Прабабата на самоходната тротинетка

Бързата разходка из който и да е голям град по света лесно може да създаде усещането, че човечеството става все по-изобретателно в измислянето на начини да си спести усилията, свързани с ходенето пеша. По улиците вече пълзят и фучат всевъзможни дву- и триколесни електрически возила – ховърборди, велосипеди, триколки, сегуеи, мотопеди. Разбира се, те са по-екологична и спестяваща проблемите с трафика и паркирането алтернатива на превозните средства с двигатели с вътрешно горене. Особено популярни напоследък са електрическите тротинетки и това е напълно обяснимо – бързи са, лесни за управление и пренасяне и, да си го кажем честно, придвижването с тях си е истинско забавление. Едва ли обаче почитателите им подозират, че първообразът на самоходната тротинетка е измислен преди повече от век.

През 1915 г. в американските градове се появява първата масово произвеждана моторизирана тротинетка, наречена „Аутопед“. Тя много прилича на съвременната си правнучка, с тази разлика, че не е електрическа, а има четиритактов, 155-кубиков двигател с директно впръскване на горивото („течен въглеводород“) и въздушно охлаждане. Двигателят е монтиран над предното колело, което също като задното е 10-цолово. Революционното возило се управлява с помощта на кормилото и кормилната стойка. Водачът трябва да ги бутне напред, за да включи съединителя, а когато ги дръпне назад, изключва съединителя и активира спирачката.

Газта се подава с лостче на кормилото, а максималната скорост е 32 км/ч. Кормилната стойка е куха и играе ролята на допълнителен резервоар за гориво. Като опция се предлагат фар и габарит, клаксон и кутия за инструменти, разположена на платформата пред краката на водача. Точно както при сегашните модели, след шофиране кормилната колона може да се сгъне към платформата и след като бъде закачена за задния калник, се превръща в дръжка за носене, което прави возилото още по-компактно. Теглото му е само 50 килограма. Тротинетката е разработена по време на Първата световна война, когато са наложени ограничения в потреблението на гориво и затова двигателят е доста икономичен – харчи по около 1,9 литра на 100 км. По-късно, след като фирмата производител „Аутопед“ е купена от компанията „Евъреди Батъри“, на пазара се появява и модел, задвижван от батерия.

Патентът за дизайна на „самоходното превозно средство“, както е определена първата моторизирана тротинетка, е издаден на изобретателя Артър Хюго Сесил Гибсън. За създаването на крайния продукт много му помага и производителят на мотоциклети Джоузеф Меркел. Тротинетките се изработват от „Аутопед Къмпани ъф Америка“, основана през 1913 г. През януари следващата година тестов модел на тротинетката е показан на Нюйоркското автошоу, но реалната работа по серийното производство започва през есента на 1915 г. в нюйоркския квартал Лонг Айлънд Сити.

По онова време правила за движение на МПС по пътищата все още почти не съществуват, а светофарите ще се появят едва 15 години по-късно. В тази обстановка новото возило, съвсем естествено, първоначално е прието с подозрение. Добре развитата в онези години колоездачна преса например го нарича „странно превозно средство“. Аутопедът обаче се задържа на пазара по-дълго от очакваното, може би защото успява да предизвика интереса на широк кръг потребители. Точно такава е и идеята на създателите му, за което ясно говори и текстът на рекламата на тротинетката, в който между другото се казва:

„Аутопедът е идеално превозно средство на къси разстояния за бизнесмените, бизнесдамите и професионалистите до и от тяхната месторабота; за жените – да отидат на пазар или на гости; за лекарите – да извършват ежедневните си домашни посещения или да се отзовават на спешни повиквания; за по-големите деца – да излязат бързо на разходка или за училище; за слугите, когато са изпратени по задачи; за бакалите, аптекарите и други търговци за бързи доставки; за служителите – да се возят до и от работата; за инкасаторите, техниците, пощальоните и всеки, който иска да спести пари, време и енергия при придвижването си. Всички ще се насладят на удобството и удоволствието от управлението на АУТОПЕД“.

И ако този текст е многословен и всеобхватен, то визията на една рекламна кампания на тротинетката от 1916 г. очевидно е насочена към съвсем конкретна аудитория. „Внимавай за момичето с „Аутопед“ използва илюстрация на модерна и състоятелна млада дама с шармантна шапка, увита около врата кожа и развяваща се от скоростта рокля, разкриваща дългите ѝ крака с чорапи малко над коленете. С лека усмивка красавицата е хванала кормилото с една ръка и уверено се носи на тротинетката, която изглежда поразително съвременна и в наши дни, а акцент в дизайна са червените гуми. Случайно или не, визуалният стил на кампанията много напомня рекламите на наследниците на моторизираната тротинетка – скутерите, от половин век по-късно. И в тях широко са застъпени изображенията на красиви жени, разбира се – в някои случаи доста по-оскъдно облечени.

Рекламното послание зад аутопеда явно стига до когото трябва и тротинетката се превръща в символ на свободната напредничава жена, която смело преследва целите си. Модата прекосява и океана. Английската суфражетка Флорънс Присила, лейди Норман става известна и с това, че се вози на своя „Аутопед“ до офиса си в Централен Лондон. Моторната тротинетка е подарък за рождения ѝ ден от съпруга ѝ сър Хенри Норман. Флорънс върви по стъпките на майка си, която също активно подкрепя предоставянето на избирателни права на жените. По време на Първата световна война лейди Норман ръководи и болница във Франция, за което е удостоена с титлата Командор на Ордена на Британската империя. А модерната тротинетка е поредното проявление на динамичния ѝ дух.

В Америка пък прочутата авиаторка Амелия Еърхарт се появява на множество фотографии, карайки тротинетката си из Калифорния години след като производството ѝ е спряно. Присъствието на Еърхарт допълнително обяснява текста към една от снимките: „Казват, че в близко бъдеще никой изобщо няма да ходи“. Амелия прекарва много време по летищата и открива, че аутопедът е най-добрият начин да се придвижва из тях. Еърхарт запалва по тротинетката и много от своите ученици, които учи да летят.

Разбира се, дръзките дами далеч не са единствените, които оценяват по достойнство новото возило. Нюйоркската пощенска служба снабдява с моторизираните тротинетки пощальоните от отдела за специални доставки, което значително увеличава бързината на услугата. Полицията също прави поръчка за партида аутопеди, които използва като патрулно возило.

От предимствата на пъргавите превозни средства обаче се възползват и хората от другата страна на закона, при това доста по-активно. Престъпниците разчитат на тях, за да се измъкнат светкавично от униформените. Тротинетките са по-бързи и от най-добрите спринтьори сред органите на реда и в същото време нямат проблем да профучават по тесните улички, където полицейските коли не могат да минат. Скоро цели групи от млади гамени с тротинетки започват да тероризират нюйоркските райони „Бруклин“, „Куинс“ и „Манхатън“. Особено се прочуват момчетата, наричащи себе си Лонг Айлънд Богтротърс (в буквален превод bogtrotter означава „обитател на блатиста местност“, но думата се използва като презрително наименование на най-бедните ирландци). Бандата веднъж дори организира състезание с тротинетките за „Голямата награда на Йонкърс“ (съседен на Ню Йорк град).

Все пак машините се използват най-вече за развлечение. През 1917 г. например различни калифорнийски фирми купуват 50 тротинетки, за да ги дават под наем в крайбрежните курорти през летния сезон.

Примерът на „Аутопед“ скоро е последван и от други производители. Английската фирма за мотоциклети „Ей Би Си Мотърсайкълс“ създава моторизираната тротинетка със седалка „Скутамота“, която развива максимална скорост от 24 км/ч. Друг британски производител, но на самолети – „Глостър Еъркрафт Къмпани“, през 1919 г. увеличава конкуренцията с модела „Рейнълдс Рънабаут“, а на следващата година вади на пазара и „Юнибъс“, който е рекламиран като „кола на две колела“ и много прилича на съвременните скутери със заобленото си тяло, скриващо двигателя и предпазващо краката на водача.

На този фон „Аутопед“ започва да губи позиции и в крайна сметка не се оказва печеливш продукт. Возилото е по-скъпо от велосипед (струва 100 долара), но в същото време не предлага удобството да седиш, докато го караш, както е при мотоциклета. Всичко това значително съкращава живота на изобретението.

Компанията „Аутопед“ спира производството на едноименните тротинетки шест години след началото – през 1921 г. Междувременно германският индустриален гигант „Круп“ също е оценил потенциала на превозното средство и от 1919 г. предлага своя версия по лиценз на американците. Тя е с по-голям обем на двигателя (191 кубика), развива малко по-висока скорост (35 км/ч) и има малко по-голяма мощност (1,7 срещу 1,5 конски сили). Като опция се предлага и седалка. През 1922 г. обаче и германците се отказват и така историята на „Аутопед“ приключва.

В крайна сметка возилото може би изпреварва малко времето си. Идеите, залегнали в дизайна му обаче, остават и полагат основите на бъдещия бум на моторните скутери, който продължава и до днес. След като Голямата депресия връхлита Америка, скутерът изведнъж се оказва много подходящо средство за придвижване заради ниската цена и разход на гориво. Рекламната брошура от 1936 г. на един от новопоявилите се модели – „Кушман Ауто-Глайд“, дори смело твърди за използването на скутер: „Без никакви разходи! Всъщност е по-евтино от ходенето“.

В годините до Втората световна война скутерите постепенно са усъвършенствани. Въведени са по-ефективни фарове и спирачки, скорости, окачване, масово навлизат затворените корпуси и протекторите за краката.

През 30-те години скутерите откриват нов пазар като идеалното средство за придвижване из големите военни бази в САЩ и Великобритания. Ерата на скутерите обаче започва истински след войната и причината пак е недостигът на гориво. В играта сериозно се намесват и италианците от „Пиаджо“ с тяхната класическа „Веспа“, а останалото е история…