Сага за откриването на Америка
Откъс от статията „Сага за откриването на Америка”, която може да прочетете в брой 73 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб „открива“ Америка. Разбира се, той всъщност нищо не е открил, защото когато достига до континента, на него вече живеят над 60 милиони души, чиито предци са пристигнали за първи път там хиляди години по-рано. Но от европейска гледна точка това си е наистина знаменателно откритие, отварящо вратите към цял един нов свят. Само че то в действителност не принадлежи на Колумб. Защото около пет века преди него група скандинавски мореплаватели стават първите европейци, стъпили на американска земя. А дотам се стига след поредица от драматични събития, в които пръст има и случайността.
Годината е около 960-а. Норвежецът Торвалд Асвалдсон е изпратен в изгнание от крал Хокон I, защото е извършил убийства. От присъдата не го спасява дори фактът, че има далечна роднинска връзка с Надод – викинга, който в средата на IX век случайно открива необитаемата дотогава Исландия, след като се изгубва на път за Фарьорските острови и корабът му е отнесен от теченията до Земята на огъня и леда (мотив, който се повтаря и по-нататък в нашата история). Към 930 г. Исландия вече е изцяло заселена от техни сънародници и е създаден Алтингът – народното събрание на Исландската общност (наричана още Исландска свободна държава), смятан днес за най-стария действащ парламент в света. Именно към Исландия се отправя и изгоненият Торвалд заедно със семейството си, част от което е и 10-годишният му син Ерик.
Повече от ясно е, че детството на Ерик не е лесно – трябва да се адаптира към изцяло нова среда и суровите климатични условия на Северна Исландия (родният му район Рогаланд е в най-югоизточната част на Норвегия и се слави с мекото си време). Всичко това обаче му помага бързо да възмъжее. Още в младостта си той получава прякора, с който става прочут – Ерик Червения. Причината е рижавите му коса и брада, но вероятно и огненият му темперамент, който води дотам, че Ерик повтаря прегрешенията на баща си. Крушата явно наистина не пада по-далеч от дървото.
След смъртта на баща си Ерик се жени и заживява със съпругата си в собствена ферма. Всичко върви добре до около 980 г., когато едно спречкване води до убийството на слугите на Ерик. В отговор той убива двамата мъже, извършили престъплението. Като единствения оцелял, Ерик става жертва на вече познатото средство за разрешаване на подобни конфликти – изгнанието. То е широко разпространена практика сред скандинавците от онова време и има своите логични доводи – изгонването на провинилия се от общността помага страстите да се уталожат, освен това се смята, че така той изкупва вината си и по този начин се избягва опасността от дълга поредица отмъщения и контраотмъщения, предавани през поколенията.
След изгонването семейството на Ерик трябва пак да се мести и той избира още по-изолирано място – исландския остров Оксни. Това обаче далеч не е краят на проблемите му, защото те го откриват и тук. Само две години след заселването му нова свада води до въоръжено стълкновение, в което той убива двамата синове на мъжа, с когото има спор, плюс още няколко човека. Червения е изгонен отново, за три години.
В този момент на Ерик му идва до гуша от Исландия и решава да я напусне и да започне на чисто на ново място, по възможност такова без никакви хора, за да не се стига пак до неприятни инциденти, налагащи ново преместване. А отговорът на тази задача се крие в запазения спомен за разказите на изследователя Гунбьорн Улфсон, който век по-рано се е върнал от пътешествията си на запад от Исландия с истории за огромната по територия земя, разположена там, сред ледените води на океана.
Ерик решава, че това е неговото място, и отплава към неизвестността. Около 983 г. той най-после успява да достигне южните брегове на острова, който днес наричаме Гренландия, и става първият европеец, заселил се там. В следващите две години изследва западните и северните райони на най-големия остров в света. Бързо обаче осъзнава, че за да имат шанс да оцелеят и просперират, той и неговото разрастващо се семейство не могат да останат сами тук. Нужна им е помощта и на други заселници и колкото и да не му се иска, Ерик разбира, че трябва да ги привлече от Исландия. Именно с тази цел след края на присъдата си той се завръща временно в Исландия през 985 година. За да убеди местните да го последват в непознатата земя, Ерик използва хитър маркетингов ход – дава ѝ името Гренландия („Зелена земя“), което звучи като музика за ушите на свикналите на сурови пейзажи викинги. Все пак едва ли някой би се съгласил да се пресели на място, наречено Безплодна пустош, например (в интерес на истината, днес учените смятат, че по времето на Ерик Гренландия действително е била по-зелена, отколкото в наши дни).
Мисията на Червения е успешна и на следващата година той се завръща на острова в компанията на над 400 исландци, решили също да започнат нов живот там. Не всички от желаещите успяват да стигнат до Гренландия – от 25-те кораба, тръгнали на това пътешествие, само 14 го завършват, останалите се връщат към сигурността на познатата земя или са изгубени в океана.
Първите заселници създават две колонии в Гренландия в районите, посочени от Ерик като най-подходящи за селскостопанска дейност – Ейстрибид (Източно селище), което в периода на най-големия си разцвет е дом на 4000 души, и Вестрибид (Западно селище), с 1000 жители в пика си. Между тях се появява и поне още едно, по-малко селище. Исландците обитават непрекъснато Гренландия през следващите около 500 години. Изхранват се с лов, отглеждане на животни и търговия с ценните стоки, които природата щедро им предоставя – моржови бивни, кожи, въжета, китова и тюленова мас, живи животни като полярни мечки и дори „рогове от еднорози“ (всъщност от нарвали). Селищата са изоставени едва в началото на XVI век с настъпването на Малкия ледников период, направил условията в Гренландия неподходящи за земеделие и съвпаднал с промяната на вкусовете на отвъдморските търговски партньори на гренландците, довела до понижено търсене на техните стоки.
Самият Ерик Червения си живее царски в своето имение, със сигурност много по-добре, отколкото в Исландия. Той натрупва голямо богатство и се радва на титлата върховен вожд. Заобиколен е от жена си и четирите си деца, а едно от тях – най-големият му син Лейф Ериксон, ще запише завинаги името си в историята. И като стана дума за имена – малко пояснение. В исландския език фамилните всъщност са бащини – образуват се от първото име на бащата с наставка „сон“ („син“) за момчетата и „дотир“ („дъщеря“) за момичетата.
Въпросният Лейф, син на Ерик, вероятно е роден в Исландия през 70-те години на XX век, още преди баща му да бъде изгонен от там. Израства обаче в семейното имение в Източното селище в Гренландия. Всичко това знаем най-вече от две исландски саги. Разказите за описаните дотук и за последвалите събития в нашата история се предават поколения наред от уста на уста и в крайна сметка са записани, вероятно през XIII или дори XIV век, в „Сага за Ерик Червения“ и „Сага за гренландците“. В тях Лейф е описан като мъдър, внимателен и силен мъж с поразителна външност. Когато навършва подходяща възраст, той е определен за капитан на първата си далечна експедиция – до Норвегия, където вероятно е изпратен, за да занесе подаръци на крал Олаф I. Кралят е силно впечатлен от младежа и го прави част от свитата си. Под негово влияние Ериксон приема християнството по време на престоя си в кралския двор.
Но кръвта вода на става и в крайна сметка Лейф ще тръгне по стъпките на баща си – ще отплава на запад от Гренландия в търсене на непознати земи и така ще стане първият европеец, стъпил в Америка. Двата споменати литературни източника обаче представят различни версии за това как се стига дотам…
Цялата статия “Сага за откриването на Америка”, може да прочетете в брой 73 на InGlobo. Поръчайте го на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
