Изумруденият остров Сардиния е истински атлас на красотата
Откъс от статията „Сардиния“, която може да прочетете в брой 69 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Добре дошли в Сардиния. Регионът, служил за снимачна площадка на десетия филм за Джеймс Бонд – „Шпионинът, който ме обичаше“, през 1977 г., днес е предпочитано място за ваканция от знаменитости като Хю Грант, Тина Търнър, Браян Адамс, Наоми Кембъл, Том Круз, Леонардо ди Каприо и от 2 милиона туристи.
Вторият по големина остров в Средиземно море (веднага след Сицилия и преди Кипър) е с една от най-високите концентрации на столетници в света: около 33 на всеки 100 000 жители. Заобиколен от 1850-километрова брегова ивица, той има над 200 плажа, три национални парка, 60 резервата за диви животни, 300 пещери, 2400 различни вида растения (322 са уникални), 495 различни вида паяци (54 може да бъдат намерени само на Сардиния). Тук са едни от най-големите пясъчни дюни в Европа (дюните на Пишинас) и един от най-дълбоките каньони на Стария континент (Су Горопу). Пътищата са като току-що асфалтирани, бензинът е евтин, къщите не може да са по-високи от дърветата.
Коста Смералда – раят на богатите
Безсрамен лукс срещу необуздана природна красота. Изумруденото крайбрежие с дължина 30 км се намира в Североизточна Сардиния и е едно от най-скъпите места в цяла Европа. В центъра му Порто Черво акостират яхти с хеликоптерни площадки на палубите. Един коктейл е 20 евро, антипастите – 40 евро, 8 минути с такси – 50 евро, един квадратен метър от имот – между 88 000 и 300 000 евро. В магазините няма етикети с цени – просто защото цената е без значение. Много знаменитости и кралски особи избират това ексклузивно бягство за лятна ваканция – Джордж Клуни, Риана, Бионсе и Джей Зи, Елтън Джон, Барак Обама и Силвио Берлускони, разбира се. Но кога и как Коста Смералда се превръща в символ на лукс и пари?
До средата на ХХ в. тук живеят група жени, които плащат данък върху безполезни според тях декари (в културата на Сардиния ценната земеделска земя – обикновено разположена във вътрешността на страната – се предава на синовете, докато крайбрежната се полага на дъщерите). По това време върлува епидемия от малария, а районът е труднодостъпен и необработваем. Вицепрезидентът на Световната банка Джон Дънкан Милър го посещава, за да провери лично как напредва кампанията за унищожаването на комарите, преносители на болестта. Докато плава, Милър е толкова очарован от естествената красота, че събира група инвеститори, с които купуват крайбрежието от местните жители за 650 млн. долара. С най-голям дял е принц Карим Ага Хан IV – имам на мюсюлманите исмаилити, смятан от последователите на тази религия за бог, който живее на земята.
Оргозоло – селцето, в което стените разказват съдбите на неговите 4500 жители. Отделете си време, за да разгледате 150-те рисунките по фасадите на сградите. Те разказват емоционални житейски обрати, съдържат политически и социални послания. „Нашата родина е целият свят“, „Щастливи са хората, които нямат нужда от герои“, „Овчари и работници се обединяват срещу правителството“. Гласът, който защитава мира, социалната справедливост и равенството, отеква силно по всички улици на Оргозоло.
Кастелсардо – изкуство на тъкане, умели ръце и вековни тайни
И павираните улички на това кокетно пристанищно градче крият цветни изненади зад всеки завой – семейни ресторантчета, шарени покриви, баби, които плетат типичните за Сардиния цветни тръстикови чинии и купи.
Художественият занаят е присъща и отличителна черта на тази красива средновековна крепост, пропита с история и религиозни традиции. За направата на кошниците и производните им се използват папур и средиземноморска палма-джудже. Жените са усвоили умението до съвършенство. „Нашите животи са сплетени заедно в ракитена кошница, като две истории, разказани от един и същи глас“, прочитам някъде. Този глас ми нашепва и градската легенда на Кастелсардо. Тя, дъщеря на богат занаятчия, се влюбва в него, малкия чирак, беден обущар. Но бащата на девойката е непреклонен. „Давам ръката ѝ, ако ми донесеш за зестра Луната“. И днес на централния площад в новия град можете да видите как девойката помага на своя любим да свали Луната. Магическа скулптура на местен майстор. С форма на полумесец е и
Порто Отьоло – най-голямото яхтено пристанище
на североизточното крайбрежие на Сардиния. То е в състояние да побере до 400 плавателни съда и лодки от всякакъв вид. Точно зад пристанището е и кокетното градче Отьоло. Тук улиците са с имена на цветя. Магаретата са домашни любимци, а дворовете – оазиси за отмора. Централният площад е осеян с традиционни ресторанти и барове. Тук можете да похапнете най-хубавия сладолед и да се разхладите с най-хубавата местна лимонада. Всеки вторник се организира пазар с местни продукти и жива музика. Всяка вечер – арт базар. Морският бряг е дълъг половин километър. Водата е плитка, което прави плажа перфектна дестинация за семейства с малки деца. Любителите на приключенията пък могат да се отдадат на уиндсърф, риболов или гмуркане. И аз решавам да се „гмурна“ в търсене на сувенира на Сардиния. Откривам го в
Алгеро – града на червения корал
Дори в официалния герб на бившия арагонски анклав, създаден от завладелия града крал Педро IV Арагонски през 1355 г., намираме коралов клон, излизащ от вълните на морето, вкопчен в скала. Днес коралите в района се събират само от оторизирани рибари и се обработват от опитните ръце на занаятчиите, които ги превръщат в уникални бижута.
Всяка година между май и октомври в петия по големина град на Сардиния се издават около 25 лиценза за риболов. Всеки рибар може да събере не повече от 2,5 кг корали. Риболовът е разрешен само при потапяне с брадва на дълбочина не по-малка от 50 метра. Всяка употреба на подводни роботи е забранена. Забранено е и изнасянето на корал от пределите на Сардиния.
Цялата статия търсете в брой 69 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
