Шестстотин годишната история на панталоните

Ако днес отидете на среща с който и да е политик от мъжки пол, почти сигурно е, че пред вас ще застане мъж, облечен в панталон, освен може би в Бермудските острови, където официалното облекло на страната са едноименните къси панталони. Но в императорски Рим очевидно нещата са били малко по-различни – никой мъж на честта не би си и помислил да носи това, което се е смятало за облекло на див варварин.

Когато Марк Тулий Цицерон, красноречив оратор и адвокат, защитава бившия галски управител Фонтей от обвинения в изнудване, той посочва носенето на панталони като признак за “вродената агресивност” на галите в защита на своя клиент.

Различни стандарти на обличане

Цицерон не е бил единствен, който е свързвал панталоните с първобитен, нецивилизован живот. През 9 г. от н.е. Овидий, който по това време е признат поет, и изгонен от император Август по причини, които остават неясни, сблъсквайки се за първи път с варварите е впечатлен от облеклото им: “Те бяха облечени в панталони и покрити в кожи, от които се виждаха само лицата им.”

За римското отвращение към панталоните не е имало особени хигиенни причини, казва професор Кели Олсън, автор на книгата “Мъжественост и облекло в римската древност”. Изглежда, че те не са ги харесвали заради асоциацията им с неримляните.

Но мненията се променят с времето и не след дълго историкът и сенатор Публий Корнелий Тацит заклеймява панталоните сред редица “екзотични” поведения на германските племена, които той възхвалява за морала им, неунищожен от цивилизацията: къпане в реката, конски опашки (“извити кичури, приличащи на рога или пера”) и разбира се носене на панталони.

Не е като всеки човек, който се е разхождал из древен Рим, да е носил тога – те са били по-скоро официално облекло. Най-разпространената дреха са били туниките, без ръкави или с къси ръкави за мъжете и с дълги ръкави и дължина до глезена за жените.

Военна адаптация и влияние

С разрастването на империята обаче това започва да се променя. Римляните и племената от новоприсъединените северни земи се сражавали рамо до рамо, за да защитят границите си от други варвари, като например вестготите. Така военните панталони, използвани от германците или галите, станали предпочитано облекло за римските войски – вероятно защото са по-практични на северното бойно поле от развятите туники.

Свидетелство за това ранно панталонизиране на римските войски може да се види в спираловидния барелеф на Траяновата колона – мраморен монумент с височина 98 фута издигнат през 113 г. в чест на триумфа на императора над даките – хора с панталони от днешна Румъния и региона около нея. На това изображение генералите и другите високопоставени лица носят туники или тоги, докато обикновените войници носят гамаши.

Панталони в армията

Иновациите във военния сектор бавно се разпространяват в гражданското общество. Към 397 г. панталоните стават толкова разпространени, че братята императори Хонорий и Аркадий (съответно на Западната и Източната империя) издават официална забрана за носене на панталони. Забраната е цитирана в кодекс, наречен на името на техния баща Теодосиан, който гласи: “В рамките на почитаемия град на никого не трябва да се позволява да си присвоява използването на ботуши или панталони. Но ако някой се опита да наруши тази санкция, ние заповядваме в съответствие с присъдата на славния префект нарушителят да бъде лишен от всичките си средства и предаден на вечно изгнание.”

Това, което забраната прави, е да забрани на цивилни граждани да носят военно облекло в столицата, така че може да се разглежда като косвен начин да се улесни разграничаването на цивилни от военни в момент, когато напрежението е високо. Четири години преди това император Валенс е убит в битка в границите на Рим, а една трета от армията е унищожена. Така че забраната на панталоните може да е била начин да се гарантира, че столицата ще бъде по-лесна за охрана и че войниците ще бъдат държани настрана.

Борба за идентичност и стилистични избори

Забраната може да се тълкува и като отчаян опит на императорите от късния период да се придържат към чувството за римска идентичност в момент, когато империята се е превърнала в смесица от традиции след стотици години на експанзия и културно присвояване. Дългите коси и ярките бижута скоро се присъединяват към ботушите и панталоните като забранена мода.

Не е ясно дали забраната за носене на панталони е оказала някакво въздействие върху римската идентичност и дали изобщо е била прилагана. 13 години след забраната вестготски бойци, водени от крал Аларих, насилствено навлизат в Рим и го разграбват – събитие, което повечето историци смятат за решаващ фактор за падането на Западната римска империя през 476 г. Забраната е почти обезсмислена.

Разбира се, в крайна сметка панталоните печелят. Един век по-късно варварите спечелили битката за Константинопол, единствения останал римски двор. През пети и шести век изведнъж така нареченият варварски обичай – горнище с ръкави и панталони, се превърнал в официална униформа на римския двор. Учените все още не са успели да обяснят как се е случило това – панталоните от забранени да станат законно изисквано облекло за римския двор.