
Футболното чудо от Берн
Откъс от статията „Футболното чудо от Берн“, която може да прочетете в брой 67 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Tова е история за събитията около един футболен мач, придобили стойността на мит поради своята невероятност, многопластово въздействие и свръхемоционалност. Това е разказ за спорт, световна война и психология на нациите. История, която подкрепя твърдението, че „най-великата игра“ е многолика религия със свои собствени идеи за спасение, ритуали и символи, но най-вече с потенциал да ражда чудеса. Това е история за Чудото от Берн.

Всъщност „чудото“ започва далеч преди Берн със съдбовната история на един от своите герои – полузащитника Фриц Валтер. В началото на Втората световна война селекционер на германския национален отбор по футбол е Сеп Хербергер. Треньорът има добри отношения с нацистката партия, което му осигурява правото да привиква своите избраници от фронтовата линия, за да се борят те отдадено и с висок дух за честта на страната си. Именно един от тези късметлии е Фридрих „Фриц“ Валтер, който е любимец на Хербергер още от юноша и негов основен играч.
Най-важният мач
През април 1941 г. в Кьолн германският отбор постига изненадваща победа със 7:0 над поотслабения състав на Унгария. Година по-късно двата отбора се срещат в Будапеща за ответен приятелски мач. Маджарите играят ревностно за своята чест и повеждат с 3:1 на полувремето. Хербергер е наясно, че всяко унижение за националната гордост на чужда земя не би се понравило по високите етажи на Райха. В почивката селекционерът тревожно моли играчите си: „Не позволявайте това да се превърне в катастрофа…“.
Облекчението идва бързо. След почивката момчетата на Хербергер съумяват да обърнат мача до 5:3 в своя полза, а две от попаденията са дело на Валтер, който изиграва впечатляващо второ полувреме. Мачът подпечатва завинаги мястото на талантливия халф в състава на Маншафта, както наричат германския национален отбор, а само няколко години по-късно и ще спаси живота му…
През 1943 г. Гьобелс обявява, че страната е в положение на „тотална война“ и всички ресурси и усилия ще бъдат пренасочени към фронта. Националните спортни прояви са преустановени. Хербергер е практически безработен, но използва връзките си, за да осигури относително спокойно място за своя любим играч. Валтер попада в отбора на Военновъздушните сили под опеката на близък приятел и бивш футболист на треньора.

Когато през 1945 г. Германия капитулира, взводът на Валтер попада в плен на Съюзниците. Футболистът и другарите му са интернирани в американски лагер за военнопленници в Украйна, където времето минава в аматьорски мачове с унгарските и словашките пазачи. Леките условия на плен обаче приключват скоро и трагично. Пленниците са предадени на руснаците, които отреждат всички с германски произход да бъдат изпратени към трудовите лагери в Сибир.
Валтер очаква своята съдба заедно с още 40 000 пленници в разпределителния център и изглежда, че само крачка го дели от студената смърт в далечните сибирски полета, но съдбата му се усмихва. Веднъж, докато охраната в центъра играе футболен мач, топката се отклонява и полита към него. Валтер я връща на пазачите с опитно отиграване, което прави впечатление и те му предлагат да се присъедини. Докато подритват за разтуха, един от мъжете си спомня, че го е виждал и преди. Пазачът, който е унгарец, разпознава в унилия пленник голмайстора от неотдавнашния мач между страната му и Германия в Будапеща. Впечатлен от таланта му, надзирателят подправя националността на Валтер от германска на саарска (след войната областта Саарланд е окупирана от французите и не се води част от Германия). Така името на футболиста изчезва от списъците с обречените пленници, които ще заминат за Сибир.
Безликата нация
В годините след Втората световна война Германия е социално и психологически опустошена. Страната е разделена на четири окупационни зони, а продължителните санкции от страна на Съюзниците задушават икономическия ѝ растеж. Поддръжниците на нацисткия режим и неговите противници съжителстват в тягостното поствоенно десетилетие, в което понятия като „национално самочувствие“ и „патриотизъм“ са табу. Германия се нуждае не просто от възстановяване и нова инфраструктура, но и от нова политическа система, култура и чувство за нормалност. Нацията е загубила своята идентичност на силно, смело и гордо общество, с каквото светът я е асоциирал доскоро. Нуждата от вдъхновение и повод за обединение е жизненоважна, но страхът, че всеки опит за провокиране на колективност ще бъде припознат като нацизъм, е твърде голям.
Мощните маджари
В следвоенната обстановка футболът по цял свят страда от социални и морални поражения, както всяка друга сфера. В много страни, взели участие в конфликта, националният спорт се нуждае от преустройство и равновесие.
Една нация обаче в онези години изпъква на фона на всички останали с оптимална форма и искрящ талант. Превърнал се в легендарен още в своето време, отборът на Унгария изглежда недостижим. Окрилен от безспорния гений на Ференц Пушкаш, тимът на маджарите е непобеден в 31 поредни двубоя и е смятан за най-силния национален отбор в света.

Лице пред света
В началото на 50-те Западна Германия получава заветното разрешение да се завърне на световната спортна сцена и да участва в квалификациите за предстоящото световно първенство. За Маншафта ситуацията е напълно различна от тази в Унгария. Германия е пропуснала предходното световно първенство, както и всички останали турнири през последните 9 години. Появата им на световното е изненада, никой не очаква ФРГ да се възстанови толкова бързо след края на войната…
Цялата статия може да прочетете в брой 67 на InGlobo.