Музата на Хичкок или писателка измамница?
Откъс от статията „Дафни дю Морие“, която може да прочетете в брой 83 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Ята от стотици зловещи птици нападат жителите на скучно градче, новата съпруга на Максим де Уинтър е обсебена от покойната Ребека, а в една затънтена странноприемница се случват необясними неща. Всеки киноман ще разпознае сюжетите на едни от най-успешните филми на Алфред Хичкок, намерили трайно убежище в кошмарите на няколко поколения зрители. Но зад шедьоврите на Краля на ужаса се крие още едно име, издигнало стените на готически имения, в които бродят призраци от миналото, и изградило свръхестествени обрати и психологическо напрежение, опъващи нервите като ластик – Дафни дю Морие.
Мрачното въображение на английската писателка е вдъхновението, дало на света на литературата и киното заглавия като „Птиците“, „Ребека“, „Братовчедката Рейчъл“, „Странноприемница „Ямайка“, „Не поглеждай сега“. Трудно е да си представим, че една млада жена в началото на ХХ век избира именно жанра на психологическия трилър. Дори критиците първоначално не я приемат сериозно и с лека ръка я слагат на рафта с романтични истории, въпреки че нито една нейна творба не може да се похвали с щастлив край. Какво тогава подтиква Морие да се впусне в лабиринта на ужаса?
Началото
На 13 май 1907 г. в дома на актьора сър Джералд дю Морие и актрисата Мюриъл Бомонт в Лондон проплаква малката Дафни. По-голямата ѝ сестра Анджела също става писателка, по-малката Джийн – художничка, а дядо им е автор и карикатурист в списание „Пънч“. Още като дете Дафни се запознава с някои от най-големите звезди в театъра благодарение на баща си и именно той е човекът, който я насърчава да започне да пише поезия и разкази. Изкуството и артистичните среди, в които израства, бързо я насочват към перото, а бурното ѝ въображение, което не спира да бълва истории, ѝ помага да публикува първия си роман „Любящият дух“ едва на 24 години. Освен слава творбата довежда пред вратата ѝ (буквално) и бъдещия ѝ съпруг.
Морие обожава Корнуол и прекарва всяка свободна минута край бреговете на графството. Там тя написва романа, който толкова дълбоко впечатлява майор Фредерик Браунинг, че той отплава до градчето Фой, за да се запознае с авторката. Двамата веднага се влюбват и през юли 1932 г. се венчават в местната църква. Семейното щастие е допълнено от три деца – Теса, Флавия и Кристиан, но според биографите на писателката съпрузите често са изглеждали отчуждени. След смъртта на майор Браунинг през 1965 г. Дафни дю Морие се мести окончателно в Корнуол и през годините наема няколко къщи, които служат на въображението ѝ за сцена на най-успешните ѝ романи.
Среща с Господаря на съспенса
Мрачна атмосфера, готически имения, скелети в гардероба, намигване към паранормалното – няма как подобна примамка да не привлече Господаря на съспенса. Славата на Дю Морие върви ръка за ръка с успеха на филмовите адаптации на книгите ѝ, огромен принос за което има самият сър Алфред Хичкок. Първата колаборация на дуото е екранизацията „Ямайка“ през 1939 г., която обаче не допада нито на критиците, нито на самите Морие и Хичкок. Историята е вдъхновена от престоя на авторката в истинската „Странноприемница „Ямайка“ в… Корнуол, разбира се. Сюжетът проследява млада жена, която след смъртта на майка си се мести в странноприемницата при своите чичо и леля, но бързо усеща, че в „Ямайка“ се навъртат подозрителни типажи и се сключват, меко казано, тъмни сделки. И писателката, и режисьорът се отричат от екранизацията, а причината е актьорът Чарлз Лотън, чието его дотолкова прелива от контурите на главния герой, че той настоява финалът да бъде пренаписан специално за него.
Следващото заглавие на Морие, увековечено от камерата на големия режисьор, обаче остава завинаги в историята на киното. „Ню Йорк Таймс“ нарича филма „брилянтен, обсебващ, напрегнат, красив и прекрасно изигран“, а според „Върайъти“ това е „артистичен успех“, който обаче е „твърде трагичен и дълбоко психологически, за да се хареса на широката аудитория“. И на най-добрите издания се случва да сгрешат – на 13-ите награди „Оскар“ през 1940 г. „Ребека“ е номиниран за единадесет статуетки, от които печели две – за най-добър филм и за най-добро операторско майсторство за черно-бял филм. Книгата се превръща в бестселър и носи на Морие Националната награда за литература в САЩ, а екранизацията с Лорънс Оливие и Джоан Фонтейн е избрана през 2018 г. за съхранение в Националния филмов регистър като „културно, исторически или естетически значима“.
Случайни литературни съвпадения
След всички успехи, награди, дори титлата „дейм“ (дамският еквивалент на „сър“), връчена ѝ от самата Елизабет II през 1969 г., кой би предположил, че талантливата Дафни дю Морие е измамница? „Ребека“ веднага се превръща в сензация, критиците почти единодушно определят готическия роман като великолепен, но няколко негативни рецензии бързо привличат вниманието към въпроса дали тази история не е твърде позната.
Малко след като романът се появява в книжарниците в Бразилия, критикът Алваро Линс открива десетки прилики с книгата на бразилската писателка Каролина Набуко „Наследникът“, написана две години по-рано. През 1941 г. Набуко публично обвинява Морие, че е откраднала нейната история, в центъра на която е мъртва първа съпруга, този път на име Алис. Морие, разбира се, отхвърля обвиненията и заедно с издателя си посочва, че подобни елементи от сюжета са често срещани в литературата. Според Набуко обаче цели сцени и диалози са копирани дословно, а в мемоарите си тя разкрива още, че когато филмът на Хичкок излиза в Бразилия, компанията „Юнайтед Артистс“ е поискала от нея да подпише документ, с който да потвърди, че сходствата между творбите са чиста случайност. Естествено, тя отказала…
Прочетете цялата статия в брой 83 на InGlobo.
