Oстров Сокотра смайва с праисторически пейзажи и уникални растения

Йеменският остров ни пренася в друго време, в друг свят. На Сокотра спокойно можеш да се почувстваш като последния човек на Земята

Светът е пълен с необикновени места, но Сокотра е в своя собствена лига, както би се изразил някой американец. Може би защото йеменският остров въобще не прилича на нещо, родено на нашата планета. Основната заслуга за това имат растящите и пълзящи тук биологични видове. Около 37% от флората, над 90% от влечугите и 95% от земните охлюви са ендемични. Но те не просто не могат да бъдат открити никъде другаде по света, а и поразяват с, меко казано, странния си вид. Причината за тази уникалност е отколешната изолация на Сокотра от континенталната суша. Въпреки че е йеменска територия, островът е по-близо до Африка – намира се на около 240 километра източно от Африканския рог и на 380 километра южно от Арабския полустров. Според учените Сокотра някога е бил част от суперконтинента Гондвана, но се е отделил още през епохата на миоцена.

Драконово дърво на остров Сокотра с чадъроподобна корона, приличащо на гъба.

Всъщност Сокотра е архипелаг, но над 96% от площта му се пада на едноименния остров с размери 132 на 50 километра и население от 44 000 жители. Компания му правят още три – Абд ал Кури (с население от 450 човека), Самха (стотина жители в едно село) и необитаемият Дарса.

Сокотра е може би най-прочута с дърветата си, идеално адаптирали се към горещия климат и силните ветрове. Звездата сред тях е драконовото дърво (Dracaena cinnabari), известно още като драконова кръв, заради тъмночервената смола, която отделят плодовете му. Тя е била позната на древните римляни и се споменава в техни източници от I век, но островът е важен център за търговия с продукта поне от времето на египетската династия на Птолемеите (305-30 г. пр.Хр.). В античността „драконовата кръв“ е била широко използвана в Средиземноморието като боя и лекарство.

В долния си край стъблото на драконовото дърво от Сокотра изглежда нормално, но после се разклонява в гъста плетеница от дебели, напомнящи пръсти, клони, увенчани с дълги, тесни и още по-гъсто разположени листа. Те придават на короната чадъроподобен вид, а цялото дърво си прилича на гъба. Въпреки че е широко разпространено, драконовото дърво е застрашен вид заради човешката дейност и все по-упоритото засушаване на острова. Най-добре запазеният му ареал е на скалистото плато Рокеб ди Фирмихин.

Само тук вирее и краставичевото дърво (Dendrosicyos socotranos). To е от същото семейство като краставиците (семейство Тиквови) и е единственият му дървесен представител. Формата му също наподобява краставица, а оскъдните клони и листа връщат спомена за прическата на ранния Сийл.

Местната пустинна роза пък (Adenium obesum socotranum) е наричана бутилково дърво, заради тумбестия си ствол, от чийто горен край обикновено стърчат няколко клона, цъфтящи с розови цветове. Един посетител на острова през XIX век го нарича „най-грозното дърво в света“, но всъщност формите му са по-скоро забавни. Сухият климат кара бутилковото дърво да събира вода в стъблото си и да расте дори на голи скали. Неблагоприятните условия не му пречат да е много по-голямо от разновидностите на пустинната роза в близките Африка и Арабски полуостров.

Пустинна роза се нарича бутилковото дърво с тумбест ствол и розови цветове.
Getty Images

На Сокотра има и цели гори от тамянови дръвчета. Рядката ароматна смола, използвана при религиозни обреди и в парфюмерията, се добива, като кората на дърветата се разсече. Изтеклият от нарезите млечен сок се втвърдява под влиянието на въздуха, за да се получат жълтите парченца тамян, наричани „сълзи“. Според някои изследователи именно Сокотра е родината на тези дървета, откъдето те били пренесени в континентален Йемен, а оттам – разпространени в Сомалия, Етиопия и Индия. С течение на времето тамянът добил изключителна популярност и като универсално лечебно средство.

Още от древността като парфюм и с медицински цели се използва и смолата на едно друго местно дърво – смирната. Именно тя е причината елинистичният свят да обърне внимание на Сокотра. Интереса към нея разпалва Аристотел, който някъде около 330 г. пр.Хр. съветва ученика си Александър Македонски да колонизира острова заради изобилието от лековита смирна и алое.

Египетски лешояд, наричан още бял лешояд или фараоново пиле.

Пернатото разнообразие на чудатото парче суша в Индийския океан също е голямо. На архипелага живеят 219 вида птици, девет от които – уникални за него. Тук е и най-голямата популация в Близкия изток на световнозастрашения египетски лешояд.

В световен мащаб само Хаваите, Нова Каледония и Галапагоските острови имат повече на брой ендемични биологични видове, но разхвърляни на много по-голяма територия. Неслучайно целият остров Сокотра е включен в списъка със световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Покрай всички странни животински и растителни видове на Сокотра обаче има и едно нагледно четириного доказателство, че все пак си на Земята – козите. Те могат да бъдат срещнати навсякъде – от домовете на местните жители до гранитните планински върхове.

Освен животновъдството другият основен поминък на тукашното население е риболовът. Кристалночистите смарагдовозелени води изобилстват от всевъзможни видове риби и други морски обитатели – огромни стада делфини, раци, лангусти, сепии, скатове, скариди, корали.

Хората са бедни, но изключително гостоприемни и сърдечни, със силно развито чувство за принадлежност към общността. Е, както и в останалата част на Йемен, мъжете понякога прекаляват с дъвченето на листата на растението кат – вид лек наркотик със свойства близки до тези на амфетамина, но и този обичай с хилядолетна история има своята социална функция, нещо като нашето пиене на кафе. Феновете на ката се разпознават лесно – по издутата буза, натъпкана с листа.

Жените носят традиционните черни бурки, но в по-малките села и извън населените места можеш да ги видиш облечени и в пъстри дълги роби, особено когато са по-млади. Дамите, естествено, са заети с домакинска работа и са факири в изработката на красиви глинени съдове, кошници и килими.

А децата са като навсякъде другаде по света – усмихнати и улисани в игри. До момента, в който понечиш да ги снимаш, когато започва голямото позиране.

На острова се говори сокотри – древен и рядък южноарабски език. Някои от характеристиките му липсват дори и в най-близко свързаните с него езици на континента.

Прекрасните плажове в залива Шуаб, където често прииждат делфини, а водите са подходящи за плуване и шнорхелинг.
Getty Images

Въпреки неособено внушителната си площ Сокотра може да се похвали с многообразие от пейзажи. Терените на острова най-общо може да се разделят на три вида – тесни крайбрежни равнини, варовикови плата, нашарени с карстови пещери, и висока около 1500 метра планина във вътрешността. Любопитният пътешественик получава като награда за дългото пътуване дотук безкрайни плажове със снежнобял пясък, който на места се натрупва дори по склона на близките скали, лагуни, обрамчени с дюни и пясъчни коси, дълбоки каньони, естествени сладководни басейни, оазиси с палмови горички.

Почитателите на тропическата плажна идилия ще намерят всичко, от което имат нужда, в плитката лагуна Детуа. Очевидно и местните раци много харесват красивото място, защото си копаят дупки тук и натрупват излишния пясък на безброй подобни на къртичини купчинки. Прекрасни плажове има и в залива Шуаб, редовно навестяван от делфини. Водите са подходящи за плуване и шнорхелинг. А най-доброто време за гмуркане е през септември–октомври и от март до май, когато ветровете утихват и морето се успокоява.

Природни красоти на Сокотра можеш да откриеш и под земята. Пещерата Хок, например, поразява с величествените си сталактитни и сталагмитни образувания.

Пасторалната картина на острова е смущавана само от кацналите тук-там по бреговете стари танкове „Т-34“ с насочени към океана оръдия. Останали са от времето, когато някогашният Южен Йемен поддържаше топли отношения със Съветския съюз.

По бреговете на Сокотра са останали няколко стари съветски танка Т-34.
Getty Images

За щастие туризмът на Сокотра е още в зародиша си, макар че вече има и летище, чиято сграда прилича повече на автогара. На самия остров придвижването става с джипове, защото пътищата са съвсем кът, и задължително с местен гид. Възможностите за интересни пешеходни преходи също са богати, а маршрутите варират от едночасови до двуседмични. Хотелите са само пет, всички – в главния град Хадибу (известен и като Хадибо), и при по-голямо въображение могат да бъдат приравнени към категория две звезди. В случаите, когато душът работи, водата обикновено е студена. Далеч по-приятно е да нощуваш на плажа – в палатка или под навес. А чистият въздух и липсата на светлинно замърсяване осигуряват незабравими гледки към обсипаното със звезди небе.

Типично за Арабския свят, храненето се случва на земята, а вкусната тукашна кухня залага основно на ориза в комбинация с – изненада! – морски дарове и козешко. На почит е и чаят, също примесен с козе мляко.

Краставичево дърво, чиято странна форма наподобява краставица.
Getty Images

На острова спокойно можеш да се почувстваш като последния човек на Земята. Много е вероятно да не срещнеш други туристи, а в зависимост от избрания маршрут – и местни жители. Относително по-големите градове Хадибу, Калансия и Кадуб са все по северното крайбрежие, а във вътрешността има само малки, изолирани селца.

Тук животът има съвсем различен ритъм. И пътешественикът няма друг избор, освен да се съобрази с него. Както и с факта, че целогодишно слънцето изгрява между 5 и 6 и залязва между 17 и 18 часа.

Всичко това само засилва усещането, че на Сокотра времето отдавна е спряло. Или въобще не съществува. Защото там нищо не е като това, с което сме свикнали.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги