Ловци на истории #6 – Истории за насъщния
“Пекар ако бях, щях тесто да замеся, най-гигантската пита, за да опека, бухнала чак до небето така, че да мога да заситя със хляб всеки гладен по целия свят. Като слънце голям ще е моят кравай, ще е пухкав и чудно изпечен докрай, от чисто и бяло най-фино брашно че къшей да има за всяко дете…” – така започва едно от най-затрогващите стихотворения „Ако бях пекар“ на Джани Родари, чийто баща наистина е бил пекар.
И ако си припомним крилатата мисъл на Оскар Уайлд, че не изкуството копира живота, а животът копира изкуството, и погледнем хляба през очите на художниците и писателите, ще видим, че той присъства на много места, в литературни произведения, стихотворения, картини – от “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи, в произведенията на художници като Якопо Басано, Еваристо Башенис и Жан-Франсоа Миле, до текстовете на сценариста Долтън Тръмбо.
Хлябът като сентенция и култура
Няма друг обект на толкова сентенции и мъдрости, преминали през вековете. „Никой не е по-голям от хляба“ – казват предците ни. „Собственият хляб е по-сладък“ – отвръщат древните римляни. „Без труд няма хляб в устата“ – предупреждават испанците. „Няма хляб без мотика“ – съгласяват се с тях сърбите. „Когато си гладен, хлябът не е твърд“ – твърдят французите. „Половин хляб е по-добре от никакъв“ – отбелязват англичаните. А китайците излагат източната философия така: „Ако са ти останали само две монети, похарчи едната за хляб, за да ти даде живот, а другата похарчи за цвете, за да придадеш смисъл на този живот“.
Оказва се, че за хората по цял свят хлябът не е просто храна. Той е цяла култура, и то с много дълбоки корени. Тя е може би най-древната култура на планетата. Думата „хляб“ има общ прародител. Хлебарите в Древна Гърция използват за изпичането на тестото глинени съдове, наричани „клибонос“. При готите звученето се трансформира в „хлайфс“ (hlaifs). Форми на думата се откриват и днес в речника на редица народи: нашият „хляб“, руският „хлеб“, на фински – leipä, на естонски – leib, в старонемския думата се произнася като „хлайб“ и т.н.
Хлябът е свещен, той е наше начало, живот и същност, той е първата ни дълга връзка с ресурсите на природата, задържайки ни на място или местейки ни на друго по пътя към това да го осигурим. Омесването на хляба е процес, който учи на търпение и разбирателство. Хлябът е продукт, способен да променя света, да очертава ценностите му и да отразява собствените ни стандарти. И е важно те да бъдат етични, повече, отколкото високи.
В България хлябът има дълга и важна история не само като ключова храна, но и като символ на домашния уют, здравето и добрата година. Традициите ни са свързани с него и родствениците му: обредните питки, погачите и печивата. Във всеки един празник на българина и в обредността на хлябовете е скрита дълбока символика, свързана със слънцето, плодородието и нашите корени. А когато човек познава миналото си, знае кой е и не губи себе си.
Каним ви заедно да разберем повече за превъзходството на пшеничното зърно и неговата специална природа и за хляба като продукт с любопитна биологична „архитектура“ и смисъл, вплетен в обредността и обичаите на българина.
На 25 април 2024 г., в 19 ч., вратите на Event Space 2020 в София, се отварят за едно наистина уютно събитие, в което главен герой ще е Хлябът.
Какво да очаквате в поредното издание на „Ловци на истории“
В “Истории за насъщния” ще дискутираме с гостите на сцена в неповторимия стил на InGlobo и заедно ще открием какви истории разказва хляба. Мария Жекова ще търси отговори от Свилен Класанов и д-р Иглика Мишкова на най-важния въпрос: Защото хлябът е наше начало, но и продукт, способен да променя света? Както винаги нашата публика е добре дошла да задава въпроси и да се включи в разговора.
Кои са нашите ловци на истории?
Мария Жекова – MasterChef на България, водещ на предаването по bTV „Вкусът на България“, създател на хранилището за мечти „Силивряк“ в Родопите
Иглика Мишкова – етнолог и гл. ас. д-р в Националния етнографски музей – БАН
Свилен Класанов – създател на заведенията „Слънце Луна“ – пекарни и ресторанти в София, мелничар и собственик на автентична работилница за хлебарство в с. Еремия, Кюстендилско
На събитието ще ни очакват и впечатляващи обредни хлябове със специфична символика, приготвени от Мария Жекова и Свилен Класанов, и заедно ще се насладим на вкусове вплетени в хлябове от различни житни култури от водещи занаятчийски хлебарници в София.
По време на събитието ще обявим и двe работилници за месене и печене на хляб с водещи Мария Жекова и Свилен Класанов.
Нашият екип ще ви посрещне и с напитка за „добре дошли“ на входа на Event Space 2020, а на изпроводяк ще можете да отнесете със себе си книжка, описваща обичаите и обредността на българите през Страстната седмица, подготвена от Националния етнографски музей, и копия на архивните изображения на обредни хлябове, включени в изложбата.
Всеки закупил билет за събитието и регистрирал се на входа, ще може да участва в играта на MINI България за тестдрайв уикенд с MINI Countryman. Името на печелившия ще изтеглим по време на събитието.
Станете част от поредните Ловци на истории на 25 април, 19 ч., София – Event Space 2020 (малкото НДК, бул. „България“ 1)
Билети в страницата на събитието:
Билети в предварителна продажба (до 24 април 2024 г.) – 45 лв.
Билети в деня на събитието и на място – 55 лв.
Събитието се организира със специалното партньорство на Национален етнографски музей – БАН и подкрепата на Mastercard и MINI Bulgaria.
