Как науката обяснява защо се страхуваме?

Страхът е основно емоционално състояние, което всеки от нас е изпитвал поне веднъж в живота си. Той е естествена реакция на заплаха или опасност и играе важна роля в оцеляването на човечеството. Макар и да е съвършено нормално да изпитваме страх, много от нас се интересуват от научните обяснения зад тази емоция. 

Когато се сблъскаме с нещо, което ни плаши, хипоталамусът в мозъка реагира, като освобождава серия от химикали към симпатиковата нервна система и надбъбречните жлези. В симпатиковата нервна система се изпращат сигнали за освобождаване на “хормони на стреса”, като адреналин. Те вдигат оборотите на тялото, което става напрегнато и бдително. 

В същото време надбъбречните жлези започват да отделят хормони и към други части на тялото, което предизвиква поредица от забележителни промени, настъпващи почти мигновено. Сърдечният ритъм и кръвното налягане се увеличават, зениците се разширяват, за да поемат възможно най-много светлина, междувременно имунната система и храносмилането се изключват, за да може повече енергия да се насочи към спешните функции, а вените се свиват, което задържа кръвта в основните мускулни групи. В този момент ни е трудно да се съсредоточим върху дребните задачи, тъй като мозъкът ни е зает със страха.

Еволюция на страха

Еволюционната психология предлага обяснение за произхода и полезността на страха. Според нея, той е резултат от еволюционния подбор, който предпочита организмите, които са в състояние да избягват опасността, да се адаптират към нея или имат силата да я преодолеят.

Организмите, които са по-успешни в справянето с опасности и предизвикателства в околната среда, имат по-голям шанс да оцелеят и да предадат своите гени на следващите поколения. Страхът като емоция, играе важна роля в тази борба за оцеляване. Той предоставя предимства на примитивния човек, като го подготвя за опасност и го мотивира да избягва потенциални заплахи.

Страхът също така може да подобри нашата способност да засичаме и разпознаваме потенциални опасности в околната среда. Организмите, които са по-чувствителни към заплахи и са в състояние да реагират бързо, е по-вероятно да могат да избягват опасностите и да преживеят. Страхът е важно чувство, което подобрява нашата способност да засичаме и разпознаваме потенциални опасности в околната среда. 

Неврологични изследвания

С помощта на съвременни неврологични изследвания се разкриват механизмите зад страха. Например, идентифицирана е ролята на амигдалата – част от мозъка, която е свързана с обработването на емоции и страхове. Когато сме изправени пред потенциална заплаха, амигдалата изпраща сигнали до други части на мозъка, които подсилват страховите реакции и поддържат вниманието ни фокусирано върху потенциалната опасност, за да можем да се справим с нея. 

В днешно време, ние не изпитваме същите страхове като нашите предци и често се страхуваме от неща, които не са смъртоносни (като публичното говорене, работни срещи или изпити), но страхът все още ни помага да се ориентираме безопасно в съвременния свят и може да ни помогне да вземаме решения в опасни ситуации. 

Психологически аспекти

Психологическите изследвания разглеждат страха и неговите влияния върху поведението и мисленето на хората. Те доказват, че страхът може да бъде контролиран и преодолян чрез различни техники като когнитивно-поведенческа терапия и излагане на “страшни” ситуации. Има и доказателства за връзката между страха и различни психически състояния като тревожността и пост-травматичното разстройство.

Страхът може да бъде извикан от различни фактори, като реални или въображаеми заплахи, травматични преживявания, социални ситуации или конкретни обекти. Психологическите проучвания се фокусират върху това как се формират и поддържат страховите реакции. Освен това, той има и физиологично отражение, като ускорено дишане, повишен пулс и напрежение в мускулите.

Психологическите изследвания на страха днес, ни помагат да разберем как тази емоция се формира, проявява и как можем да я управляваме, за да подобрим психичното си благополучие.

Културни и социални влияния

Страхът е съществена част от човешката култура и общество. Това как възприемаме и реагираме на страха, може да бъде силно повлияно от социалната и културната ни среда. Някои изследвания показват, че страхът може да бъде усилван или намаляван от социалната подкрепа, груповото мислене и медиите. 

Имайки по-добро разбиране за страха, какво го поражда и как се отразява на менталното и физическото ни състояние, можем по-добре да го контролираме. Мозъкът ни постоянно работи в наша полза, за да ни предпази или алармира за опасност. 

Будистката философия, от друга страна, ни предлага уникален подход към страха и начини за неговото разбиране и преодоляване. В будизма, страхът се разглежда като едно от основните страдания и пречки по пътя към просветлението. Преодоляването му чрез разбиране на произхода му и развиването на вътрешното ни благополучие и съчувствие към другите, може да ни доведе до просветление и освобождение от страданието, включително и от страховете ни.