Как науката обяснява високосната година?
Знаете ли какво е общото между годините 2024, 2028, 2032, 2036, 2040 и 2044? Това са години на президентски избори в САЩ, насрочени са летни олимпийски игри и са високосни години, когато февруари получава допълнителен ден и е дълъг 29 дни.
Но защо? Причината за това е малко сложна. Например повечето хора вярват, че високосната година се случва веднъж на всеки четири години, но това не винаги е така.
Защо имаме високосна година?
Календарната година обикновено е дълга 365 дни. Тези така наречени “обикновени години” определят в най-общ план броя на дните, които са необходими на Земята, за да завърши една обиколка около Слънцето.
Но 365 всъщност е закръглено число. Земята обикаля около Слънцето за 365,242190 дни, или 365 дни, 5 часа, 48 минути и 56 секунди. Тази “звездна” година е малко по-дълга от календарната година и тези допълнителни 5 часа, 48 минути и 56 секунди трябва да се отчетат по някакъв начин.
Ако не отчитаме това допълнително време, сезоните ще започнат да се изместват. Това би било досадно, ако не и опустошително, защото за период от около 700 години нашето лято, което сме свикнали да очакваме през юни в северното полукълбо, би започнало да настъпва през декември!
Като добавяме по един допълнителен ден на всеки четири години, календарните ни години остават съобразени със звездната година, но и това не е съвсем правилно.
Защо не всяка четвърта година е високосна?
Някои прости математически изчисления показват, че за четири години разликата между календарната и звездната година не е точно 24 часа.
Вместо това тя е 23,262222 часа. Закръглянето отново се повтаря! Като добавяме високосен ден на всеки четири години, всъщност удължаваме календара с над 44 минути. С течение на времето тези допълнителни над 44 минути ще доведат и до изместване на сезоните в календара.
Поради тази причина не всеки четири години са високосни. Правилото е, че ако годината се дели на 100 и не се дели на 400, високосната година се пропуска. Така например 2000 г. е високосна, но 1700, 1800 и 1900 г. не са. Следващият път, когато ще бъде пропусната високосна година, е 2100 г.
Защо се нарича високосна година?
Думата “високосен” може да ви звучи като нещо извадено от стара латинска книга или от някакъв античен разговор, но историята зад нея е по-интересна от това. Тя произлиза от латинската дума bisextus, която се състои от bis (което значи “два пъти”) и sextus (което означава “шести”). Но за да разберем какво общо имат тези думи с календара и защо годината понякога има един допълнителен ден, трябва да погледнем малко по-отблизо Юлианския календар, въведен от Гай Юлий Цезар през 46 година преди новата ера.
Ще започнем с една основна концепция от римския календар – месецът. В римския календар има три важни дни в месеците, наричани календи: (на 1-ви), ноните (на 7-и или 5-и преди идите), и идите (на 15-и). Тези дни служат като опорни точки за броенето на дните в месеца. Но трябва да имате предвид, че римляните броят инклузивно, което означава, че включват и деня, от който започват броенето. Например, ако искате да броите дните от 15-и до 7-и март, това изглежда по следния начин: 15-и март (1) > 14 (2) > 13 (3) > 12 (4) > 11 (5) > 10 (6) > 9 (7) > 8 > 7-и март (9).
Сега, за да разберем защо има високосни години, трябва да се върнем към този календар. Всяка четвърта година се добавя още един ден. Този допълнителен ден се е поставял на 24-и февруари, който така продължава 48 часа. Но защо 24-и февруари? Защото в стария календар той се отбелязва като a.d. VI Kal. Mart. (или “преди шестия март”). И когато има високосна година, вторият 24-и февруари, който ни се струва като 29-и февруари в нашия календар, се отбелязва като a.d. bis VI Kal. Mart. (“втори път преди шестия март”). И така, този допълнителен ден започва да се нарича bisextus (dies), който в крайна сметка пренасяме като “високосен” до наши дни.
Ние българите взимаме от там думата “високосен”, но в съвременния английски език използват думата “leap”, което означава “прескачам”. Това идва от рождените ни дни. Например, ако миналата година рожденият ви ден се е паднал в понеделник, то през тази година, заради добавянето на 29 февруари в календара, ще се падне в сряда, т.е. ще “прескочи” един ден.
