![](https://inglobo.bg/files/4-4-1024x768.png)
Ловци и събирачи
Само допреди 11 000–12 000 години древните хора намират прехраната си направо от природата – чрез ловуване на диви животни и събиране на растения, от които приготвят своята храна. Днес ги наричаме „ловци и събирачи“. Селскостопанската революция обаче променя начина им на живот и в днешно време са останали много малко хора в различни краища на света, които все още живеят и оцеляват именно по този начин, а заплахите за тяхното съществуване са многобройни и често непреодолими.
Антрополозите откриват доказателства за практикуването на културата на лов и събиране от далечните ни предци, датиращи от преди два милиона години. Според сведенията тези групи разчитат на практиката да събират останки от животни, които хищниците оставят след себе си.
![Ловци и събирачи 1](https://inglobo.bg/files/DSC_2904.jpg)
Съвременните ловци и събирачи са наследници на нашите предци, които след напускането на Африка успешно се заселват на всички континенти по света (без Антарктида). Повечето ловци и събирачи са номади, тъй като на практика, за да открият прехрана, се налага да разполагат с достъп до много и различни ресурси на големи територии и затова не е възможно установяването на едно място и изграждането на постоянни селища. Мобилността е тяхната стратегия за оцеляване. Придвижването е на групи, като големината им варира, но не надвишава 100 души.
Визуална и социална антропология
За да изследва и разказва за ловците и събирачите, нашият гост в четвъртия епизод на подкаст поредицата Какво ви движи?, живее със семейството си в намибийско село насред нищото в продължение на 11 месеца, като наблюдава и сама се включва в ежедневния живот на една от последните останали по света общности от ловци и събирачи.
Велина Нинкова е социален и визуален антрополог по сърце и призвание, доцент в Университета на Осло и живее години наред в друг норвежки град – Тромсьо, който се намира на 350 километра северно от Полярния кръг. Автор е на редица научни публикации. В университета работи в програмата „Международно образование и развитие“. А работата ѝ на терен я среща с бушмените в Намибия и Ботсвана. Посещава ги от 2008 г., като се връща всяка година, а през 2013 г. живее със своя съпруг и двете си малки деца в намибийско село. В момента работи с местните хора и по проект, финансиран от програмата „Застрашено материално познание“ на Британския музей.
![Ловци и събирачи 2](https://inglobo.bg/files/IMG_0351.jpg)
С Велина дискутираме призванието й да изследва хората на отдалечени места по света, в какво се състои наблюдението на хора и има ли момент, в който тя също бива наблюдавана от местните хора. И още, какво не знаем за бушмените и какво можем да научим от тях.
Най-голямата част от населението на бушмените се намира в Ботсвана, следвана от Намибия, Южна Африка, Ангола, Зимбабве и Замбия. Терминът „бушмен“ е събирателен и характеризира различни групи с различни култури и езици, които споделят общ поминък. Идва от холандското bossiesman и означава „бандит“ или „разбойник“. Днес бушмените се сблъскват с бедност, социално отхвърляне, упадък на културната им идентичност и дискриминация на правата им като група. Но те печелят вниманието на антрополозите със забележителните си умения за оцеляване и лов, с широките си познания за флората и фауната на Южна Африка и с богатите си културни традиции.
Общност и оцеляване
Най-голямата ценност на тези народи е общността. В съвременния свръхиндивидуализиран свят, в който живеем, сякаш сме загубили чувството за общност, но при тях е точно обратното. И може би това е най-големия урок за цивилизования човек.
![Ловци и събирачи 3](https://inglobo.bg/files/Ninkova-Banner.jpg)
В поредния епизод от филмите в поредицата на Grant‘s How-to crew главен герой е един експерт по оцеляването в дивата пустош, който разказва и за това как да преодолееш раздялата с близък човек. А това обикновено става най-добре в компанията на близки хора. И когато за малко излезеш от собствения си “балон” и погледнеш на по-голямата картинка, на цялото, виждаш всичко в една по-спокойна перспектива. Именно в такива ситуации, бушмените са добър пример за нас, защото те са постоянно заедно и живеят в много задружна общност.
Освен традицията да живеят в групи, бушмените поддържат практики да ловуват с лъкове и стрели. Методите им на лов са изключително интересни. Те са едни от най-добрите следотърсачи в света и използват различни по големина капани, но за тях най-добрият начин за лов си остава с лък и стрела. Стрелите са малки и не убиват животното веднага, а смъртта се причинява от отрова, с която е покрит върхът на стрелата. При малки антилопи това може да отнеме няколко часа. За по-големи животни периодът може да варира от 7 до 12 часа. А при едър дивеч като жирафите смъртта може да отнеме до 3 дни. Днес бушмените правят отровата от ларвите на малък бръмбар, но използват още и отрова от растения.
![Ловци и събирачи 4](https://inglobo.bg/files/Ninkova-Body-3.jpg)
Отделните бушменски групи имат различни религиозни вярвания, но при съвременните бушмени, които живеят в пустинята Калахари, най-често се срещат два бога: „голям“, който живее на небето, и „малък“, който често е сред хората, прави различни пакости и причинява вреди. За благополучието на цялата група се опитват да се грижат традиционните „лекари“ – шаманите. Шаманът е човек, който влиза в транс, за да лекува хората, да ги предпазва от зли духове и болести, да предсказва бъдещето, да контролира времето, да осигурява добър лов. Шаманите често са изобразявани и в скалните рисунки, с които бушмените са добре известни. Тези рисунки, в които главни герои са още животни и ловци, са се превърнали във важни исторически находки, тъй като дават на учените ключови данни за живота и миналото на бушмените. Те създават традиционно изкуство и днес – като например бижута от черупки на яйца. Хората, имали досег с бушмени, ги описват като дружелюбни, креативни, гостоприемни и миролюбиви хора.
![Ловци и събирачи 5](https://inglobo.bg/files/2-31.jpg)
Ловци и събирачи има още и в Боливия (тсимане), Парагвай (аче), Филипините (агта), Гренландия и Канада (инуити), както и по други места в света. Препитанието на съвременните им представители зависи най-вече от природните ресурси и достъпа им до тях. С въвеждането на рестрикции за лов, с процеса на индустриализация, с климатичните промени и глобалния отпечатък, който човечеството оставя върху планетата, физическото им оцеляване е поставено на карта. Начинът на живот на народите от ловци и събирачи дава ценни сведения как съвременният човек е оцелял, преди да се появят земеделието и животновъдството и да променят живота му завинаги.
Чуйте историите на Велина за живота с бушмените във всички познати подкаст платформи – Spotify, Apple Podcast, Pocket Casts и Google Podcasts.
А повече истории за ловци и събирачи, можете да прочетете в брой 66 на InGlobo тук.
“Какво ви движи?” e новата поредица на InСтории – подкастът на InGlobo, изследваща пътуванията в безпрецедентна дълбочина, надхвърляща клишетата и предубедените представи за местата, на които отиваме. Срещаме пътешественици с откровения по пътя, които размишляват върху усещането си за място и какво научават за себе си на път. Това са хора, които са достигнали професионалния си връх и разказват за своите открития по пътя, за това какво ги движи – когато са на път, но и в живота, в професията и към целите, които си поставят.
„Какво ви движи?“ се излъчва в партньорство с уиски Grant’s – Продължаваме напред заедно!