от грис, пълна с пекорино и залята с мед), черни маслини, кокосов крем с фенел, женско биле, шоколад с черен чай от вида лапсан сучон, бяло вино, банан с лайм и най-популярният вариант – с босилек, орехи и мед.

През зимата пък впечатление прави вкусът „Кентъки” – с шоколад и тютюн. Можеш да си избереш джелато без захар и млечни продукти, както и безглутенова фунийка. С най-добрата локация от джелатериите във веригата е тази до Виа дел Корсо между Испанските стълби и Пиаца дел Пополо.

Най-добрите продукти за перфектното джелато изживяване

„Театро” не допуска компромиси с продуктите и използва само най-доброто, като например сицилиански бадеми от сорта „Авола” и лимони от Амалфийското крайбрежие. Сред по-нестандартните вкусове са лавандулата с бяла праскова, тъмният шоколад с червено вино, градинският чай с малини и розмаринът. Заведението е сгушено до стар театър почти под едни стълби в края на тиха уличка до площад „Навона”, пълна с антикварни магазини. През витрината на „Театро” виждаш как служител реже пресните продукти за сладоледа, така че няма скрито-покрито. Запознатите с римската джелато сцена твърдят, че тук се предлага най-кремообразният сладолед в града, при това на съвсем нормални цени (не като за туристи). А ако джелатото не ви е достатъчно, опитайте и трюфелите и захаросаните кори от цитрусови плодове.

Джелато като мляко

По въпроса с кремообразността сериозен конкурент на „Театро” е „Коме ил Лате”. Името на тази джелатерия означава „като мляко” и тя напълно го оправдава. Тук са вманиачени на тема използване единствено на най-висококачествените млечни продукти, а резултатите са прекрасни. Сладоледът на „Коме ил Лате” е може би най-гъстият в Рим. Фаворитът през топлите месеци е шоколадът с чили. Бял и тъмен шоколад се излива и от едни кранове, така че можеш да го добавиш вътре във фунийката или като топинг към сладоледа си. По рафтовете на стените пък са подредени стройни редици с бутилки мляко (разбира се). А въпреки фетишa към млякото има и предложения за хора с лактозна непоносимост. Въпреки че в тях няма никакви млечни продукти, те са също толкова вкусни и ароматни като останалите.

Гурме джелато като на баба

Основната локация на „Джелатерия дей Граки” се намира недалеч от Ватикана и замъка „Сант Анджело”. Заведението не печели с красива фасада и интересен интериор, но опашките от местни хора са добър знак, че сладоледът си заслужава. Тук гурме разновидностите като тъмен шоколад с „Гран Марние” или борови ядки съжителстват мирно с по-традиционните вкусове като джандуя и страчатела. Лешниците, бадемите и шамфъстъците се пекат и мелят на място, а всички продукти са био.
Макар че носи името на столицата, веригата „Ла Романа” вече се е разпростряла из цяла Италия, нищо, че стартира като семеен бизнес през 1947 г. Неслучайно една от основните разновидности джелато тук се казва биското ала нона („бисквитите на баба”) и наистина си е с традиционни италиански бисквити. Сладоледът с маскарпоне също си заслужава. От фирмата твърдят, че спазват стриктни правила на производство, а опаковките са екологични.

Сестрите актриси Вирна Лизи и Есперия Пиерализи ядат сладолед. Рим, април 1959 г .
Снимка: Getty Images

Джелато като филмова звезда

Почитателите на Елизабет Гилбърт и книгата й „Яж, моли се и обичай” най-вероятно ще се сетят за джелатерията „Сан Криспино”. Задължително опитайте разновидността крема ал арманяк, която наистина е с френската напитка, отлежала в дъбови бъчви. Плодовите вкусове също са едни от най-добрите в Рим. Носят се слухове, че собствениците толкова държат на чистотата на продукта си, че предпочитат да не продават джелатото във фунийка, защото вкусът й може да наруши този на сладоледа. Заведението е много близо до фонтана „Треви”, който в наши дни не е сцена на нощните разходки на Анита Екберг и Марчело Мастрояни, а е налазен от тълпи туристи, но това не отнема от красотата му.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги