Как да открием своята креативна муза?

Креативността е важна част от човешкия живот и може да бъде проявена в различни области, като изкуство, литература, наука или технологии. В древността, вярванията в музите са били част от митологията на гръцката култура. Те са били изобразявани като девет нимфи, дъщери на Зевс и Мнемозина, богинята на паметта и вдъхновението. Въпреки че в съвременния свят тези вярвания са изоставени, все още има мнозина творци, които описват феномена на внезапно и безпричинно пристигащо вдъхновение.

Ейбрахам Маслоу, известният американски психолог и философ, е забелязал сходство между концепцията за музите на гърците и теорията му за йерархията на потребностите. Той предполага, че когато основните ни потребности са задоволени, човек може да постигне най-висшето ниво на самореализация, което е свързано с творческия процес. Това може да се случи, когато сме в едно състояние на поток, където изживяваме пълната абсорбция в дадена дейност.

Философия на вдъхновението

Понятието за вдъхновение може да бъде обяснено и от философска гледна точка. Някои философи смятат, че това е нещо извън нашия контрол, което идва и си отива като каприз на боговете. Други философски течения, като например рационализмът, твърдят, че това вдъхновение може да бъде обяснено логично и е резултат от нашия умствен труд.

Можем да го разглеждаме и като процес на трансформация на мислите и усещанията ни, което ни дава възможност да видим света по нов и уникален начин. Има няколко теории за това как се получава вдъхновението. Една от тях е, че идва от външни източници, които се възприемат от твореца през сетивата му, а друга, че произлиза от емоциите и вътрешните му усещания.

Към днешна дата все още има много философи, които са склонни да вярват, че творчеството е необяснимо и следователно непредвидимо. В тази ситуация се намесва науката, която се опитва да разшифрова креативността и вдъхновението ни. 

Науката в креативността

Съвременните научни изследвания в областта на творчеството и иновациите подкрепят идеята, че вдъхновението може да бъде научен процес. По-конкретно, че творческите идеи могат да се появят в резултат на външни стимули, смесени с вътрешни процеси на осъзнаване. 

Макар че креативността е присъща на всички, тя може да бъде блокирана от различни причини, като стрес, страх, липса на мотивация и други. Ейбрахам Маслоу работи основно в областта на човешката мотивация и креативността. Той разработва теорията на йерархията на нуждите, която описва основните потребности на човека и тяхното влияние върху поведението му. Може да бъде използвана за разбиране на това как да открием своята креативна муза. Според него, човешките нужди са подредени в определена йерархия, като физиологичните са най-основни, а тези за самореализация са най-високи. Това означава, че докато не удовлетворим някои от основните си потребности, няма да можем да се концентрираме върху по-висшите, като креативността.

Едно от най-широко разпространените изследвания в областта на креативността разглежда различни характеристики на творческите индивиди, като тяхната психологическа гъвкавост, изобретателност и способност да мислят извън определените рамки. Резултатите от това изследване показват, че творческите личности са по-склонни да имат гъвкаво мислене и са отворени за нови идеи.

Някои учени се фокусират върху биологичните и неврологични фактори, които лежат в основата на креативността. Например, ролята на невроните-огледала в креативния процес. Тези клетки в мозъка играят важна роля за емпатията и разбирането на действията на другите хора. Научните доказателства показват, че тези клетки също играят роля в креативния процес, като помагат на художниците и други творци да се възползват от опита си, за да създадат нещо ново.

Може ли всеки да бъде креативен?

Според различни изследователи това е напълно постижимо за всички. Това, което вече е известно за мозъка е, че колкото повече го използваме и го захранваме с различна информация, укрепваме и фокусираме, толкова по-големи са шансовете да бъдем креативни. 

С други думи, креативността се извлича повече от “мозъчните мускули”, отколкото от музата. Подобно на вдигането на гирички, където ставаме прогресивно по-силни чрез редовни тренировки, мозъкът трябва да бъде подложен на чести тренировки, да повтаряме едни и същи действия, чрез които да насърчим креативността си да създаваме и творим.

Колкото повече създаваме, толкова повече МОЖЕМ да създаваме. Ако сме писатели, трябва да пишем постоянно, художниците да не спират да рисуват и учат нови техники. С други думи всички можем да творим и бъдем вдъхновени, ако сме гъвкави, отворени към нови идеи, не спираме да “храним” ума с полезна информация, която да ни помогне да бъдем креативни в работата и личния си живот.