Food Stories: Да отворим вратата към лятното щастие
InGlobo и „Лудогорско пиле“ се отправят на кулинарно пътешествие в съвместната ни рубрика Food Stories. В нея търсим и откриваме качествени места, които предлагат иновативен подход към вкусната храна, като съчетават кулинарни традиции от България и света. А така и животът става по-красив. С тази рубрика искаме да подкрепим предприемачите в хранително-вкусовия бизнес в България, които работят със страст, без значение на трудностите, които срещат. Защото вярваме, че да подкрепяме българското е добър пример. Водени от това убеждение, днес вземаме за компания лятното слънце и безгрижие и се отправяме към три чудни заведения по Южното Черноморие.
Лято е. Време, когато търсиш, предизвикваш, опитваш. Това е лятото в цялото му мистично очакване, а срещите с него все не стигат. Уж разполагаме с повече време, а то не чака и напомня, че приключенията те очакват. Без отлагане и извинения, защото вратата към лятното щастие е вече широко отворена. Планът за наслада включва много отбивки по морето, където вкусната храна и рибните предложения не спират да ни изненадват и този сезон. В търсене не просто на ресторанти, а на места за кулинарни удоволствия тръгваме на юг.
В търсене на морска звезда
Село Черноморец е онова местенце, което може би всички помним от летата на семейните почивки. Все така подредено, с непретенциозни къщи и магазинчета с плажни принадлежности. И сред тях – ресторант „Starfish”. Къде, ако не на ул. „Морска 10“. Интериорът е с ненатрапчиви, модерни елементи, хармонични цветове, а лампите са закачлив акцент. Избираме втория етаж с гледка към църквата „Св. Никола“, обгърната в експлозия от зеленина.
Посреща ни собственикът Стойчо Тодоров и ни прави част от неговото лятно семейство. Концепцията е ‚малкото е достатъчно“, а менюто е с ясно послание – храната е удоволствие. Да не пробваш тарама хайвера означава „поправителен“ в „Starfish”, но любопитството ни кара да поръчаме и пастет от пилешки дробчета с черен трюфел, коантро и желе от портокал. Да избереш риба от менюто, означава да оцениш труда на местните. В „Starfish” предложенията идват директно от мрежите на поколения рибари. Ако все пак прескочите крехките барбун, сафрид или зарган, даваме жокер – филе ципура с черна леща, коктейлни скариди и сос бьор блан са само част от кулинарното приключение.
Октоподът на плоча с чили, зехтин, маслини таджаска и каперси ни „отвежда“ някъде из Средиземноморието. Семплост откриваме в ризото с крем от печена червена чушка, което носи аромата на детския спомен за неизменния чушкопек във всеки български дом. По препоръка на сърдечния персонал не пропускаме десертите и домашна лимонада от смокиня. Лавандулово крем брюле и чийзкейк Мохито с лайм и мента – какво по-подходящо в деня на астрономическото лято!
Ресторант „Starfish” е роден под щастлива звезда, за да напомни, че винаги имаме време да поспрем. Да се насладим на храната без излишни епитети и очаквания.
В дома на чайките и морските мрежи
Созопол е притегателна сила в края на юни, когато градът все още лениво се протяга. Този път решаваме да се насочим към емблематично заведение за района. Ако помните ресторанта на Миташки от „Оркестър без име“, значи бързо ще познаете къде ни отведе прашният, морски път. Далян „Чайка“ на ул. „Виа Понтика 141“, в местността „Буджака“, с над 60-годишна история ни посреща със зашеметяваща гледка и песен на птици. Всичко ни шепне за лято – дървените маси в бяло, цветята, лодка на брега. Времето е спряло и очакваме всеки момент да чуем гласа на Катето Евро или колоритните шеги на Георги Мамалев.
С чаша вино в ръка, се взираме във вратата, която води към лятото и към даляна. От него директно до масата идва прясната риба в „Чайка“. Малките неща водят до големи удоволствия – като белените домати в салата „Критима“. Тяхната сладост идеално се допълва с шайби каламата, червен и зелен лук и сирене фета. От предястията избираме козе сирене с домашно сладко от малини. За да вкусиш лятото, трябва да опиташ поне веднъж миди в черупка. Най-простата рецепта с бяло вино, чесън и подправки е и най-печелившата. В това се убеждаваме, докато купата ни с миди намалява, а пресният барбун ни прави компания на масата.
Не е ли това лятното блаженство? Вкусната храна и едно място, далеч от суетата. Снимките на стените с автографи, заедно със звучащата българска музика ни напомнят, че духът на Далян „Чайка“ остава след всяко следващо лято.
Варвара за начинаещи и напреднали
Колко надолу е много надолу, когато искаш да се втурнеш към южното Черноморие? Някъде из тези географски ширини те очаква село Варвара. Място, където на пръв поглед уж нищо не се случва, а всъщност кипи артистичен живот. За да сте част от него, трябва да посетите ресторант „Боцмана и скумрията“ на ул. „Лафина 11“.
Надникваме в двора, масите са малко и получаваме усещане за безкраен хоризонт. Все едно сме в тайна градина. Звучи джаз, а над нас бели платна потрепват от вятъра и хвърлят сянка в градината. Атмосферата ни грабва още преди храната, това е подходящо начало за запознанство.
Предложенията от обедното меню са на тебеширена дъска, небрежно подпряна в сянката на дърво. Хората идват от плажа и тази непретенциозност дава истинската свобода на лятото.
Храната е истинска, с продукти, ей там от градината и морето. Точно с тях се прави гаспачото и тараторът, с които започваме кулинарното си пътешествие на борда на „Боцмана“. Ако нещо може да е задължително в „Боцмана“, то това са миш-машът с козе сирене, бобът и езикът с манатарки. Не се учудваме, че телешкият джолан заема част от обедното меню въпреки сезона – топи се в устата и гали небцето. Рибата и морските деликатеси са ясни – няма как да бъдат пренебрегнати. Може да избирате между попчета, скорпид или съвършения „цар“ на морското дъно – калканът.
Остава ни само да изпием по чаша домашен сок от бъз и да се отправим към скритите плажове около Варвара. А „Боцмана“ ще ни очаква на вахта до следващия път.
