Първата българка околосветска пътешественичка
Откъс от статията „Анка Ламбрева“, която може да прочетете в брой 59 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Във време, в което жените в България все още не са имали избирателни права, едно момиче прави невъзможното, за да осъществи мечтата си – да пътува и да бъде полезна на обществото, независимо в коя точка на света се намира.
Началото на дългия път към света
На 22 февруари 1895 г. в голямо, но бедно семейство от Пиперковия род в Карлово се ражда Анка Ламбрева. Тя се отличава сред петте деца в семейството със своята любознателност. Завършва основното си образование в Карлово, а след 3-ти клас решава, че иска да продължи обучението си в Пловдив. Семейството няма възможност да я издържа, затова Анка отива в пансион и започва да работи като слугиня, за да успее да продължи своето образование. Завършва с отличие и взема решението да преследва мечтата си да стане лекар. Записва да учи медицина в София, но междувременно работи в застрахователен офис, за да покрива разходите за живота си в столицата. През 1922 г. печели стипендия на Американския колеж в Цариград и заминава да учи медицина и да продължи пътя си към мечтаната лекарска професия.
През 1925 г. Американският колеж е закрит от правителството на Мустафа Кемал Ататюрк, за да се открие негов турски еквивалент, за обучението в който обаче Анка няма достатъчно средства. Така тя остава да учи в Училището за медицински сестри и започва работа в болница край Босфора. Там животът ѝ поднася нови предизвикателства, които ще положат началото на нейния много дълъг и изпълнен с приключения път. Така се случва, че благодарение на своите знания и смелост Анка спасява няколко човешки живота в болницата, сред които и този на малко бебе. Но един от оцелелите благодарение на нейната навременна намеса се оказва богатият англичанин господин Тейкън. Това случайно запознанство всъщност променя целия ѝ живот. Една нощ по време на нейно дежурство г-н Тейкън изпада в кома и единствено бързата и смела реакция на младата медицинска сестра го връща към живота. В знак на благодарност той изпраща на своята спасителка покана да посети град Дънидин в Нова Зеландия, където англичанинът живее със своето семейство.
Първата българка на околосветско пътешествие
„Март 1928 г. ми носи първото околосветско пътешествие. Денят е сив, с оная прозрачна сивота, която често се случва тук. Босфорът е разгневен, като че ли нещо тежи на душата му. Намръщил се е, а вълните обливат ту европейския, ту азиатския бряг. 2500 са пътниците (…), аз съм сред тях. Три месеца – Египет, Индия, остров Цейлон, Австралия.“
Така Анка Ламбрева описва заминаването си за другия край на света.
Три месеца тя пътува до Дънидин, а по пътя се оказва и първата българка, посетила Австралия. Едно „фино чувство“, както самата тя го описва, не ѝ дава спокойствие – носталгията по България. У нея се преплитат любовта по опознаването на нови и далечни места, но и тъгата по родния край. Така тя решава да поеме по обратния път към Карлово. Този път тръгва от другата страна на земното кълбо – през Америка и Европа до България. Преминава през Фиджи, Хаваи, Ванкувър, Торонто, Бостън и Ниагарския водопад, който точно както при Алеко Константинов истински я впечатлява. Да го види на живо за Анка е сбъдната мечта и природният феномен присъства ярко в нейните разкази за пътешествията, които успява да осъществи. Тя се превръща в първата българка, която прекосява Ламанша със самолет (като пътник).
Прочетете цялата история за българската пътешественичка в брой 59 на InGlobo, който може да намерите в онлайн магазина.
