Отсам рая Скот и Зелда Фицджералд са красиви и прокълнати

Откъс от статията „Отсам рая Скот и Зелда Фицджералд са красиви и прокълнати“, която може да прочетете в брой 54 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

„Обичам да се возя на мотоциклетите на момчета, да дъвча дъвка, да пуша на публични места, да танцувам, да пия ликьор и джин, да бродя нощем по брега, да се къпя с момчета на лунна светлина, а на сутринта да си давам вид, че нищо от това не е било!“ – казва тя с очарователна откровеност, която привлича юношите и плаши момичетата в Алабама. Един ден отива на плаж, пременена в бански костюм изцяло в телесен цвят: илюзията за голота е пълна, но полицията нищо не може да направи, защото девойката е облечена. Когато съпругът ѝ флиртува с друга, тя с усмивка се изкачва по вътрешната стълба на ресторанта и без колебание се хвърля от горната площадка. Същата жена е закарана в родилното отделение направо от поредното парти и първите ѝ думи след раждането са: „Струва ми се, че съм пияна… Как е моето момиченце? Надявам се да е красива и глупава…“. Виждали са младата майка да се вози на покрива на такси в Ню Йорк, да се къпе във фонтани в Париж. Прочутият мъж до нея я нарича „първата американска флапърка“.

Тя е най-ярката рожба на следвоенния хаос: красива, известна, богата, талантлива. Че нещо страшно се случва със Зелда Фицджералд и че легендарните ѝ своенравия не са просто каприз на една ексцентрична жена, става ясно, когато на една вечеринка в дома си тя събира всички златни бижута на гостите, хвърля ги в една тенджера и ги залива с вода с обяснението, че ще ги свари на супа. Обикновено приятелите на семейството се забавляват с ексцентричността на Зелда, но очевидно им е по-трудно да проявят чувството си за хумор, когато тези екстравагантности застрашават скъпоценностите им. През март 1930 г. лекарите в парижка психиатрична клиника поставят на съпругата на писателя Франсис Скот Фицджералд диагноза шизофрения.

Причината да се стигне дотук се крие именно в словосъчетанието „съпругата на писателя“. Това е обръщение, с което Зелда Сейър така и не успява да се примири и превръща живота си в енергичен отпор срещу перспективата да остане в сянката на знаменития си мъж. А той е една от литературните икони на „изгубеното поколение“, както Гъртруд Стайн нарича плеядата творци, достигнали зрялост по време на Първата световна война и след края ѝ: Фицджералд, Елиът, Ремарк, Джойс, Стайнбек, Милър, Фокнър, Хемингуей. Те се превръщат в гласа на генерацията, която установява, че консервативните морални и социални ценности на нейните родители са без значение в следвоенния свят.

В Съединените щати политиката на президента Уорън Г. Хардинг за „връщане към нормалното“, която призовава за възобновяване на начина на живот, установен преди Първата световна война, поставя младите хора в позицията на духовно отчуждение от онова, което според тях вече е безнадеждно провинциално. Светът вече не е същият. Американската мечта, проповядваща търпелив труд по пътя към целта, е мъртва. И животът не може да продължи постарому, но никой не задава нов тон. С тази задача се заемат интелектуалците. След като вече са станали свидетели на безсмислена смърт в огромни мащаби по време на войната, те отхвърлят традиционните идеи за приемливо поведение, морал и социална роля на пола, действат безцелно, безразсъдно, фокусират се върху хедонистичното натрупване, личното богатство и неконвенционалната самоличност.

През 20-те години Фицджералд се чувстват безсмъртни владетели на света – все още достатъчно млади и силни, за да издържат на безкрайното и невинаги весело парти, в което са превърнали живота си, защото те се ревнуват диво, непрекъснато са в съревнование, устройват си помитащи скандали. Появата на дъщеря им Франсис, наричана от всички Скоти, не помага особено за подобряването на семейния климат. 

Животът като гениален драматург подбира най-добрата музика за този трагичен спектакъл. Епохата на джаза е и епохата на изгубеното поколение. Джазът не само като музика, а като камертон, който задава верния тон на цяла една култура, създала свой свят върху руините на остарелите стереотипи. Животът на Скот и Зелда е озвучен от тази страшна в своето безгрижие мелодия. Фицджералд е писателят, който най-тънко усеща катастрофалните последствия за отделната личност от лудешкия танц върху пепелищата на войната, без под тях да се е зародила нова философия, даваща път и смисъл на желанието за обновление.

Цялата вълнуваща история ви очаква в брой 54 на InGlobo.