Лечебната сила на поезията и ефектът ѝ върху менталното здраве
Поезията ни свързва отново с красотата и добротата на света, като същевременно ни показва неговите трудности. Когато четем стихотворение, в което можем да припознаем собственото си страдание, разбираме, че не сме сами. Едно от нашите най-ранни и най-фундаментални удоволствия като хора е сетивната наслада от езика.
Ежедневието, в което живеем е изключително напрегнато, понякога доста несигурно. Оплакваме се от тревожни мисли, преумора в работата, а усещането за безизходица е честа диагноза за съвременния човек. Техниките за намаляване на стреса като медитация, йога, упражнения и разходки сред природата са познати инструменти за намаляване на тревожността ни. Друг почитан от времето, но много пренебрегван начин, който може да възстанови общото чувство за благосъстояние, е четенето или писането на поезия.
Стиховете ни свързват отново с красотата и добротата на света, като същевременно назовават неговите трудности. Вместо да ги отхвърляме, четенето на стихове ни напомня, че други също като нас са загубили любим човек, преживели са разочарования, борят се с безсъние, живееят в депресия или страдат точно като нас. Поезията ни позволява да идентифицираме личните си турбуленции, прекъсва чувството ни на изолация и утвърждава чувството ни за принадлежност. Води ни към мъдрост и приемане.
Науката потвърждава лечебната сила на поезията
Скорошни проучвания на Международната лаборатория за изкуства и съзнание към университета Джон Хопкинс предлага убедителни доказателства от редица проучвания, че поезията е полезна за нашето здраве. Изследване проведено в през 2021 година в болница в Роуд Айлънд установява, че хоспитализираните деца, които четат или пишат поезия, изпитват по-малко негативни емоции, като например страх, тъга, гняв, безпокойство и умора. Друго проучване от 2013 година във Филипините показа, че сесиите за писане на поезия значително намаляват депресията в група травматизирани и малтретирани подрастващи деца. Четенето на стихотворение, в което разпознаваме собствената си тревожност или страдание, провокира осъзнаване, че сме не сме сами.
Проучване от 2019 година във Финландия измерва повърхностната мозъчна активност на 21 новородени бебета, слушащи редовно реч, музика и детски песнички. Стихчетата предизвикват значителна мозъчна реакция, когато са текстът бива променен, което предполага, че мозъкът се опитва да предскаже каква рима трябва да последва. Нервната система реагира на римувана и метрична реч и “предизвиква” усмивка, но за дeцата това има още по-голямо значение за тяхното успокоение и усещането им за радост и щастие.
Мъдростта на стиховете в преодоляване на страданието
Може би не напразно едни от най-популярните споделяния в социалните мрежи са на цитати и извадки от стихотворения на велики поети и писатели. Чрез тях успяваме да изразим чувствата и емоциите, които иначе ни е трудно да направим. Поезията има наистина специален ефект върху менталното ни състояние. Да вземем например произведението “Къщата за гости” – едно от най-известните стихотворения на персийския поет Джалал ал-Дин Руми.
Написано преди повече от осемстотин години, то ни кани да разгледаме всички житейски преживявания и чувствата, произтичащи от тях, като временни посетители в „къщата за гости“ в самите нас. С търпение и състрадание Руми ни съветва да признаем, че дори негативните емоции са ценни учители за нашия растеж.
Строфите на “Къщата за гости” описват живота като едно пътешествие, в което човекът търси своето истинско аз и свързва сърцето си с божествената истина. Централната метафора на стихотворението е ‘къщата за гости’, където всеки човек е поканен да влезе и да намери утеха и спокойствие.
Поезията действа като мост и ни кани да участваме в по-доброто разбиране на нашите емоции, събуждайки възприятията ни за красота и радост в настоящия момент.
В стихотворението „Летният ден“ на Мери Оливър, тя възхвалява природния свят и ни призовава да намерим своето място в него. Подобно на Руми, тя моли читателя да осъзнае ценността на живота и ни насърчава да помислим как можем да се възползваме максимално от този ценен дар.
Мислете за поезията като за портал към вечно място, където можете да намерите утеха, приятелство, просветление, омагьосване, мистерия, мъдрост, хумор и изцеление. Поезията, особено съвременната, назовава и разединенията, при които сме останали слепи за екзистенциални заплахи и лични тревоги, които заплашват да ни завладеят. Със своята привързаност към прецизността на езика, своята стегнатост на мисълта и смисъла, поезията ни помага да преодолеем негативните емоции и да извлечем мъдрост и сила в трудните моменти.
