Гауди – архитектът на въображението
Откъс от статията „Гауди – архитектът на въображението“, която може да прочетете в брой 51 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Никое посещение на Барселона не би било пълно, без да вдигнем поглед към приличащата на пясъчен замък базилика „Саграда Фамилия“. Без да се разходим из причудливите форми и разноцветни мозайки на Парк „Гуел“. Без да се полюбуваме на пъстрата и напълно пренебрегнала правите линии Каза „Батло“, наподобяваща древно морско чудовище с люспестия си покрив и пъстрата фасада с колони, сякаш изваяни от кости, и балкони като черепи, и все пак толкова привлекателна. Без да зърнем скупчените комини на Каза „Мила“, напомнящи стройните редици на рицари с шлемове или на щурмоваците от „Междузвездни войни“.
А всички те са рожба на гения на един човек – Антони Гауди. Той създаде модерното лице на красивия средиземноморски град и позволи на поколения архитекти и дизайнери през последните 70 години да мечтаят смело и да претворяват фантазиите си в изумителни творения. И да се опитат да довършат делото на живота му. Днес мнозина се опитват да вкарат стила на Гауди в рамки като ар нуво и каталунски модернизъм, неоготика и мудехар, дори сюрреализъм и кубизъм, но той има само едно име – въображение.
Гауди създава поредица от проекти, превърнали се в символ на Барселона и привличащи милиони почитатели. Първият от тях е къщата „Висенс“, построена в периода 1878–1880 г. Колоритната сграда, която прилича на къщичка от „Лего“, показва силно влияние от стила мудехар (християнската испанска архитектура, ползваща богатата орнаментика и символика от изкуството на маврите, останали на Иберийския полуостров след Реконкистата). Къщата не само напълно скъсва с доминиращите през периода архитектурни норми, но и отваря нова глава в историята на каталунската архитектура и поставя истинското начало на успешната кариера на Гауди.
През 1883 г. Гауди започва работа над своя най-голям шедьовър. А първоначално въобще не трябва да е част от проекта. При едно свое пътуване до Италия продавачът на книги и филантроп Джозеп Мария Бокабея много харесва една църква и решава да вдигне такава и в Барселона. Тя ще е посветена на Христос и неговите земни майка и баща – Дева Мария и св. Йосиф, затова на каталунски името ѝ е Темпла Експиатори дa ла Саграда Фамилия (Изкупителен храм на Светото семейство). Построяването ѝ е възложено на архитекта Франсиско де Паула дел Вияр, чийто план предвижда градът да се сдобие с доста стандартно изглеждаща църква в неоготически стил. След поредица разногласия със строителния съвет на храма обаче той се отказва от проекта. На мястото му е привлечен 31-годишният Антони Гауди по препоръка на негов бивш преподавател. Гауди напълно променя първоначалния проект, следвайки собствения си отличителен стил, и така създава уникалния вид на „Саграда Фамилия“. Тя ще се превърне в делото на живота му, над което той се труди в следващите 43 години, до последния си ден, и в крайна сметка го оставя недовършено.
В началото обаче кипящата енергия и желанието му за работа го карат да приема по няколко поръчки едновременно. В това, разбира се, пръст има и неговия патрон и близък приятел граф Еузеби Гуел. Индустриалецът има нужда от дом, който ясно да заяви и демонстрира на всички важния му обществен статус, при това в самото сърце на града. Затова през 1886 г. възлага на архитекта да проектира за него дворец в центъра на Барселона. Хубаво, но площта, отредена за целта, далеч не отговаря на амбициите на милионера. Парцелът е с приблизителни размери 16 x 20 метра и е подходящ по-скоро за голяма къща. Но това не може да спре Гауди. Може би за да подчертае сериозния и достолепен образ на Гуел, той създава изненадващо консервативна фасада за зданието, която вероятно е и причината съпругата на индустриалеца да не харесва особено сградата и да не прекарва много време там. В интериора обаче Антони развихря фантазията си. Таванът на основната зала например е обсипан с малки дупки, през които през деня нахлува естествена, а през нощта – светлина от фенери, създавайки илюзията за звездно небе. Един от секретарите на Гуел е изключително притеснен от космическите разходи за построяването на двореца. „Аз пълня джобовете на дон Еузеби, а Гауди ги изпразва“, клати глава той. Когато обаче показва на своя работодател огромната купчина сметки, той невъзмутимо свива рамене: „Само толкова ли е похарчил?“.
Едни от най-популярните сгради, проектирани от Гауди, безспорно са две къщи, които създава почти едновременно в началото на новия XX век. Каза „Батло“ (1904–1906) на един от основните булеварди в Барселона – „Паседж де Грасия“, не е оригинално творение на Гауди, но той я реновира с такъв замах и вдъхновение, че тя става една от най-знаковите му работи. Особено приковаваща погледа е колоритната ѝ фасада, облицована с любимата на Гауди разноцветна натрошена керамика, известна с каталунското название тренкадис, и изпъстрена с прозорци с най-необичайни форми и колони, наподобяващи вкаменени кости. Покривът пък напомня за гърба на дракон.
Успехът на „Батло“ кара и богатото семейство строителни предприемачи Пере и Розе Мила да поръчат на Гауди да построи сграда с апартаменти малко по-нагоре на същия булевард. Гауди създава Каза „Мила“ между 1905 и 1910 г., като ѝ придава преливащи каменни форми. Неговите съвременници обаче никак не харесват сградата заради грубия ѝ според тях вид, който не се вписвал естествено в градската среда. Затова ѝ дават прякора Ла Педрера („Каменоломната“), който с течение на времето става по-популярен от истинското ѝ име. Къщата става обект на много подигравки и критики. Но всичко това не може да заличи естетическите ѝ достойнства. Във фасадата веднага правят впечатление балконите от преплетено във всевъзможни форми ковано желязо, но истинските достойнства на тази сграда са атриумът и особено покривната ѝ тераса на различни нива, „населена“ с подобни на войници с шлемове комини и причудливи отдушници. Първоначалният план на Гауди предвижда сградата да е увенчана от множество статуи на светци, сред които най-внушителна да бъде тази на Богородица.
За нещастие, през 1909 г. в Барселона се разиграват събитията от т.нар. Трагична седмица, предизвикани от мобилизацията на местни работници, чиито семейства едва свързват двата края, в испанската армия за изключително непопулярната колониална война в Мароко. В града избухват бунтове и се стига до сблъсъци с изпратените от централната власт редовни военни части. Под влиянието на включилите се в размириците анархисти недоволството е насочено и към Римокатолическата църква, която и без това е възприемана от бунтовниците като част от корумпираната средна и висша класа, чиито синове не се налага да отиват на война. В резултат са опожарени много манастири и църковни сгради. Предвид тези настроения собственикът на „Ла Педрера“ г-н Мила решава, че е по-добре сградата да не привлича вниманието с никакви религиозни символи, затова за неудоволствие на Гауди му заповядва да премахне статуите от проекта. Допълнителни проблеми създава и общината на Барселона, която ограничава височината на сградата, защото не отговаряла на нормативната уредба.
Гауди създава „Батло“ и „Мила“, докато оформя може би най-известната от творбите си, носещи името на Гуел. Тя не е сграда, макар че в началото проектът предвижда не просто една, а цял комплекс от жилищни постройки, заобиколени от много зеленина, но в крайна сметка идеята се трансформира във великолепен парк, който и до днес е любимо място на жителите и посетителите на Барселона. Парк „Гуел“ е изграден между 1900 и 1914 г. на хълма Кармел в района „Грасия“, откъдето се разкрива прекрасна гледка към града и Средиземно море. Построени са само две от предвидените къщи, в една от които се нанася Гауди заедно с баща си и племенницата си. Веднага след входа на парка посетителят е посрещнат от огромен и много симпатичен саламандър, облицован с разноцветната натрошена керамика. С тренкадис е „облечена“ и дългата десетки метри нагъната пейка, която се вие по края на терасата, гледаща към входа на парка. И тук естествените природни форми преливат в такива, сътворени от човешка ръка, като например колонади, сякаш изградени от морски пясък и напомнящи вълна или дървета.
Цялата статия може да прочетете в брой 51 на InGlobo.
