Аптека Хипократ пази тайните на древната фармация

Kогато ви обгърне калдъръмената магия на Стария Пловдив и уханието на дърво и спомени ви понесе към миналото, няма как да не стигнете до едно от най-вълшебните места под тепетата: Старинна аптека „Хипократ“ на улица „Съборна“.

Лавици с прилежно подредени кристални и порцеланови съдове. Множество буркани. Колби, епруветки, дестилатори, ръчни везни и кантари, хавани. Хипократ (древногръцки лекар), Хигия (богиня на здравето) и Асклепий (бог на медицината), които надничат строго от ъглите. Стени, окичени с оригинални дипломи на магистър-фармацевти от едно време. Добре дошли в единствения музей на фармацията в България, който разказва приказки за лечители и тайни рецепти.

Татяна Йорданова, екскурзовод и уредник в Общински институт „Старинен Пловдив“ ни разхожда из историята на това магично място. Получили образованието си на Запад, първите лекари и фармацевти внасяли в България новото познание. Днес в музейната аптека се пазят десетки фармакопеи с точни рецепти.

„Тук може да се види и книгата „Лекарственик“ на Неофит Рилски, издадена през 1846 г. в Букурещ. Състои се от две части и съдържа молитви за здраве и 92 рецепти за всяка немощ. Предписани са съставките за лекарства за „дерт“, за сърце, за „человека, дето храка кръв“ (туберкулоза). Това е първата медицинска книга на църковнославянски език“, разказва Татяна, а след това внимателно вади буркан с позлатен кант и ангелче.

Вниманието ни привлича и друг ценен експонат. Антикварната метално-звънкова сметководна каса, като от американските каубойски филми. Внесена у нас от Охайо в края на XIX век, тя е пригодена за българските сметки и валута и е толкова здрава, че нейният механизъм е запазен и до днес. Обковът е изработен от метал, от който се правели оръжия.

С почуда гледам голямото огледало в аптеката и питам Таня каква е неговата цел. „В аптеките от онези времена огледалото е имало специално място. То било сложено, за да гледа фармацевтът сам себе си и да преценява какво количество взема от аптечния шкаф с отрови. Тоест огледалото предлагало визуален самоконтрол на магистър-фармацевта, единствен имал право да бърка в шкафа. Както Парацелз е казал – всичко е лекарство, всичко е отрова. Зависи от дозата. А здравето е най-голямото благо.

Специални благодарности на Общински институт „Старинен Пловдив“ за осъществяването на този материал. Цялата статия може да прочетете в брой 59 на InGlobo.