Коледната елха днес: Семейна традиция или екологичен избор?
Какво е Коледата без блясък и светлини, отрупано коледно дръвче в ъгъла, греяно вино на студен площад, “малко” празничен хаос и време със семейството? И как откриваме щастието в малките неща, докато същевременно балансираме да не попаднем в окото на маркетинговата вихрушка? Като тя лесно може да ни плени, ако не сме отворили очите и сърцата си за важните неща. А именно споделеното време, откраднатите моменти на усмивки в най-случайни неща през деня, магията на празничния дух, създаването на спомени.
Боготворените сарми и чушки (и други български традиционни ястия), снимките с пременен Дядо Коледа с памучна брада, красивите стъклени играчки и аромат на мандарини – отключихме скрина със спомените, нали? Някои неща не се променят и до днес, просто се видоизменят. Брокат се лее с килограми, опаковъчна хартия и панделки не се пестят, а кутиите под елхата всъщност са на два клика разстояние.
Ставаме и все по-осъзнати при избора си на декорация, на хранителни продукти и почерпки, на подаръци, но и на коледни дръвчета. Разбираме въздействието си върху околната среда с всеки наш избор като потребители и като общество, и често претегляме наум плюсове, минуси, задаваме въпроси, търсим отговори.
И именно около Светлите празници обръщаме поглед към Коледните елхи и какви са предимствата и недостатъците на изкуствените и естествените дръвчета?
Вековната традиция на празничното дръвче
Зеленото парченце живот присъства в празниците ни по различни начини през вековете – египтяните окачвали палмови листа, древните римляни празнували Зимното слънцестоене с т.нар. Saturnalia в чест на бог Сатурн, и окичвали зелени клонки по храмовете. През XIX век истинските дръвчета и клонки със свещи вече били факт, и дори се заменяли със самоделни “дръвчета” от обагрени в зелено гъши или пуешки пера. Считани са за първите изкуствени елхи, впрочем. Немските емигранти пренесли тази традиция през Океана, но още в края на по-миналия век загрижени за околната среда активисти алармирали, че “Christmas Tree Habit” сериозно заплашва горите им от обезлесяване. Гифорд Пинчът, който изпълнява длъжността на първия началник на Горската служба на Съединените щати, пък донякъде одобрява тази дейност и твърди, че бихме могли да говорим за “необходима жертва”, която може да се предприема всяка година.
Дали заради обезлесяването или други, религиозни и политически причини, малко след встъпването си в длъжност, през 1901-1902 г. президентът Теодор Рузвелт, обявява пред медиите, че “в Белия Дом Коледна елха няма да има”, и окуражава гражданите да сторят същото. Това обаче не попречва на един от синовете му, 8-годишният тогава Арчи Рузвелт, да се опълчи на баща си и да скрои таен план, въвличайки част от президентския персонал, за да вмъкне и украси 1,3 метрово дръвче в дрешника си.
Животът на живата коледна елха
Днес изобилието от коледни елхи на пазара е огромно – малки, средни, големи. Със или без изкуствен сняг, в саксия или на поставка. Нека ги поставим на “везната”.
Безспорно ароматът на гора от истинското дръвче е несравним! Късче природа у дома, което ни пренася директно в гората. Доверяваме се на натуралното, което е и съвсем естествено рециклируемо и разградимо в природата. Когато животът и функцията му приключат, може да послужи за храна в някой зоопарк, или да бъде компостирано. Ако е в саксия и условията го позволяват – може да бъде засадено в подходящи външни условия, за да продължи оттам, откъдето е тръгнало, и евентуално да се преизползва отново на следващата година.
Всичко това обаче идва със своите рискове. От една страна живото празнично дръвче изисква ежедневна поддръжка (падащи иглички и поливане, ако е необходимо), а и ежегодна финансова инвестиция за семейството. В САЩ пазарът за истински елхи възлиза на 25-30 млн. броя годишно (и 50 млн. в Европа), с близо 400 млн $ оборот, средно по 99$ бройката. Най-големите щати производители са Орегон, Северна Каролина, Мичиган, Пенсилвания и др. От там “стоката” пътува и към останалите щати.
За съжаление често дръвчетата, продавани в саксия, са със силно орязана коренова система, което обрича съдбата им. За живите, било то в саксия или без, се изисква и специално отношение и обгрижване в смисъла на аклиматизация. Ако от минусови температури внесем едно дръвче директно в комфорта на дома ни, който поддържа около 18-20-25 C, това представлява шок за борчето, и отново го отвежда към по-бавен, но фатален край.
За да достигне зрялост, на едно иглолистно дърво му отнема приблизително между 7 и 15 години. През този период обаче то напълно изпълнява функцията си да произвежда кислород и да обогатява почвата и средата около себе си. Но отново има “но” – освен незаконните сеч и покупко-продажба, по-честата и масова практика е този тип подходящи дървесни видове да се отглеждат в специални ферми (макар и локални), тип монокултури, където се третират с препарати и пестициди, за да постигнат перфектен, търговски външен вид тъкмо навреме за празника.
Дълготрайният отпечатък на пластмасовата елха
Когато обаче говорим за изкуствени дръвчета, си имаме подвижна елха, която се събира в кашон (или два). Инвестицията във финансов аспект е само първоначална, но по същество може да ни служи години наред. Дълго запазва външния си вид и цялост, и не е (толкова) податлива на пожари, каквато може да бъде една истинска елха у дома. Не изисква особена поддръжка, освен “разресване” на клончетата и спорадично забърсване на прах. По логиката на мисълта, е и безопасна за близък допир с бебета, деца и домашни любимци. Но..
Над 80% от изкуствените коледни дръвчета се произвеждат в Китай, предимно в Делтата на Перлената река, вероятно най-голямата урбанизирана зона в света. Най-големите пазари за произвежданите там изкуствени елхи, са Полша, Великобритания, Германия, Франция, Австрия.
Освен немалкият отпечатък, виновен за транспортирането на тези дръвчета във всякакъв вид и размери чак до тук, екстра “бонус точки” към цялостното им екологично въздействие има и съставът. Изкуствените дръвчета са изработени от PVC (поливинилхлорид) – познат вид пластмаса, но с много примеси, което я прави невъзможна за рециклиране и оползотворяване, и които примеси могат да бъдат опасни за здравето ни. Още повече че комбинацията обичайно е следната: пластмасови иглички, метална структура и метална или друг вид пластмасова стойка – рециклиращ кошмар! И предначертана за депониране или изгаряне съдба. А оттам – попада във въздуха, почвата и водите.
Коледната елха, която остава
Макар и да крие своите рискове, пластмасовата елха в същината си е за многократна употреба. Ако се пази и използва по предназначение, и ако изначално е изработена качествено (и финансовата инвестиция е била по-голяма), би могла да има предълъг живот. По този начин се “приспада” екологичното въздействие с всяка изминала Коледа – експертите твърдят, че оптималният вариант е между 7 и.. цели 20 години! За сравнение, отпечатъкът на истинско дръвче е около 3 кг. въглероден диоксид годишно, и приблизително 8 кг. – за изкуственото, което се равнява на шофиране на разстояние 125 км. или респективно – 322 км.
Освен домашните коледни елхи, всеки себеуважаващ се град също отделя специално внимание на градската украса и дръвчета, често с внушителни размери. Те също имат своето екелогично въздействие, заради мащабите на мероприятието, но една естонска компания е предприела иновативен, кръгов подход. Марит Пор и Тармо Вирки основават дестилерията за джин Lahhentagge на остров Сарема, на брега на Балтийско море. А по-късно откриват перфектното допълнение за напитката си – тоник с иглолистен дъх, направен от градската Коледна елха в островната столица Куресааре. Оказало се, че домашните дръвчета изсъхват прекалено бързо, докато размерите на тези от градските площади, в комбинация с по-суровите метеорологични условия, позволяват последващо оползотворяване. Рециклирането се случва, като се извлича аромата от клонките, и отварата се обогатява с кардамон и лимон. Хелзинки и Ловиса, Финландия, също последват примера им. У нас пък вече съществуват и “средни” варианти за бизнеса и домакинствата – дръвчета под наем, на които се доверяват все повече българи.
За да измерим въздействието на празничните си навици, трябва да калкулираме не само елхата, но и подаръците, храната, декорацията и пр.
Накрая на деня най-устойчиво и природосъобразно е да използваме онова, с което вече разполагаме. Да се грижим за него, за да удължим живота му – ако това е изкуствена елха, която е запазила цялостта си след дълги години вярна семейна служба; или живо дръвче в саксия, което е пуснало корени в междублоковото пространство. Каквито и клонки да поставите в ъгъла на стаята, пожелаваме ви да ги заобиколите в смях и усмивки!
