Как готвачите станаха рок звезди
Кулинарни предавания като Master Chef, Hell’s Kitchen и други привличат милиони зрители по света. Стоим вкопчени в екраните за да гледаме как известни готвачи в безупречно облекло дават съвети или критикуват различни ястия.
Днес сякаш готвачите са постигнали статут на рок звезди, какъвто техните връстници от миналото едва ли биха могли да си представят. Пътят до това професионално възхищение обаче е дълъг и труден.
Мръсотия, жега, дървени въглища и алкохолизъм
От откриването на първите ресторанти около 1860 г. до първата половина на XX в. професията на готвача не е била привлекателна. Една от причините е, че те са работили в тъмна и токсична среда. Наистина, кухните често се намирали в мазета, а парата, която ги изпълвала, сякаш идвала от ада. В тези прегряти до лудост помещения нямало почти никаква вентилация и светлина и винаги. Освен това използването на въглища за готвене в тези тесни пространства редовно причинявало преждевременната смърт на много от хората, които работели там.
Вдишването на големи количества токсични изпарения от въглероден диоксид в продължение на няколко часа на ден водело до бъбречна недостатъчност, белодробни заболявания и други болести, които значително намалявали продължителността на живота. Както казва известният готвач Антонин Карем (1783-1833 г.), който умира съвсем млад: “Въгленът е този, който ни убива, но какво значение има това?”
Общественото мнение за готвачите също е много негативно. Те често са представяни като мръсни, подмолни личности със склонност към алкохолизъм.
В “Down and Out in Paris and London” (1933 г.) Джордж Оруел рисува стъкмистична картина на ежедневието си в кухнята на един от водещите хотели във френската столица, чието име предпочита да не назовава. Според него главният готвач “е художник, но неговото изкуство не е чистотата”. Напротив, “до известна степен той дори е мръсен, защото е артист, защото храната, за да изглежда елегантна, се нуждае от мръсно отношение”.
Оруел също така изобразява мръсотията на местата и хората, като пише:
“Плъзгахме се в смес от сапунена вода, листа от маруля, разкъсана хартия и стъпкана храна. Десетина сервитьори със свалени палта, показващи потните им подмишници, седяха на масата, миксираха салати и пъхаха палци в съдовете със сметана. В стаята се носеше мръсна, смесена миризма на храна и пот.”
Понятието за хигиена не е било същото като днес и проверките не са се извършвали по същите строги стандарти.
ХХ век, векът на признанието
Въпреки това през първата половина на XX в. се поставя началото на гастрономическия туризъм. Първоначално във Франция, а след това и в други европейски страни, се появява пътеводителят “Мишлен” и неговата система от звезди. Това спомага за популяризирането и легитимирането на най-добрите готвачи. По-късно, през 50-те години на ХХ век, благодарение на кулинарните предавания по телевизията те стават достояние на още по-широка аудитория. Реймънд Оливър във Франция и Фани Крадок в Обединеното кралство са първите водещи на дълги серии от телевизионни предавания, които издигат авторитета на готвачите и най-добрите от тях до звездна слава.
По-късно шеф-готвачи като Жоел Робюшон във Франция и Мери Бари в Обединеното кралство умело използват медии като телевизия и радио или издават книги с рецепти, за да повишат обществената си популярност. От този период нататък много от тях се обединяват и с промишлени марки с цел реклама.
През годините най-големите от тях – като Пол Бокюз и Ален Дюкас във Франция, Гордън Рамзи или Хестън Блументал в Обединеното кралство – успяват да превърнат репутацията си в империи. Освен собствените си ресторанти, те придобиват бирарии, отварят ресторанти в чужбина, създават институти за обучение и издават собствени гастрономически списания.
Гастрономия 2.0: готвачите се включват в социалните мрежи
Преходът към 21-ви век и появата на социалните мрежи промениха начина, по който готвачите придобиват известност. Вече не е достатъчно да си отличен в кухнята, трябва да знаеш и как да управляваш имиджа си. Социалните мрежи им позволяват да разпространяват своята история, да оформят своя имидж и да имат влияние. Например Гордън Рамзи има зашеметяващите 14,8 милиона фенове в Instagram. Той е следван от Джейми Оливър с 9,5 млн. фенове. В много случаи готвачите се подпомагат и от прес агенции, за да разработят маркетинговата си стратегия и да получат възможно най-доброто медийно отразяване.
През последните години се появиха и нов тип готвачи, като например Жан Имбер. Напълно неизвестен преди победата си в Top Chef France през 2012 г., оттогава той се възползва максимално от медиите и социалните мрежи, като редовно публикува в профила си в Instagram снимки със знаменитости като Бионсе или Робърт де Ниро. Освен това е смятан за един от най-влиятелните и иновативни готвачи на своето поколение.
В Обединеното кралство Попи О’Тул, която се е обучавала в ресторант със звезди “Мишлен”, губи работата си по време на пандемията и започва да публикува видеоклипове с готвенето си в TikTok под псевдонима @poppycooks. Сега тя има 1,5 милиона последователи и договор за книга.
Днешните топ готвачи са известни, възхищават им се и ги слушат. Заедно с певците, актьорите и футболистите те са сред 50-те най-любими личности на хората по цял свят. Но зад целия този блясък и слава е важно да помним, че това все още е взискателна и трудна професия, която изисква дълбока отдаденост и желязна дисциплина. Както ни напомня сериалът “The Bear”, само малка част от готвачите постигат статут на “звезди”. Нещо повече, жените готвачи, въпреки че все по-често заявяват присъствието си в кухнята, все още получават много по-малко почести и признание от колегите си мъже.
