Арабският Лувър – архитектурното чудо на Абу Даби

Архитектурният шедьовърът е дело на прочутия французин Жан Нувел

Отдавна е ясно, че в Обединените арабски емирства обичат да действат мащабно. След като построиха модерни градове в пустинята, изкуствени острови в морето и най-високата сграда в света, Емирствата вече обръщат сериозно внимание и на културата. А за културата на една страна от огромно значение е наличието на добри музеи. За управляващите в ОАЕ обаче „добро” не е достатъчно, нещата трябва да са на световно ниво или въобще няма смисъл да се правят. Затова, вместо да се занимават със създаване и развиване на местен музей на изкуствата от нулата, те решиха просто да си внесат готова концепция. При това от най-големия, най-посещаван и може би най-прочут музей в света.

Така на 8 ноември 2017 г. официално е открит Лувърът в Абу Даби. В музея са представени творби от целия свят, като идеята е по този начин да бъде хвърлен мост между изкуството на Изтока и Запада. 23-те галерии на музея са така подредени, че да преливат по естествен начин една в друга и по този начин да образуват 12 цикъла, които представят универсални теми и общи влияния, прекрачващи географските, националните и историческите рамки.

Снимка: Getty Images

Различното в този музей е, че експозицията не е разделена тематично, а по времеви периоди. Египетски антики са изложени редом със съкровища от Древна Гърция, а последствията от Индустриалната революция, отразени в творчеството на Ван Гог и Гоген, преминават в поглед към модернизма от XX век с творби на Магрит и Мондриан, а след това в работи на съвременни художници. Колекцията включва картини, скулптури и други произведения на изкуството от Античността до наши дни. 300 от над 620-те работи са подбрани от обширните хранилища на парижкия Лувър, както и от още 12 водещи френски музея като „Орсе” и Центъра „Помпиду”. Музеят в Абу Даби ги ползва под наем. Сред най-ценните експонати са статуетка на изправена бактрийска принцеса от третото хилядолетие преди Христа, 3000-годишна златна гривна с лъвска глава от Близкия изток, гръцки сфинкс от 6 в. пр.Хр., картината на видния османски художник Осман Хамди Бей „Учещ млад емир” от 1878 г., шедьовърът на Пол Гоген „Борещи се деца”, колажът на Пикасо „Портрет на дама” от 1928 г., най-старата известна фотография на забулена жена, скулптурата „Фонтан от светлина” на китаеца Ай Уейуей, както и голям брой френски шедьоври включително работи на Дега и Моне и една от петте версии на известната картина „Наполеон на прохода Сан Бернар” („Наполеон пресича Алпите”) от Жак-Луи Давид.

По предварителна информация Лувърът в Абу Даби трябваше да стане собственик и на най-скъпата картина в историята – „Спасителят на света” от Леонардо да Винчи, купена на търг за 450,3 милиона долара, но към момента местонахождението на платното е неизвестно. Творбата, създадена в края на XV – началото на XVI век, показва Христос в ренесансови одежди. В лявата си ръка Спасителят държи кристално кълбо, а с дясната дава благословия. Първоначално се е смятало, че картината е копие на изгубен оригинал, нарисувано от някой от учениците на Да Винчи, и през 1958 г. е продадена едва за 45 английски лири. След реставрация обаче става ясно, че неин автор е самият италиански майстор. Днес тя се приема за една от двадесетината картини на Леонардо, достигнали до нас, макар че някои изследователи оспорват неговото авторство върху „Спасителят на света”. Музеят в Абу Даби със сигурност разполага с друга творба на Да Винчи – „Прекрасната ферониера”, взета под наем от парижкия Лувър. Наред с постоянната експозиция в музея се организират и различни временни изложби.

Снимка: Getty Images

Колекцията на арабския Лувър със сигурност е впечатляваща, но сякаш самата сграда на музея е най-ценното му произведение на изкуството. Проектът за нея е дело на ателието на легендарния френски архитект Жан Нувел, носител на наградата „Прицкер”, смятана за еквивалент на Нобеловата награда в света на архитектурата. Визията му за музея включва поредица от 55 бели сгради, вдъхновени от традиционната медина (старата, обградена от стени част) на някои арабски градове. Фасадите на ниските здания са изработени от 3900 панела супервисокоякостен бетон с вложени стоманени и полимерни влакна.

Снимка: Getty Images

Сградите са подредени около и под централния и най-забележителен елемент от композицията – филигранно изработен метален купол с диаметър 180 метра. Естествено, той също носи арабски полъх. Сложните му форми напомнят за преплетени палмови листа, традиционно използвани за изработване на навеси и покриви, хвърлящи шарена сянка под жаркото пустинно слънце. Слънчевите лъчи се промъкват през отворите в конструкцията на купола и създават своеобразен ефект на „дъжд от светлина” в галериите на музея. След залез осветлението от вътрешността на Лувъра прониква през „перфорирания” покрив и създава усещане за обсипано със 7850 звезди небе, видими и отвътре, и отвън. А през деня блестящият купол на Лувъра се забелязва отдалеч. Изработен е от австрийската фирма „Вагнер Биро”, специализирана в производството на стоманени конструкции. Изключителното творение на австрийците се състои от осем отделни слоя: четири външни от неръждаема стомана и четири вътрешни от алуминий. Разделя ги стоманена рамка, висока пет метра. Рамката е изградена от 10 000 структурни компонента, сглобени предварително в 85 огромни елемента, всеки с тегло до 50 тона.

Поставени един върху друг, отделните слоеве образуват шарка, която на пръв поглед изглежда хаотична, но всъщност се подчинява на изключително прецизно разработен геометричен дизайн. За проектирането му архитектите от ателието на Жан Нувел са си сътрудничили със структурните инженери от британската фирма „БюроХаполд Енджиниъринг”. Основният мотив в дизайна се повтаря в различни размери и под различни ъгли във всички осем слоя на конструкцията. Всеки лъч трябва да премине през осемте слоя, преди да се появи във вътрешността на музея, а после да изчезне в резултат на преместването на слънцето на небето. Така светлината, проникваща в Лувъра, изглежда в постоянно движение.

Снимка: Getty Images

Целият купол се държи само на четири постоянни подпори, раздалечени на цели 110 метра една от друга. Подпорите са скрити в сградите на музея, за да се създаде усещането, че куполът плува във въздуха. Долната част на покривната конструкция се извисява на 29 метра над пода на приземния етаж, а върха й – на 36 метра.

Като цяло Лувърът в Абу Даби е достатъчно компактен, за да не се объркаш или направо да се изгубиш като в големия му парижки брат, но и достатъчно интересен, за да задържи вниманието ви за няколко часа. Освен да се насладят на един куп шедьоври, посетителите могат да гледат филми и концерти в залите на музея, а най-младите любители на изкуството да се включат в специални неколкодневни програми, съобразени с възрастта и интересите им. Разбира се, както във всеки добър музей, и тук на разположение на посетителите са книжарници и различни заведения, в които могат да бъдат опитани местни деликатеси, чайове и кафета. Планирането, проектирането и построяването на музея отнема 10 години. Този срок обаче не се вижда никак дълъг на Жан-Люк Мартинес, директор на парижкия музей: „На Лувъра му трябваха 800 години, за да стане Лувър, но бяха необходими само 10 години за раждането на друг Лувър в Абу Даби”.

Удоволствието да си имат собствен Лувър струва на Емирствата почти 1,9 милиарда долара. Строежът на музея излиза около 600 милиона, 520 милиона са платени за правото да се използва името на прочутия френски музей в продължение на 30 години и още 747 милиона ще бъдат преведени за наемане на произведения на изкуството, за организиране на специални изложби и за предоставяне на управленско консултиране от френска страна в посочения период. Сделката за Лувъра е част от по-широко споразумение между правителството на Франция и властите на Абу Даби, предвиждащо културен обмен и сътрудничество включително откриването на филиал на Сорбоната в столицата на Абу Даби и реновиране на историческия театър в замъка Фонтенбло.

Снимка: Getty Images

Арабският Лувър е разположен в самия край на остров Саадият, който се намира на около половин километър от брега на Абу Даби. Това прави музея достъпен както по вода, така и по мост, свързващ острова със сушата. Нещо повече – под купола са намерили място и басейни, които допълват усещането, че музеят е кацнал върху водата. Целият остров е арена на най-амбициозния инфраструктурен проект в Емирствата в наши дни на стойност 27 милиарда долара. Саадият ще бъде разделен на седем района, които ще бъдат застроени с университети, луксозни хотели, жилищни зони. Лувърът е разположен в Културния район, който би трябвало да влезе в така любимата за тази амбициозна страна графа „най-най”. Плановете предвиждат районът да приюти най-големия комплекс от културни институции на световно ниво, създадени от няколко прочути архитекти. Освен Лувъра тук ще се появят Националният музей „Зайед”, чийто дизайн е разработен от фирмата на лорд Норман Фостър, музеят за съвременно изкуство „Гугенхайм Абу Даби” по дизайн на Франк Гери, който ще се превърне в най-големия от групата музеи „Гугенхайм” по света, център за сценични изкуства по проект на покойната Заха Хадид, морски музей по концепция на Тадао Андо и голям брой арт павилиони.

Особено внимание заслужава Националният музей, който ще заема централното място в комплекса и ще бъде първият по рода си в ОАЕ. Посветен е на първия президент на страната шейх Зайед бин Султан ал Нахиян, управлявал в продължение на почти 33 години и смятан за баща на нацията. Галериите на музея ще се помещават във вътрешността на изкуствен хълм, върху който ще бъдат засадени градини с дървета. Подземното разположение на сградата ще осигурява защита срещу безмилостно горещия климат на Абу Даби.

Снимка: Getty Images

В голямата могила внимателно ще бъдат позиционирани дискретни отвори, които ще улавят и насочват интензивните слънчеви лъчи и по този начин ще осветяват и „раздвижват” вътрешните пространства. Най-отличителната черта в дизайна на музея обаче ще се издига високо над хълма. Става дума за пет кули във формата на крила на сокол, напомнящи за любовта на шейх Зайед към соколарството. Кулите няма да имат само декоративна роля, а ще осигуряват вентилацията и охлаждането на музея. Петте съоръжения ще се затоплят от слънчевата светлина и ще действат като топлинни комини, които по естествен път ще привличат хладните въздушни течения и ще ги насочват към вътрешността на музея. Свежият въздух ще бъде улавян на ниското ниво на кулите, откъде ще бъде отвеждан по заровени тръби за охлаждане на земята и накрая ще бъде изпускан във фоайето на музея. Оттам топлината в горния край на кулите ще привлича въздуха вертикално нагоре през галериите благодарение на т.нар. коминен ефект. За финал затопленият въздух, издигащ се по кулите, ще бъде изпускан навън през вентилационни отвори на върха на „соколовите криле”, които ще се отварят в резултат на отрицателното налягане при подветрената страна на кулите.

Снимка: Getty Images

Поне докато не бъдат построени и останалите авангардни културни центрове на остров Саадият обаче, Лувърът ще си остане перлата на Абу Даби. Очевидно на този музей му е писано да трупа слава. Още преди да бъде завършен, вече беше спечелил три награди – приза за дизайн на списание „Айдентити” в категорията „Проект на бъдещето” за 2015 г., Европейската награда за дизайн от стомана за 2017 г. (заедно с „Вагнер Биро”) и още едно отличие от „Айдентити”, но в категорията „Най-значим проект в ОАЕ” за 2017 г. Арабският Лувър тепърва ще събира овации, а междувременно всеки посетител на Абу Даби може да разгледа ценната му колекция и да се потопи в симбиозата между Изтока и Запада, традиция и модерност, слънце, море и земя.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги