InСтории разказва за лицата на лятото
Есента ще ни зарадва с новия, пети сезон на InСтории – подкаста на InGlobo за пътешествията като начин на живот и живота като пътешествие. За да подгреят за него обаче, водещите Свилен Георгиев и Мартин Граховски се връщат към горещите си летни пътувания, за които разказват в специален епизод на подкаста.
Пъстрото лице на Андалусия
А в Европа трудно може да се открие по-горещ регион от южната испанска автономна област Андалусия, където през лятото температурите редовно прескачат 40 градуса. Красивата столица на областта Севиля пък е европейският град с най-висока средногодишна температура.
Виждаме Андалусия през очите на Свилен, за когото Испания от край време е слабост, но при първото си пътуване в най-южната ѝ част е изненадан и очарован от нейното многообразие, от чистотата и подредеността и най-вече от фантастичната смесица на различни култури, която личи навсякъде. Многовековното мюсюлманско владичество, наследството от християнската Реконкиста, довела до изграждането на испанската идентичност на страната, и дори масираното еврейско присъствие в региона се преплитат, за да създадат шедьоври най-вече в областта на архитектурата – от религиозните сгради като камбанарията Хиралда (бивше минаре) на най-голямата готическа църква в света, разположена в Севиля, и джамията-катедрала на Кордоба, през пищните дворцови комплекси като Алхамбра в Гранада, до малките, облицовани с разноцветни керамични плочки вътрешни дворове патиос с фонтан по средата, пръснати из целия регион.
Културата на хитанос (местните цигански общности) пък ражда именно в Андалусия фламенкото, а да го наблюдаваш от една ръка разстояние на изумително красивия площад „Еспаня“ в Севиля е неповторимо изживяване. Андалусия предлага щедро и още много богатства на пътешественика. Безкрайните плажове на атлантическия бряг и средиземноморския Коста дел Сол се редуват със заснежените през зимата върхове на Сиера Невада и също толкова белите селища, накацали по хълмовете в Националния парк Сиера де Грасалема, покритите с маслинови гори и лозя равнини са прорязани от реки като Гуадалкивир, по която някога се е „стичало“ златото и среброто от Америка, а хората се наслаждават на живота с вкусните предложения в тапас баровете и фиестите като карнавала по улиците на Кадис.
Истинското лице на Кампания
От Андалусия прескачаме в друга гореща, във всички смисли, част на Южна Европа – Неаполския залив и Амалфийското крайбрежие в италианския регион Кампания. Мартин признава, че Рим винаги е бил любимият му град в Италия, но Неапол е напът да го измести заради своя неповторим, по-суров, но истински характер.
Носят го квартали като предградието Скампия – най-опасния район на Неапол, контролиран доскоро от Камората и известен с огромните си жилищни сгради със стъпаловидна форма. Някогашните им обитатели са изселени, защото предстои блоковете да бъдат съборени, но хората, живели в тях, продължават да носят навсякъде ланци с формата на сградите като знак за принадлежност. Символ на упадъка в града допреди 10-на години е бил и кварталът Санита („Здраве“) – доста странно име, като се има предвид, че още от елинистични и древноримски времена това е бил гробищен район, пълен с погребални камери и раннохристиянски катакомби. Напоследък обаче се полагат усилия за преобразяването на Санита и сега кварталът е изключително цветен, а фасадите на сградите са изпъстрени с огромни стенописи. Автентичния дух на Неапол пазят и непретенциозните, нетуристически улични ресторантчета, за някои от които дори това определение е твърде помпозно, но предлагат изключително вкусна и прясна храна.
По-надолу по Амалфийското крайбрежие подминаваме Амалфи и Позитано, за да се изкачим в Равело и да погледнем от Терасата на безкрайността във вила Чимброне, по чийто парапет се редуват мраморни бюстове. Оттам се разкрива главозамайващата панорама на наситеносиньото, равно като мраморна плоча Тиренско море с по някой каменен плаж в подножието на отвесните скали и тесния път, криволичещ по тях. От терасата надолу тръгва безлюден, обрасъл пешеходен маршрут покрай дворовете на стари, изоставени къщи с кошници, в които да падат огромните местни лимони. Районът привлича любителите на историята със „застиналия“ град Помпей. Изригването на вулкана Везувий през 79 г. засипва града изцяло с пепел и пемза, но запазва вида му непокътнат и днес туристите имат редкия шанс да „надзърнат“ в живота на хората отпреди почти две хилядолетия, с големия амфитеатър, малките къщи и дори мозайката с надпис Cave Canem („Пази се от кучето“) пред една от вилите.
Противоречивото лице на Берлин
Отправяме си по́ на север – към Берлин, който предизвиква противоречиви чувства у Свилен при първата им среща. Космополитен, еклектичен, изпъстрен с изкуство, все още епицентър на електронната музика, но и изненадващо мръсен и неподдържан на места, приютяващ всякакви странни, меко казано, птици, градът на Шпрее не оставя никого равнодушен. А когато 68 000 души подскачат в един ритъм по време на пъстрото парти, наречено концерт на „Колдплей“, местната сеизмологична служба отчита леко земетресение…
Непокътнатото лице на Норвегия
На противоположния спектър на емоциите се намира Норвегия, където човешкото присъствие е оскъдно, а главен герой е величествената природа. Оставаш без дъх и думи, когато още в началото на престоя си там попадаш на място, където отвсякъде си заобиколен от епични водопади, но според Мартин, когато видиш няколко десетки от тях, вече започваш да ги приемаш за даденост. Уникален с вида си обаче е Езикът на трола – тясна и тънка скална издатина, която се протяга над висока 700 м бездна и предлага гледка към езерото Рингедалсватнет. А 8-те часа труден пешеходен преход дотам си заслужават.
Както си заслужава и целият епизод, от който ще научите и как Мартин се вдъхновява от успокояващия и така хармоничен свят на пчелите, а и много други истории от летните пътешествия на двамата водещи.
Можете да чуете епизодa във всички познати платформи – Spotify, Apple Podcast, Pocket Casts и Google Podcasts.
