Обречените сестри Бронте и драматичната им житейска история

Откъс от статията „Обречените Бронте“, която може да прочетете в брой 74 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Творбите на сестрите Шарлот (1816–1855), Емили (1818–1848) и Ан (1820–1849) Бронте отдавна са признати за класика на световната литература. Двата знаменити романа „Джейн Еър“ и „Брулени хълмове“ са издадени през 1847 г. под мъжки псевдоними, съответно Кърър Бел за Шарлот и Елис Бел за Емили (инициалите на тези псевдоними са същите като на истинските им имена – Currer Bell за Charlotte Brontë и Ellis Bell за Emily Brontë). Вече почти двеста години оттогава обаче тези книги живеят в съвремието като връстници на всяко ново поколение. 

„Бронте“ се превръща в марка, която има повече фенове, отколкото истински читатели. Съдържанието на творбите се третира фриволно, често дори се осквернява чрез опростяване или пълно пренебрегване на неговата художествена и смислова стойност. От нея се извличат само основните символи, за да послужат на търговски цели. Така на пазара изникват всякакви изделия, подхранващи култа „Бронте“. Има тениски, чаши, тефтери, калъфи за телефон с цитати, нарисувани сюжети от книгите или пък с образите на самите сестри. А освен традиционните биографии и екранизации са известни и опити други литературни жанрове да усвоят темата. В хорър новела например героинята Джейн Еър е представена като сериен убиец. Друг пример е псевдобиографията на разказвачката от „Брулени хълмове“ Нели Дийн. 

Тайната на успеха на легендарните сестри

Най-задълбочено звучи книгата от 2015 г. „Шкафът на Бронте: три живота в девет предмета“, която търси викторианския дух в предмети, принадлежали на Шарлот, Емили и Ан, за да направи наистина прецизна възстановка на тяхното битие.

Манията по всичко с етикет „Бронте“ обаче не е самородна фракция на поп културата. В основата ѝ е доста по-сложен социален феномен, а именно проблемът за „втория пол“, както го нарича Симон дьо Бовоар, който и до днес е все така актуален. Множеството биографии и други изследвания на техния живот целят да разбулят тайната на успеха, който тези момичета със скромно потекло жънат, макар да живеят „на края на света“, в йоркширското градче Хауърт, много далеч от лондонското литературно общество, и то във време, когато за жената не е типично да се изявява в поприще, различно от домакинското, камо ли да се утвърждава като автор. 

Искрата на вдъхновението и независимостта

Според изследователите причината сестрите Бронте да пропишат още преди да им хрумне да публикуват, е в тяхната семейна среда. Губят майка си много малки, а баща им, енорийският свещеник Патрик Бронте (1777–1861), макар и благосклонен, е твърде зает да им отделя внимание. Децата в семейството са общо шест. Брануел Бронте (1817–1848), който споделя артистичните въжделения на трите най-малки сестри, е единствената мъжка рожба. Другите две момичета са Мария (1814–1825) и Елизабет (1815–1825). След смъртта на своята съпруга Мария, по баща Брануел (1783–1821) Патрик бързо осъзнава, че трудно би се справил да гледа шест деца сам, и тогава на помощ от Южна Англия идва сестрата на покойната – Елизабет.

Твърди се, че нейното влияние е определящо за бъдещите писателки. Тя внася в онзи провинциален дом духа на все още новото течение феминизъм, което скоро ще промени мястото на жените в обществото, а оттам и в литературата. Леля Елизабет е олицетворение на независимата жена, усвоила маниер на живот, твърде странен за XIX век. Дава пример на момичетата как и те могат да се самоиздържат, за да нямат нужда от покровителството на съпруг – нещо, което те без изключение ще направят. 

Семейните трагедии

Баща им е на мнение, че ще се нуждаят от личен доход, затова изпраща четири от тях (Мария, Елизабет, Шарлот и Емили) в училище за гувернантки. А междувременно подготвя Брануел да сложи расо един ден като негов наследник. Шарлот и Емили се завръщат у дома, когато през 1825 г. другите им две сестри умират от туберкулоза в училището, където условията са нечовешки. Децата търпят студ, глад и жестоки наказания при най-малкото отклонение от правилата. Това ранно премеждие в живота дава на Шарлот материал за романа ѝ „Джейн Еър“. По същия начин героинята преживява в пансиона „Лоуд“, после става гувернантка и се влюбва в намръщения г-н Рочестър. Други епизоди от биографията на Шарлот също се откриват в книгата. Второто училище, в което изпращат Шарлот, е със заключен последен етаж. А легендите разказват, че той е обитаван от призрак на жена в копринена нощница. В романа лудата Бърта Мейсън е затворена в тайно помещение пак на последния етаж, а осанката ѝ е не по-малко зловеща.

Живот в уединение

След трагичните събития момичетата са оставени да учат вкъщи, вече в компанията и на най-малката Ан. Брат им Брануел по това време също започва да показва творческите си заложби. Четиримата се наслаждават на затворения си живот. Не търсят компанията на други деца, тя и без това е рядкост в отдалечения йоркширски край. Оставени на воля, те живеят в измислени светове, които бързо надхвърлят простата детска игра и се превръщат в зрели плодове на богатото им въображение. Но сюжетите, с които са захранени, съвсем не са само розови. Шарлот, Емили, Ан и Брануел функционират като артистично цяло.

Самотната къща, суровите пусти пейзажи и гробището в съседство, където често играят, се проектират в детската им фантазия, за да станат по-късно декор на известните им готически романи. Персонажите в тях сякаш населяват една и съща реалност, родена от колективния авторов ум. 

Интригуващият портрет на сестрите Бронте

Но само Брануел е надеждата на семейство Бронте. Заради пола му пътищата изглеждат отворени пред него, което не важи за сестрите му. Той дори е спряган за действителния автор на техните произведения, но теорията бързо е отхвърлена като сексистка и спекулативна. Именно Брануел рисува единствения оцелял до днес портрет на Шарлот, Емили и Ан заедно, който се съхраняваше в Националната портретна галерия в Лондон, а по повод 200-годишнината от рождението на Емили бе върнат в родната им къща, днес превърната в музея Brontë Parsonage, като част от цялостна ретроспекция. Портретът е открит в същата къща през 1914 г., сгънат върху шкаф, но за съществуването му се знае още когато Елизабет Гаскел го описва в книгата си от 1857 г. „Животът на Шарлот Бронте“. 

Картината таи любопитна символика за отношенията между брат и сестри Бронте. Женските фигури са разделени от колона, под която с времето започва да прозира силует на мъж. Явно Брануел е включил и себе си в композицията, а после е решил да се заличи. Според биографите този факт отразява последвалите събития. Въпреки първоначалните си амбиции младежът наистина остава в сянката на своите сестри.

А какво точно се случва ще разберете от брой 74 на InGlobo.