Историята на „Златните мечета“ от Бон

Откъс от статията „Златните мечета от Бон”, която може да прочетете в брой 72 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Историята на най-известните мечета в света започва съвсем романтично през далечната 1920 г. в малката външна кухня на германеца Ханс Рийгел от Бон. Младият сладкар, който тъкмо е напуснал местната захарна фабрика, организира скромно домашно производство, екипиран само с чувал захар, мраморен блок, фурна, медно гърне и точилка. Най-важният инвентар на Рийгел обаче е мечтата за голямо постижение, а именно бонбони, различни от познатите до онзи момент. Първият работник в новооснованата компания е съпругата на Ханс, Гертруд, която се занимава с логистиката на домашните сладки произведения, разнасяйки ги по градските панаири и фестивали със своя велосипед.

През същата година Рийгел купува малък имот в квартала „Кесених“, който се превръща в първото производствено съоръжение на „Харибо“. Всъщност името на компанията е абревиатура, която Ханс образува от буквите на имената си и родния си град (ХА-нс РИ-йгел от БО-н). Първите продукти на малкия семеен бизнес са безцветни твърди бонбони, които Рийгел прави в медното гърне. Двамата с Гертруд печелят добре, но не и достатъчно, за да разраснат начинанието си. Предприемчивият сладкар скоро осъзнава, че пътят към успеха е мек и желиран в неочаквана и невиждана досега форма.

Сладките герои, които носят радост и вкус

Само две години след началото на своя бизнес Рийгел дебютира с първия прототип на желирани мечета, които нарича Tanzbären. Името на изделието е директна препратка към особено популярните танцуващи мечки на градските панаири. Макар и считано за жестокост и напълно забранено днес, мечкарството в онези години е традиционно забавление за малки и големи по фестивалите и панаирите из цяла Европа. Мечето, любим герой на всички деца, приема симпатична пъстра форма изпод ръцете на Рийгел, който пръв достига до гениалната идея за бонбони, притежаващи ярък вкус, но и също толкова изявен персонаж.

От самото начало децата обикват сладките герои на Рийгел. Причината е проста – желираните мечоци са пъстри и привлекателни със своята форма, плодов вкус и сладък аромат. Мечетата са достатъчно малки, за да се побират лесно в детските джобове, а тяхната дъвчаща и разтеглива консистенция означава, че е необходимо повече време, за да бъдат изядени, което носи по-дълга наслада и забавление.

От гума арабика до желатин

Гумените мечета представляват уникално за времето си изделие, а техният създател става пионер на сладкарската индустрия. Комбинацията от захар, натурален сгъстител и плодови вкусове не е използвана до онзи момент от никой друг освен от Рийгел, чиито изделия се превръщат в неповторима и уникална хапка сладост за всеки, който ги е опитал.

Първите желирани мечета са доста по-едри и издължени от тези, които познаваме днес. Освен това и текстурата им е доста по-мека заради използваната като сгъстител гума арабика, която дава и прозвището „гумени“ на всички желирани бонбони оттогава насам. Арабиката впоследствие е заменена от желатин, получен от животински кости, което неочаквано за мнозина прави бонбоните „Харибо“ и всички подобни изделия невегетариански.

И макар точната формула на гумените мечета да е новаторска към онзи момент, дъвчащите, приятно желирани захарни изделия са уравнение, решено отдавна успешно в сладкарството. Много преди мечетата от Бон да направят своята революция, светът познава разтегливите, подобни на консистентно желе, пъстроцветни лакомства в лицето на турския локум и японските оризови бонбони „Ботан“. Най-старият предшественик на „Харибо“ със сигурност е локумът, измайсторен през далечната 1777 г. от турския сладкар Бекир ефенди.

Локумът и гумените капчици

Според историята емблематичното османско изкушение е приготвено по поръчка на султан Абдул Хамид I и бързо печели сърцето и небцето на всеки, докоснал се до нежния му сладък вкус. Десертът издига своя създател до позицията на главен сладкар на Османската империя, а негов портрет, дело на малтийския художник Амедео Прециози, е част от колекцията на френския Лувър и до днес. Локумът се превръща в емблема на империята и не след дълго достига и до други части на света благодарение на пътешествениците, които търсят най-интересния подарък за дома. Увит в традиционна за времето дантелена салфетка, локумът си проправя път и в западния свят през XIX век и прави неповторимо впечатление на докосналите се до вкуса и текстурата му. Смята се, че мнозина сладкари са опитвали да претворят произведението на турския майстор, но техниката зад сочния, идеално гладък локум убягвала на западните сладкари. 

Навярно вдъхновени от османския деликатес, подобни изделия скоро се появяват и в Америка, а най-популярни сред тях за времето си са гумените капчици (gum drops). „Капчиците“ са меки бонбони от плодово желе със захарно покритие, приготвени с желатин, а в някои варианти – и с картофено нишесте за по-ниска стойност на производството. Продуктът претърпява множество трансформации, но запазва популярността си през годините и съществува на американския пазар и до днес.

Дражета със скрито послание

Модата на желатиновите изделия скоро достига и до Стария континент под причудливата форма на „винени“ бонбони. Рецептата за деликатно сладките дражета с любопитен вкус и отчетлив аромат хрумва на лондончанина Чарлз Мейнард през 1909 година. В самото начало Мейнард трудно убеждава баща си, който е заклет трезвеник, както и мнозина от клиентите си, че произведението му не съдържа нито капка алкохол. Въпреки че „винените“ бонбони си пробиват колебливо път сред недоверчивите британци, само пет години след своята поява „Мейнард“ се дистрибутират из цялото Обединено кралство, а меките дражета с интересен вкус са сред най-търсените захарни изделия в страната.

Защо британският сладкар избира точно това име за своите лакомства остава мистерия. Според някои теории той създава (безалкохолните) „винени“ бонбони в опит да провокира сънародниците си да консумират по-малко алкохол, като им предлага своя ароматен и сладък заместител. Според друга теза името е аналогия с различния и неповторим вкус на бонбоните, който е комплексен и нюансиран досущ като хубаво вино.