Ловци и събирачи

Само допреди 11 000–12 000 години древните хора намират прехраната си направо от природата – чрез ловуване на диви животни и събиране на растения, от които приготвят своята храна. Днес ги наричаме „ловци и събирачи“. Селскостопанската революция обаче променя начина им на живот и в днешно време са останали много малко хора в различни краища на света, които все още живеят и оцеляват именно по този начин, а заплахите за тяхното съществуване са многобройни и често непреодолими.

Антрополозите откриват доказателства за практикуването на културата на лов и събиране от далечните ни предци, датиращи от преди два милиона години. Според сведенията тези групи разчитат на практиката да събират останки от животни, които хищниците оставят след себе си.

Съвременните ловци и събирачи са наследници на нашите предци, които след напускането на Африка успешно се заселват на всички континенти по света (без Антарктида). Повечето ловци и събирачи са номади, тъй като на практика, за да открият прехрана, се налага да разполагат с достъп до много и различни ресурси на големи територии и затова не е възможно установяването на едно място и изграждането на постоянни селища. Мобилността е тяхната стратегия за оцеляване. Придвижването е на групи, като големината им варира, но не надвишава 100 души.

Визуална и социална антропология

За да изследва и разказва за ловците и събирачите, нашият гост в четвъртия епизод на подкаст поредицата Какво ви движи?, живее със семейството си в намибийско село насред нищото в продължение на 11 месеца, като наблюдава и сама се включва в ежедневния живот на една от последните останали по света общности от ловци и събирачи.

Велина Нинкова е социален и визуален антрополог по сърце и призвание, доцент в Университета на Осло и живее години наред в друг норвежки град – Тромсьо, който се намира на 350 километра северно от Полярния кръг. Автор е на редица научни публикации. В университета работи в програмата „Международно образование и развитие“. А работата ѝ на терен я среща с бушмените в Намибия и Ботсвана. Посещава ги от 2008 г., като се връща всяка година, а през 2013 г. живее със своя съпруг и двете си малки деца в намибийско село. В момента работи с местните хора и по проект, финансиран от програмата „Застрашено материално познание“ на Британския музей.

С Велина дискутираме призванието й да изследва хората на отдалечени места по света, в какво се състои наблюдението на хора и има ли момент, в който тя също бива наблюдавана от местните хора. И още, какво не знаем за бушмените и какво можем да научим от тях.

Най-голямата част от населението на бушмените се намира в Ботсвана, следвана от Намибия, Южна Африка, Ангола, Зимбабве и Замбия. Терминът „бушмен“ е събирателен и характеризира различни групи с различни култури и езици, които споделят общ поминък. Идва от холандското bossiesman и означава „бандит“ или „разбойник“. Днес бушмените се сблъскват с бедност, социално отхвърляне, упадък на културната им идентичност и дискриминация на правата им като група. Но те печелят вниманието на антрополозите със забележителните си умения за оцеляване и лов, с широките си познания за флората и фауната на Южна Африка и с богатите си културни традиции.

Общност и оцеляване

Най-голямата ценност на тези народи е общността. В съвременния свръхиндивидуализиран свят, в който живеем, сякаш сме загубили чувството за общност, но при тях е точно обратното. И може би това е най-големия урок за цивилизования човек.

В поредния епизод от филмите в поредицата на Grant‘s How-to crew главен герой е един експерт по оцеляването в дивата пустош, който разказва и за това как да преодолееш раздялата с близък човек. А това обикновено става най-добре в компанията на близки хора. И когато за малко излезеш от собствения си “балон” и погледнеш на по-голямата картинка, на цялото, виждаш всичко в една по-спокойна перспектива. Именно в такива ситуации, бушмените са добър пример за нас, защото те са постоянно заедно и живеят в много задружна общност.

Освен традицията да живеят в групи, бушмените поддържат практики да ловуват с лъкове и стрели. Методите им на лов са изключително интересни. Те са едни от най-добрите следотърсачи в света и използват различни по големина капани, но за тях най-добрият начин за лов си остава с лък и стрела. Стрелите са малки и не убиват животното веднага, а смъртта се причинява от отрова, с която е покрит върхът на стрелата. При малки антилопи това може да отнеме няколко часа. За по-големи животни периодът може да варира от 7 до 12 часа. А при едър дивеч като жирафите смъртта може да отнеме до 3 дни. Днес бушмените правят отровата от ларвите на малък бръмбар, но използват още и отрова от растения.

Отделните бушменски групи имат различни религиозни вярвания, но при съвременните бушмени, които живеят в пустинята Калахари, най-често се срещат два бога: „голям“, който живее на небето, и „малък“, който често е сред хората, прави различни пакости и причинява вреди. За благополучието на цялата група се опитват да се грижат традиционните „лекари“ – шаманите. Шаманът е човек, който влиза в транс, за да лекува хората, да ги предпазва от зли духове и болести, да предсказва бъдещето, да контролира времето, да осигурява добър лов. Шаманите често са изобразявани и в скалните рисунки, с които бушмените са добре известни. Тези рисунки, в които главни герои са още животни и ловци, са се превърнали във важни исторически находки, тъй като дават на учените ключови данни за живота и миналото на бушмените. Те създават традиционно изкуство и днес – като например бижута от черупки на яйца. Хората, имали досег с бушмени, ги описват като дружелюбни, креативни, гостоприемни и миролюбиви хора.

Ловци и събирачи има още и в Боливия (тсимане), Парагвай (аче), Филипините (агта), Гренландия и Канада (инуити), както и по други места в света. Препитанието на съвременните им представители зависи най-вече от природните ресурси и достъпа им до тях. С въвеждането на рестрикции за лов, с процеса на индустриализация, с климатичните промени и глобалния отпечатък, който човечеството оставя върху планетата, физическото им оцеляване е поставено на карта. Начинът на живот на народите от ловци и събирачи дава ценни сведения как съвременният човек е оцелял, преди да се появят земеделието и животновъдството и да променят живота му завинаги.

Чуйте историите на Велина за живота с бушмените във всички познати подкаст платформи – Spotify, Apple Podcast, Pocket Casts и Google Podcasts.

А повече истории за ловци и събирачи, можете да прочетете в брой 66 на InGlobo тук.

“Какво ви движи?” e новата поредица на InСтории – подкастът на InGlobo, изследваща пътуванията в безпрецедентна дълбочина, надхвърляща клишетата и предубедените представи за местата, на които отиваме. Срещаме пътешественици с откровения по пътя, които размишляват върху усещането си за място и какво научават за себе си на път. Това са хора, които са достигнали професионалния си връх и разказват за своите открития по пътя, за това какво ги движи – когато са на път, но и в живота, в професията и към целите, които си поставят. 

 „Какво ви движи?“ се излъчва в партньорство с уиски Grant’s – Продължаваме напред заедно!