Китай зад завесата
Китай е мъдрост, простота и радост от малките неща, смирение в ежедневието, сплотеност и единство. Китай е и светлото бъдеще на иновациите, новите технологии и зелената икономика.
Всичко това усетихме в продължение на две седмици, в които попивахме знания за китайското общество, откривахме природната красота и историческото наследство на страната. Видяхме непоколебимия стремеж на Китай да върви напред, но без да забравя многопластовото си минало. Потопихме се в неговата култура, усмихвахме се заедно с дружелюбните му хора и се наслаждавахме на вкусната му кухня.
Така пред очите ни се разкри една моментна, макар и далеч непълна картина на съвременен Китай. В нея страната изглежда като съчетание от изключителна модерност и древни традиции. Но за нас Китай са преди всичко неговите хора. Хора, които се опират на дълбоката връзка помежду си и на хилядолетната история на Джунгуо (китайското име на страната, означаващо „Централна държава“, „Средно царство“), за да погледнат смело в бъдещето, което вече е тук благодарение на невероятните им достижения.
Надникваме в едни от най-големите и емблематични забележителности на страната, но и отдаваме дължимото на хората и добрите истории, които остават.
Пекин и неговите хутони
Хутоните са може би най-популярните места във всеки китайски град, а в Пекин са обект на трескаво търсене от страна на туристите, тъй като разкриват автентичния дух на стария Пекин.
Те представляват тесни алеи и улици, които в миналото са свързвали кварталите в града, а днес са колоритно място за занаятчийски магазини и вкусна улична храна. Погледнати от въздуха, преплетените алеи приличат на лабиринт или шахматна дъска с деликатни градини, изящни алпинеуми и древни руини. Хутоните се появяват за първи път по време на династията Юен (1271–1368) и са термин от монголски произход, означаващ „кладенец за вода“. Императорите подреждат жилищните райони според социалните класи. При династията Мин (1368–1644) центърът е Забраненият град, заобиколен в концентрични кръгове от Вътрешния град и Външния град. Гражданите с по-висок социален статус имат право да живеят по-близо до центъра, а аристократите – на изток и на запад от императорския дворцов комплекс.
По-далеч от двореца, на север и на юг от него, живеят обикновените хора – търговците, занаятчиите и работниците. В средата на миналия век много пекински хутони са разрушени, за да се освободи място за нови пътища и сгради. През новия век обаче много от тях са обявени за защитени в опит да се запази този аспект от китайската културна история.
За разлика от Забранения град, Летния дворец и Небесния храм, които предлагат прозорец към живота в императорския двор и културата на елита, хутоните отразяват битието на обикновените жители на града и все още символизират стария Пекин. Благодарение на разположението на уличките всяка къща е свързана с друга, което улеснява поддържането на връзки между съседите. В магазините се продават всякакви стоки, задоволяващи ежедневните нужди на хората, а понякога в тези квартали може да откриете и обществени бани и тоалетни. Хутоните са сърцето на общността и ако искате да опознаете културата и традиционната храна в Пекин, не бива да пропускате да ги обиколите. Магазините за ветрила, чайници, свещници и керамика разкриват разкоша и изяществото на китайското изкуство.
Историята за Дамата Дракон
Летният дворец в Пекин изиграва ключова роля в развитието на дизайна на традиционната китайска градина и може би представлява своеобразен връх на тази културна форма. Палатът е използван като лятна резиденция от императорското семейство, което през горещите пекински лета предпочита красивите градини и просторните павилиони на Летния дворец пред оградения със стени Забранен град. ВДОВСТВАЩАТА ИМПЕРАТРИЦА ЦЪСИ, известна като Дамата дракон, се установява там за известно време, което дава повод за някои екстравагантни истории. Залата на разпръскващите се облаци е основното място в Летния дворец, където императрицата приема гости, организира грандиозни церемонии и празнува рождения си ден.
Представете си Дамата дракон долу-горе така. Разбира се, това не е тя, а случайно момиче в Летния дворец, което позира за снимки, но много напомня с красотата си на Цъси, която е само на 15 години, когато влиза в императорския двор именно заради природните си дадености. Дъщеря на дребен чиновник, Цъси е избрана за потенциална наложница на император Сянфън и преместена в Забранения град. На 18-годишна възраст е издигната в ранг на наложница. Две години по-късно тя ражда единствения син на императора, Зайчун – подвиг, който ѝ спечелва още едно повишение в дворцовата йерархия. Родена във време, когато китайските жени са невидими на политическата сцена, Цъси успява да придобие огромно влияние. Тя постига това, като се възползва от положението си на императорска наложница, участва в дворцови интриги и манипулира хората около себе си.
След смъртта на императора и възкачването на 5-годишния ѝ син на престола тя става негов регент и на практика поема властта в свои ръце. След като и той си отива, Цъси поставя на трона 4-годишния си племенник под името император Гуансу. 14 години след началото на управлението на младия император тя се премества в Летния дворец, обявявайки края на своето регентство и на политическия си живот. Но намесата ѝ в политиката далеч не е приключила. Заобиколена от мрежа от информатори и съветници, обгрижвана от лоялни представители на бюрокрацията и армията, Цъси продължава да упражнява огромно влияние върху назначенията и държавните дела. А когато порасналият Гуансу разрешава програма за реформи, които ѝ се струват твърде радикални, тя го поставя под домашен арест в Летния дворец и де факто го лишава от власт.
Бъдещето е вече тук
Пекин обаче е и нещо друго – модерност, напредък, иновации! Въпреки че е разположен в силно земетръсна зона, градът прави скок в бъдещето с някои от най-авангардните сгради в света, проектирани от чуждестранни архитекти. Най-добре това може да бъде усетено в района „Чаоян“, част от който е централния бизнес район на Пекин.
Първото, което ще видите там, разбира се, са впечатляващите небостъргачи, но веднага ще забележите и зелените площи около тях, които правят разходката в района много приятна. За разлика от повечето бизнес зони по света, където бетонът и стъклото „натискат“ случайния минувач, тук въздухът, зеленината и розовите градини са част от ежедневието на работещите в района пекинци.
В „Чаоян“ се CITIC Tower, или както е по-известна – China Zun, най-високата сграда в Пекин (528 м), десетата по височина в света и най-високата с хеликоптерна площадка на покрива. Неофициалното ѝ име идва от древния китайски съд за вино цун, който е вдъхновил дизайна на сградата.
След Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. модерната архитектура в града не спира да се обновява. Тук ще видите и произведението на изкуството на Заха Хадид – комплекса Galaxy SOHO, който изглежда сякаш излязъл от научнофантастичен филм. Конструкцията е проектирана с четири кули без ъгли и без преходи, за да създаде съвременно усещане за типичния китайски двор.
Една от най-впечатляващите сгради в модерен Пекин е централата на китайската национална телевизия – CCTV. Това е 51-етажен небостъргач, образуван от двойка съединени кули, който местните наричат „Да куча“, което в груб превод означава „Големите долни гащи“. Радикалната форма на сградата отдалеч и от определени ъгли наистина напомня на боксерки, но именно тя кара някои архитектурни критици да определят небостъргача като „най-великото произведение на архитектурата, построено през XXI век“, което печели и наградата за най-добра висока сграда в света за 2013 година. Сградата на CCTV е част от медиен парк, предназначен да формира среда от обществени развлечения, открити снимачни площадки и студиа за производство на тв продукция като продължение на централната зелена ос на пекинския бизнес район.
Архитекти на небостъргача са нидерландецът Рем Колхас и германецът Оле Шеерен, като първият доста смело заявява, че „такава конструкция никога не би могла да бъде замислена от китайците и никога не би могла да бъде построена от европейците, тя е хибрид по дефиниция“, но истината е, че освен като бизнес сграда тя е замислена и като основна забележителност на Пекин.
Разходката в Централния бизнес район след залез-слънце е изживяване, което не е за изпускане. Тогава всички небостъргачи грейват в различни цветове, а върху някои от тях се разиграва истинско светлинно шоу.
Трите улички и седемте алеи
Южният град ФУДЖОУ, който е и столица на най-зелената провинция Фудзиен, съставена от 65% гори някога е бил изходната точка на Морския път на коприната и един от първите открити крайбрежни градове в Китай. Днес е важно пристанище и център на корабостроенето.
С история, обхващаща над 2000 години, Фуджоу е национално съкровище с много обекти, които са обявени за световно културно наследство, и е изпъстрен със старинни жилища, малки улички и вековни храмове. Ако се разходите из историческия район „САНФАН ЧИШЯН“ (буквално „Три улички и седем алеи“), ще видите много от тях. Погледнат отгоре, комплексът прилича на шахматна дъска и представлява своеобразен лабиринт от улички, които вечер оживяват в приказни светлини и отблясъци на червените фенери.
Орнаментите, дърворезбите и каменните резби свидетелстват за миналото величие на сградите. По стените на някои от тях можете да видите миди, които навремето са били леснодостъпни заради крайбрежното разположение на Фуджоу и са били вграждани в къщите. В голяма част от домовете на богаташите има изцяло запазени вътрешни дворове с павилиони, мостове и дори малки езерца. Високите прагове, типични за китайските къщи, разказват любопитна история – направени са така, за да може всеки, прекрачил прага на къщата, да вдигне високо крак и да наведе глава, а колкото по-висок е прагът, толкова по-високопоставен е стопанинът на дома.
Историите правят и красивите занаятчийските магазини в сърцето на Фуджоу още по-привлекателни. Чадърите от т.нар. маслена хартия например освен за осигуряване на сянка служат и като традиционни сватбени артикули и атрибут на чаените церемонии. При традиционните китайски сватби булката се покрива с червен чадър от маслена хартия при пристигането ѝ, който да отблъсне злите духове. Лилавите чадъри са символ на дълголетие за възрастните хора, а белите се използват при погребения. Тъй като логограмата за думата „чадър“ съдържа пет знака, които означават и „мъж“, подаряването на такъв чадър представлява и благословия за двойката да има много синове и внуци. Освен това поради омонимията на китайските думи за „масло“ и „имам“, както и поради това, че чадърите се отварят в кръгла форма, те символизират щастлив, пълноценен живот.
Фуджоу никога не спи. Улиците са изтъкани от красота и сръчност – от ръцете на майсторите до порцелановата кожа на случайно момиче, поставяща фиби в косата си. Тишината и ритуалността в действията на всички тук е неповторима. Само глъчта, идваща от улиците, и трескавите туристи нарушават този малък оазис на спокойствието.
Великата китайска стена
В близост до Пекин се намира една от най-запазените секции на стената, посещавана ежедневно от хиляди туристи.
На китайски името на монументалния строеж означава буквално „стена, дълга десет хиляди ли“ (ли е китайска мярка за дължина, която днес стандартно се равнява на 500 м). Съоръжението включва поредица от укрепления, които са построени по историческите северни граници на древните китайски държави и императорски Китай като защита срещу различни номадски групи, идващи от Евразийската степ.
Граничните стени, построени от различни династии, имат много нива и разклонения. Общата им дължина е 21 196,18 км (повече от половин обиколка на Екватора), като някои от стените са построени още през VII в. пр.н.е. Днес отбранителната система на Великата китайска стена е общопризната за едно от най-впечатляващите архитектурни постижения в историята. През 1987 г. стената е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
За да се изминат всички участъци на Великата стена, трябва да се изкачат почти 30 милиона стъпала. Повечето пътешественици обаче успяват да направят само около 3-часов преход в рамките на 4-6 километра, който включва около 5000 стъпала. Основната причина е, че стъпалата са много стръмни, на места дори отвесни, и понякога усещането е по-скоро за катерене, отколкото за ходене. Стъпалата всъщност са проектирани и построени по този начин нарочно. Идеята е, че ако нахлуващите врагове успеят да се покачат на стената, стръмните стъпала ще ги затруднят, ще нарушат равновесието им и ще ги принудят да си гледат в краката, вместо към застрашаващите ги защитници на стената.
Китайската стена е и място за срещи. На хора от близо и далеч. Място, където всички ставаме едно и границите изчезват. Място, където езикът, който говорим, няма значение, а усмивката и добрият тон отварят сърцата на всички. В миналото стената е бранила народа на Китай от чужденци. Днес хора от много страни се събират, за да покажат на света, че заедно сме по-добри.
Китай е хилядолетната история на Джунгуо, но и светлото бъдеще на иновациите и новите технологии. Древен и свръхмодерен, мултикултурен и разнообразен, Китай ще остане в сърцето ви завинаги. Само трябва да дръзнете да го изживеете… с широко отворени очи и смело сърце.
Прочетете цялата история за пътешествието ни в Китай в новият брой на InGlobo, а ако искате да чуете още истории, слушайте поредния епизод на InСтории – подкаста на InGlobo – “Китай зад завесата”.
