Климатът се променя, кафето също
Откъс от статията „Климатът се променя, кафето също“, която може да прочетете в брой 75 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Кафето – напитка, превърнала се в съществена част от ежедневието (и продуктивността, да си признаем) на мнозина от нас. В света се изпиват около 500 млрд. чаши годишно. Почти ритуално отделяме нужното внимание на чашата с кафе, свързвайки я с поводи за раздумка и споделено време, вместо просто с едно гориво, с което да избутаме деня. Късо или дълго, с мляко или без, безкофеиново или нормално – връзката си съществува от векове, макар и кафето да не се счита за стока от първа необходимост или за жизненоважна хранителна добавка. То е толкова достъпно, че дори можем да претендираме за избор.
И може би не си даваме сметка, че това – изборът – в обозримото бъдеще може и да не изглежда съвсем така. Днес се питаме: ще изчезне ли кафето и могат ли климатичните промени да „посегнат“ на любимата напитка, но и на други екзотични продукти?
Именно кафето е една от най-отглежданите култури, която е и основен поминък за 125 млн. души по света, много от които – малки производители. Става въпрос за т.нар. Bean Belt (Пояса на зърната), т.е. територията, обхващаща държавите около Екватора и тези в близост до тях – като лидерите в производството на кафе Етиопия, Колумбия, Бразилия, Хондурас, Индонезия, Виетнам и т.н. Климатът там предоставя идеални условия за отглеждане на множество култури – не само кафе, но и банани, какао, палмово масло, кашу, авокадо, манго, захарна тръстика. Тези условия са комплексна комбинация от постоянни температури, качествена плодовита почва и достатъчно слънце, сянка и дъжд. Но въпросните обстоятелства с течение на времето стават както икономическо предимство, така и назряваща климатична пречка.
Централна Америка например е един от регионите в света, който е сред най-уязвимите на промени на климата. Местните хора в Хондурас и Гватемала, където т.нар. сух коридор (dry corridor) има най-силно проявление, споделят, че сезоните осезаемо са се видоизменили: „Тук нямаме четири сезона – имаме сух и влажен, тоест дъждовен“. През сухия температурите са все по-високи, през дъждовния водата се излива от небето. Споделят, че доскоро са имали малки наводнения, „в рамките на нормалното“. „Съседите продадоха земите си, а хората тук работят ден за ден. Преди знаех, че ще имам някаква реколта, но заради проливните дъждове и наводненията вече нищо не знаем и търпим големи загуби (финансови и продукция)“, разказва фермер от град Ла Лима, разположен близо до втория по големина град в Хондурас – Сан Педро Сула.
Хондурас, чието име, твърди се, е дадено от Колумб и означава „дълбочини“ – заради обширните и дълбоки крайбрежия на Карибско море и Тихия океан, е сред най-пострадалите страни от ураганите в района. Преди урагана Хулия от 2022 г. изключително разрушителни са двата последователни (в рамките на две седмици!) урагана през 2020 г. – Ета и Йота, а загубите от тях се равняват на хиляди човешки животи, десетки хиляди животни и над половин милион хектара обработваема земя. А заради щетите, нанесени от урагана Мич (1998), страната е на втора позиция в доклада на Global Climate Risk Index от 2017 г. за най-повлияни от климата държави.
Местните с тъга разказват за спомените си от тези събития и преживяват стреса отново и отново, подготвяйки се на практика за следващия дъждовен сезон още тази есен. Тропически бури, превръщащи се в урагани, преди са били очаквани през период от 20 години, докато сега вече подобни ежегодни проявления не са новост за хората.
В началото на миналия век Хондурас е един от основните износители на банани – дори писателят О. Хенри нарича страната „бананова република“ в романа си „Зелки и крале“ (именно оттам произлиза този термин). Големите американски корпорации, лидери на банановия пазар и в наши дни (United Fruit Company – днес Chiquita, и Standard Fruit Company – днес Dole), предизвикват политически разногласия и неразбирателства и постепенно се оттеглят.
В наши дни сушите, наводненията и екстремните метеорологични условия, масовата липса на чиста питейна вода, в допълнение към бързо развиващите се зарази, вредители и гъбички, и съпътстващата ги прекомерна употреба на пестициди за тяхното овладяване, в крайна сметка накланят везната в полза на други посеви. Днес малките производители пренасочват усилията си към култури като царевица, захарна тръстика или дори домати в оранжерия, за да издържат себе си и семействата си. А и малките, и големите производители се преориентират към африканската палма за производство на палмово масло като по-устойчива на промени култура.
При кафето ситуацията не е много по-различна. Макар обществото ни да познава около 130 различни вида кафе, нашето ежедневие ни среща основно само с два от тях. Около 60% от пазара се пада на арабиката (Coffea arabica), а останалите 30-40% – на робустата (Coffea canephora var. Robusta). Счита се, че сортът „Арабика“ е най-уязвимият на промените в климата заради своята претенциозност и чувствителност към горещина, слана и вода. Идеалните условия, при които вирее, са температури от 18 до 21 градуса, надморска височина от 1000 до 2000 м и „стабилен“ сух период от 3 месеца.
Цялата статия „Климатът се променя, кафето също“ може да прочетете в брой 75 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
