Добре дошли в симетричния и цветен свят на Уес Андерсън

Откъс от статията „Добре дошли в симетричния и цветен свят на Уес Андерсън“, която може да прочетете в брой 80 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Сред съвременните автори в киното може би няма нито един, който да е успял да изгради своята визуална идентичност толкова добре, че тя да приеме неговото име и да бъде дефинирана от него, така както го прави Уес Андерсън.

„Прилича на кадър от филм на Уес Андерсън, нали?“ Израз, често използван за всеки мизансцен, който изглежда почти прекалено красив, сякаш ако бъде докоснат, ще се наруши изключително прецизната му подредба.

Монтирайки безупречно филмите си, без ограничения в обхвата и визията, режисьорът и сценарист Уес Андерсън е известен с това, че проявява изострено чувство за детайлите и несравнимо визуално великолепие в творбите си. Създавайки една по-скоро вълшебна вселена, отколкото кинематографска продукция, Андерсън не просто разказва истории, той ни кани на визуално пътешествие. В този свят, където симетрията и цветовете играят главни роли, всеки детайл е внимателно подбран, за да създаде усещане за носталгия, мечти и безвремие.

В епоха, когато оригиналността често се губи сред море от безличие и еднаквост, Андерсън успява не само да запази идентичността си, но и да я трансформира в своя визитна картичка. Филми като „Фантастичният господин Фокс“, „Гранд хотел „Будапеща“ и „Френският бюлетин на „Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ разкриват страстта му към разказването на истории, но и майсторството му в създаването на визуално завладяващи светове, които остават в съзнанието и в сърцето на зрителя. Въпреки ясно разпознаваемия визуален характер творбите на Андерсън не са предназначени само за естети, защото повечето зрители, дори и със скромен усет за дизайн, се прекланят пред таланта му.

Изкуството да разказваш визуални истории

Съчетаването на разказ и визуални ефекти в един филм никога не е лесно. А ако историята е оригинална, зад нея стои много работа, особено от страна на режисьора. Именно в това Уес Андерсън проявява несравнимия си талант.

Случвало ли ви се е да гледате филм за първи път и да имате чувството, че вече сте го гледали? Вероятно това е така, защото има уникален стил, който ви напомня за друг филм, най-вероятно от същия режисьор. Именно такова е усещането в творбите на Уес Андерсън, които винаги са визуално зашеметяващи и едновременно с това невероятно забавни.

Създаването на емоция от цветове

Ретро атмосферата, която отличава филмите на Андерсън, е комбинация от носталгична нежност и сладко-горчив хумор. Тези чувства се пораждат благодарение на историите, които ни разказва, и най-вече на кинематографския му талант. Стилът му се характеризира със симетрия на кадрите, която почти не можем да видим в нито една друга холивудска продукция. Тя е умело съчетана с богата палитра от цветове, която е не само стилово отличителна, но и носи много смисъл за самата история. Нереалистичните цветови схеми спомагат за засилване на близкия контакт със зрителя, тъй като още от първия кадър става ясно, че това, което предстои да види, не е обикновена имитация на реалността.

Уес Андерсън умело използва психологията на цветовете като форма на символизъм за предизвикване на емоции и още по-силно въздействие върху публиката. Преплитането на цветове подпомага за засилване на представите и символиката, присъстващи в една сцена. Ако използването на стереотипи помага на аудиторията да се запознае с личността на даден герой, а жанрът – да разбере какво да очаква от филма, цветът предоставя ключове за емоционална връзка със сцената.

Кинематографията като върхова форма на изкуството

Любовта на Уес Андерсън към филмовото изкуство проличава във всеки кадър от работата му. Именно тази отдаденост към киното му позволява прецизно да манипулира средата според вкуса си. Въпреки че набляга на естетиката пред реализма, всеки негов филм успява да разкаже въздействаща, близка до човека история.

Има няколко очевидни визуални елемента, които определят стила на Андерсън, а именно перфектната геометрична симетрия и композиции в стил художествена картина, оскъдната и целенасочена цветова палитра и предпочитанието към дългите кадри. Използвайки тези и други инструменти, Андерсън диктува на зрителя къде точно да гледа през цялото време, като води погледа му през кадъра без усилие.

Една от главните роли във всеки негов филм е отредена на симетрията. Уес Андерсън я обича. В нито един от филмите му няма да успеете да видите повече от няколко кадъра, които да не са перфектно центрирани. Това не само е приятно за окото, но и осигурява естествена фокусна точка за всяка композиция, независимо дали става въпрос за герой, предмет или място.

Вдъхновението на Уес Андерсън

Личните преживявания и истории на Андерсън често са извор на вдъхновение за филмите му, но той също така черпи визуално и тематично вдъхновение от темата на всеки конкретен филм. При създаването на „Островът на кучетата“, чието действие се развива в Япония, Андерсън изучава японското изкуство и медии, като се фокусира върху гравюрите от дърво от периода Едо, за да създаде тона и естетиката на филма.

По подобен начин за „Морски живот със Стив Зису“ очевидно се вдъхновява от живота на известния изследовател на морските дълбини Жак-Ив Кусто. Във филма зрелищното напречно сечение на кораба на Зису е пряка препратка към схемата на изследователския кораб на Кусто „Калипсо“.

Признание, чакано цяло десетилетие

Режисьорите с толкова разпознаваема идентичност, че стилът им може да се открие от пръв поглед, са рядкост. Уес Андерсън е един от тях и вече почти три десетилетия оставя своя уникален отпечатък върху световното кино. 

Въпреки че екипът, с който работи, получава много награди, самият Андерсън е номиниран осем пъти през последните десет години, но никога не беше печелил „Оскар“. Тази година обаче ексцентричният режисьор и сценарист получи изненадващо признание от Академията. Късометражният му филм „Невероятната история на Хенри Шугър“, който може да гледаме в Netflix, грабна приза.

Прочетете цялата статия в брой 80 на InGlobo.