Архитектът с „нечовешкия поглед“ във фотографията

Димитър Караниколов разказва как архитектурата, пътешествията и фотографията могат да ни провокират да променим гледната точка, през която виждаме света

Четвъртото събитие от поредицата „Ловци на истории“ ще ни срещне на 27 септември с вдъхновяващите истории на четирима майстори на фотографията.

Представяме ви първия „ловец на истории“ – архитекта и фотограф Димитър Караниколов. Той е един от любимите ни събеседници, защото винаги има интересни истории, които не само да „извади“ от обектива си, но и да ни ги разкаже. Димитър е сладкодумен разказвач, и ако не ни вярвате, чуйте миналогодишния епизод на подкаста на InGlobo – InСтории, в който той ни споделя за пътешествията си.

За Димитър Караниколов най-добрите снимки са не само визуално издържани, но и разказват интересна история с автентичен герой. В последните няколко години той пътува на специализирани фотографски експедиции в опит да заснеме места, хора и непознати гледни точки със своя дрон. Негови снимки са публикувани от Lonely Planet, Vogue, Fubiz, Designboom, National Geographic. През 2019 г. печели Международните фотографски награди (International Photography Awards) в категорията „Фотография от пътуване“, а през 2020 г. става Aerial Photographer of the Year в категория „Изящно изкуство“.

Споделяме с вас специалния ни разговор с Димитър Караниколов по повод участието му в събитието „Ловци на истории“ и като член на журито във фотоконкурса на National Geographic.

Какво е общото между архитектурата и фотографията и как едното помага на другото?

Адски много! И фотографията, и архитектурата са визуални изкуства, в които важат същите принципи за композиция, цвят и светлина.

Занимавам се с архитектурни визуализации, които буквално представляват „снимки на бъдещи сгради”, а софтуерът, с който се изработват, е до голяма степен вид виртуална фотография, в която се настройват параметри като фокусно разстояние, експозиция и дълбочина на рязкост.

Когато се проектира една сграда, много често се изследват конкретни „кадри” и се залагат определени гледни точки, на които публиката ще стане свидетел, когато тя е вече реалност. Мястото на всяка нова сграда и това как ще се впише в природата и градската среда се избира на базата на перспективни коридори, определени от фотографии, симулиращи човешката гледна точка. Или поне така би трябвало да бъде.

Шумен. Снимка: Димитър Караниколов

И не на последно място, ние можем да преживеем архитектурата, до която нямаме достъп или вече не съществува, единствено и само чрез силата на фотографията и кинематографията – изкуства, които имат далеч по-голям „срок на годност”, дори и от бетона.

Един скорошен пример за това е световноизвестната капсулна кула на японския архитект Кишо Курукава в Токио, която на 12 април тази година бе демонтирана. „Животът“ ѝ обаче ще продължи в хилядите кадри и множеството филми, в които е запечатана през годините.

Много от фотографиите ти са реализирани с дрон. По-различен и красив ли е светът отвисоко?

Не знам дали е по-красив, но със сигурност е по-различен. Особено харесвам така наречената „отгоре надолу“ гледна точка, която може да се постигне само с дрон или сателит. Реализираните кадри са много „архитектурни” – сградите и градската среда се виждат буквално в план. Тази перспектива е тотално различна от човешкия поглед и прави познатите, тривиални обекти и сценарии да изглеждат много по-вълнуващи.

Миналата година на „Аполония” представих моя изложба само от такива кадри, която озаглавих „Нечовешки поглед”. Принтовете на фотографиите бяха поставени върху земята, за да бъдат възприети от публиката по същия начин, по който са заснети.

Витоша. Снимка: Димитър Караниколов

За да съм напълно откровен, това, което също ме привлича при използването на дрон, е колко лесен и дори „мързелив” начин е да откриеш интересна гледна точка, която да се превърне в добър кадър. Човек може да „излети” с дрона си по изгрев слънце директно от терасата на хотелската си стая, да облети огромна територия в обсег няколко километра само за минути, а след това да се върне в леглото, за да си доспи. Наистина несправедливо спрямо класическия начин на снимане, но ефективно и спестяващо много енергия и време.

Има и едно погрешно схващане, че „кадрите с дрон трябва непременно да са заснети от много високо, за да са интересни”. Това съвсем не е така. Дори и няколко метра над обекта дават възможност за нов, креативен поглед. Ето защо много фотографи напоследък закачат камерите си на телескопичен монопод, висок до 10 метра, особено на места, където снимането с дрон е забранено. Това също се определя като „въздушна фотография”.

Ако твоят живот може да бъде разказан с една снимка, какво ще има на нея?

Аз имам доста хаотична натура и постоянно се паля по нови идеи и проекти, които скоро ми омръзват. Ето защо и нямам постоянна тема като фотограф. Обичам да снимам както портрети и травъл фотография, така и градове, абстрактни пейзажи, улична фотография, изоставени сгради, паметници, или с една дума казано – всичко!

Снимка: Димитър Караниколов – Автопортрет

Пътувам много и по всякакъв начин, но любимата ми форма на транспорт определено е балон с топъл въздух. Гледаш света отвисоко и никога не си сигурен къде точно ще стигнеш, зависи накъде ще те отведе вятърът.  

Снимката, която ме описва най-добре, би трябвало да бъде сюрреалистичен полет с балон над племе, което танцува близо до кратера на вулкан. Може и някъде наблизо да плува една китова акула за разкош.

Ти си жури във фотоконкурса на National Geographic – какви са твоите критерии, по които избираш „най-добрата“ снимка?

За мен няма никакво значение „КАК“, „КЪДЕ“ и „С КАКВО“ е направен даден кадър. Не е толкова важно да е перфектен и технически издържан. Може да е с много „шум”, без фокус, направен с телефон или със стара филмова сапунерка с пластмасов обектив. Дори не е необходимо да има перфектна композиция, светлина или цветове.

Важните въпроси за мен са КАКВО е посланието на кадъра, КАКВА история разказва и достатъчно интересна ли е тя? ЗАЩО авторът е решил да заснеме точно това и да занимае публиката с него.?

Постоянно виждаме навсякъде добре полирани кадри, красиви, но тотално празни като послание и съдържание – банални, почти идентични, изваяни от алгоритъма на „Инстаграм” клишета, които се повтарят до безкрайност, в това число включвам и много мои кадри.

Живеем във време, когато фотографията е масова и достъпна за всеки, който има телефон с камера. В момента по света повече хора притежават мобилни телефони, отколкото четка за зъби – статистически факт.

Ето защо въпросът тук е, как да заснемем нещо наистина автентично, което не е показвано досега, достатъчно вълнуващо и различно от гигантската визуална лавина, с която сме залети. Надявам се победителите в конкурса на National Geographic да намерят отговор на този въпрос.

В InGlobo обичаме човешките истории, представени в разнообразен контекст, от различни гледни точки и дори през въздействащата среда на изкуството. Нямаме търпение да чуем и видим историите в обектива! 

Събитието се организира със специалното партньорство на National Geographic и с подкрепата на Mastercard , Jack Daniels и MINI България.

Къде: Pirotska 5 Event Center – София, ул. „Пиротска“ 5

Кога: 27 септември, 19 ч.

Вход: свободен 

Вижте Facebook събитието.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги