Брой 67

Ноември 2022 г.
(1 клиентски отзив)

 

В БРОЯ:

  • Хижари в Рила и Стара планина
  • Футболното чудо от Берн
  • Ефектът на пеперудата
  • Самотните композитори
  • Изкуственият интелект в изкуството
  • Сокотра
  • Цветовете в киното
  • История на дивана
  • Китай от XIX век в снимки
  • Сър Кристофър Лий
  • Домовете на книгите
  • Колониализмът и растенията
  • Спасяването на белугите с класическа музика

Брой 67 е пъстър и богат на истории. Броят започва с една футболна история… която обаче, типично в стила на InGlobo, е и много повече – разказ за преодоляването на травмите от Втората световна война, за силата на съдбата, но и на това да се бориш въпреки наглед невъзможната ситуация, за раждането на новата идентичност и самочувствие на цяла една нация, която после ще се превърне във водеща в Европа, за превръщането на спортното облекло и медиите в глобален бизнес. Иначе казано – един разказ за Чудото от Берн.

Разказваме и за ефекта на пеперудата – явлението, при което малка промяна в изходните условия на една система може да доведе до крайно различни резултати на по-късен етап. Даваме исторически примери за това как наглед дребни и несвързани събития могат да окажат огромно влияние върху съдбата на хората на другия край на планетата или дори на целия свят.

Точно както правят европейските колониални сили, които, завладявайки нови, далечни територии, внасят в тях и чужди за местната среда, инвазивни растителни видове, влияещи негативно на биоразнообразието в района.

За щастие, не е такъв случаят на фантастичния йеменски остров Сокотра в Индийския океан, където са запазени огромен брой уникални видове, сред които с чудатите си форми привличат драконовото, бутилковото и тамяновото дърво.

Все пак хората понякога можем и да сме грижовни към природата. Доказва го и историята за спасяването на хиляди белуги (вид бели китове) с помощта на ледоразбивач и класическа музика.

Човечеството би могло да е опасно и само за себе си. Така смятат например противниците на повсеместното навлизане на изкуствения интелект. Според привържениците на неговото използване в изкуството обаче то дава нови възможности на творците да развихрят въображението си.

При появата си през XIX век на нож е била посрещната и фотографията, но днес никой не може да си представи света без нея. А ние отдаваме почит на един от най-големите майстори от ранните ѝ години – Джон Томсън, и неговите фотосвидетелства за непознатия Далечен изток.

Поглеждаме през обектива и на друго изкуство – киното, за да разберем, че създателите на филми умело ни „манипулират“ с цветовете, които използват, и че сър Кристофър Лий (Саруман, Дракула, чудовището на Франкенщайн) може би е прототип на Джеймс Бонд заради прикритите си шпионски занимания.

Не разкриват лесно тайните си и едни други хора на изкуството – вълците единаци в света на музиката, които „струват“ поне колкото цяла група, защото сами композират и изпълняват творенията си.

Самотни може да са и хижарите, но те имат друга мисия – да са пазители на домовете в планината… и на техните посетители. В новия материал от поредицата „Има Хора“ разказваме за стопаните на любими хижи в Рила и Стара планина.

В тях условията са далеч от тези в петзвездните хотели, защото това не е идеята им, но за да ни стане по-комфортно, потегляме на пътешествие из историята на дивана, без който никой дом не е достатъчно уютен.

Домове имат и книгите. В тази роля влизат библиотеките и дори цяло едно село в Северозападна България, за които също разказваме в брой 67 на InGlobo.

1 отзив за Брой 67

  1. Марио Захариев

    Много хубав брой,както винаги,поздрави!Усилията Ви си заслужават,не унивайте!

Добавяне на отзив

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Брой 67 е пъстър и богат на истории. Броят започва с една футболна история… която обаче, типично в стила на InGlobo, е и много повече – разказ за преодоляването на травмите от Втората световна война, за силата на съдбата, но и на това да се бориш въпреки наглед невъзможната ситуация, за раждането на новата идентичност и самочувствие на цяла една нация, която после ще се превърне във водеща в Европа, за превръщането на спортното облекло и медиите в глобален бизнес. Иначе казано – един разказ за Чудото от Берн.

Разказваме и за ефекта на пеперудата – явлението, при което малка промяна в изходните условия на една система може да доведе до крайно различни резултати на по-късен етап. Даваме исторически примери за това как наглед дребни и несвързани събития могат да окажат огромно влияние върху съдбата на хората на другия край на планетата или дори на целия свят.

Точно както правят европейските колониални сили, които, завладявайки нови, далечни територии, внасят в тях и чужди за местната среда, инвазивни растителни видове, влияещи негативно на биоразнообразието в района.

За щастие, не е такъв случаят на фантастичния йеменски остров Сокотра в Индийския океан, където са запазени огромен брой уникални видове, сред които с чудатите си форми привличат драконовото, бутилковото и тамяновото дърво.

Все пак хората понякога можем и да сме грижовни към природата. Доказва го и историята за спасяването на хиляди белуги (вид бели китове) с помощта на ледоразбивач и класическа музика.

Човечеството би могло да е опасно и само за себе си. Така смятат например противниците на повсеместното навлизане на изкуствения интелект. Според привържениците на неговото използване в изкуството обаче то дава нови възможности на творците да развихрят въображението си.

При появата си през XIX век на нож е била посрещната и фотографията, но днес никой не може да си представи света без нея. А ние отдаваме почит на един от най-големите майстори от ранните ѝ години – Джон Томсън, и неговите фотосвидетелства за непознатия Далечен изток.

Поглеждаме през обектива и на друго изкуство – киното, за да разберем, че създателите на филми умело ни „манипулират“ с цветовете, които използват, и че сър Кристофър Лий (Саруман, Дракула, чудовището на Франкенщайн) може би е прототип на Джеймс Бонд заради прикритите си шпионски занимания.

Не разкриват лесно тайните си и едни други хора на изкуството – вълците единаци в света на музиката, които „струват“ поне колкото цяла група, защото сами композират и изпълняват творенията си.

Самотни може да са и хижарите, но те имат друга мисия – да са пазители на домовете в планината… и на техните посетители. В новия материал от поредицата „Има Хора“ разказваме за стопаните на любими хижи в Рила и Стара планина.

В тях условията са далеч от тези в петзвездните хотели, защото това не е идеята им, но за да ни стане по-комфортно, потегляме на пътешествие из историята на дивана, без който никой дом не е достатъчно уютен.

Домове имат и книгите. В тази роля влизат библиотеките и дори цяло едно село в Северозападна България, за които също разказваме в брой 67 на InGlobo.

МНЕНИЯ ОТ ЧИТАТЕЛИ

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги