„Легенди в капка вода“ разказва историите на българските чешми
Водното богатство на България е огромно. Ние сме втората страна в Европа (след Исландия) по ресурси на натурална минерална и изворна вода. Най-значимите водоизточници на минерални води с доказани характеристики са около 500, а находищата на натурални изворни води са хиляди. София например е една от най-богатите столици в света по находища на минерални води. На една сравнително неголяма територия от около 1200 кв. км се срещат 8 от познатите в света 9 типа минерални води. Мълвата разказва, че софийските минерални извори са около 50, някои от които с лечебни характеристики.
Именно от София тръгва и нашият разказ, който от самото начало подсказва колко стара и здрава е връзката на българите с водата и каква част от традициите им е тя. Не е случайно, че обществените чешми са се превърнали в толкова важна (макар и сякаш позабравена) част от културата ни. Те ни дават и една много лесна и директна връзка с природата, а в крайна сметка няма нищо по-чисто и естествено от водата, била тя минерална или изворна.
Възстановяване на една забравена традиция
Мисията да бъдат запазени и реставрирани чешмите (а в България те са навсякъде и са безброй) намира изражение в инициативата „30 години DEVIN – Доверие във всяка капка“ за реновиране на естествени източници на минерална и изворна вода в цяла България по повод 30-годишния юбилей на компанията. Инициативата се реализира съвместно с Националното сдружение на общините в Република България. Благодарение на нея екипът на „Девин“ не само се опита да възстанови една забравена традиция, но и да съхрани чешмите за обществено ползване за идните поколения.
Редом с реновирането на чешмите проектът събра и съхрани и техните любопитни истории и легенди с цел да построи мост между традициите и бъдещото на източниците на минерална и изворна вода.
От софийските минерални извори на ул. „Екзарх Йосиф“ се пренасяме в студиото, където срещаме две дами, готови да ни разкажат повече от тези вълнуващи истории, защото и двете са много силно въвлечени в този проект:
Кремена Цветкова е журналист и специалист по публични комуникации. Тя е PR на Националното сдружение на общините и част от журито, което определи проектите за финансиране на реставрация на чешмите.
Мария Пеева пък е автор, блогър, преводач, майка. В социалните мрежи е по-позната като Мама Нинджа. Тя също е част от журито, което определи проектите за финансиране на реставрация на чешми.
Пътуване из историята на българските чешми
Интересът към инициативата е изключително голям, като в нея се включиха 54 общини с внушителния брой от 84 проекта. От тях бяха класирани 30 проекта. Сред първите реставрирани са чешмите в Община Павел баня, Община Бургас, Община Габрово, Община Генерал Тошево, Община Копривщица и Община Девин.
Нашето виртуално пътуване започва от Община Девин, регион, богат на минерални води и традиционно предпочитан курорт за балнеолечение. Местната чешма е изградена с цел предоставяне на свободен достъп до минерална вода на хората от града и е една от 30-те реновирани в рамките на кампанията.
В западния край на град Брацигово, в местността Банището, разположена в родопския предпланински масив, се намира брациговският минерален извор. Той е бил известен и използван от местното население от незапомнени времена. Според преданията на това място е имало бански сгради, поради което изворът и местността около него се нарича Банището. Бесите създали светилище край извора заради целебните качества на водата. Траките, от своя страна, са се прекланяли пред извора, като са хвърляли монети в него, вярвайки, че той им носи здраве.
В Златоград пък Илийковата чешма разказва истории за една голяма и трудна любов, но пък споделена, между овчар и местна девойка. В памет на тази голяма любов златоградска фамилия, наследници на влюбените, построява чешма на извора, чиято вода да се консумира от всички, преминаващи през нея. Покрай тази чешма в местността Пазлацки дол, в миналото е преминавало едно от разклоненията на известния Ксантийски друм, свързващ Родопите с Беломорска Тракия.
Чешмата „Нимфата“ в село Старозагорски бани има не по-малко интересна история. През 1950 г. известният каменоделец Злати Амзов създава красивата скулптура на жена, която е поставена на лицевата част на чешмата, непосредствено над чучура. Негов модел за скулптурата става млада девойка от съседното село Богомилово. След като жителите в цялата околия разбират за този неин акт, тя бива отлъчена от общността, тъй като се счита, че това поведение е в противоречие на тогавашните порядки и разбирания за морала на млада жена. Отчаяна и неразбрана, девойката заминава да живее в столицата.
Не пропускаме и град Златица, добре познат като „Градът на чешмите“. Това твърдение е базирано на писмени сведения, според които в миналото в града е имало 38 чешми от естествени водоизточници. „Кър чешме“ е една от най-използваните – ежедневно десетки жители наливат вода за домакинствата си.
В емблематичната за всички българи Копривщица пък се намира чешмата „Съборянка“. Тя е позиционирана на около 1 км северозападно от последната къща на Ламбовска махала в местност Спасовец. Легендата разказва, че по пътя, водещ към извора на днешната чешма „Съборянка“, е минавал пътят, по който копривщенци са се отправяли за гурбет. Там, около извора, преди да поемат по дългия път, по стар обичай, те сядали със своите близки, които ги изпращали, наливали си прясна планинска вода и си взимали сбогом с пожеланието да се върнат живи и здрави.
Продължавайки към община Ловеч, достигаме до село Радювене, където Неневата чешма разказва легендата за Крали Марко. Тя е свързана със студения кладенец, който се намира в местността Герчовското. В близост до Неневата чешма Крали Марко, прелитайки със своя кон, срещнал турци, които водели десетки роби от селото. Със сабята си разкъсал веригите и освободил хората. Жителите вярват, че в скалите все още се виждат стъпките на Крали Марко.
Може би една от най-вълнуващите истории е тази от чешмата в Разград. Там, в местността Бежана, намираща се в землището на село Островче, може да откриете чешма на име Бежана. Легендата разказва за гърбав монах и момък-послушник от Плаковския манастир, които обикаляли пътищата, за да съберат пари за манастира, просели хлебец и нощна закрила. Приютила ги една бедна вдовица, а за отплата монахът ѝ дал икона. Казал ѝ, че ако някога се наложи да бяга от разбойници, да извади иконата, като шепне молитви за закрила.
В района върлували банди от башибозуци и черкези. Разнесла се мълва, че иде ред на Островче. Бедната вдовица казала на разтревожените селяни, че ако се скрият в гората до извора, никой няма да ги открие, защото тя има благословена икона и закрила от самата Богородица. Островчани се съгласили и се скрили, но когато вдовицата се навела да пие вода от извора, изпуснала иконата. Тогава тя започнала да шепти молитви. На разсъмване от извора се издигнало слабо видение на бяла жена в забрадка и всички, които я видели, се просълзили. От случката с иконата селото не било нападано и разрушавано.
В град Сунгурларе се намира чешмата „Ичме“, за която легендата разказва, че всяка година от незапомнени времена в петъка след Великден на същата тази чешма са ставали големи тържества, наречени сборове. Вярвало се, че на този ден водата ставала лечебна и болните, щом се измиели, оздравявали. На един такъв събор един турчин си харесал българка и ѝ предложил да му стане жена. Тя му отказала и затова турчинът се опитал да я отвлече. Тя се отскубнала от него, но той я догонил и забил нож в гърдите ѝ. Българката умряла и само няколко дни след този случай се разнесъл слухът, че всяка нощ на мястото на убийството излиза млада жена в бяла булчинска премяна и се разхожда в района на извора.
Опазване и съхранение на историята
Вечни ще останат преданията за чешмите в България. Адмирираме и инициативата на „Девин“ да събере всички истории на реновираните чешми по проекта, които могат да бъдат намерени на платформата Vedri.bg.
Чистата вода е изконно право на всеки човек и повече от всякога е важна личната отговорност, личната инициатива на всеки от нас не само по отношение на чешмите, но и на всичко онова, което в крайна сметка е наше общо наследство.
Този епизод се излъчи в партньорство с Девин – Чиста вода от сърцето на Родопите.
Можете да чуете епизодa във всички познати платформи – Spotify, Apple Podcast, Pocket Casts и Google Podcasts.
